Той е този, който остава с мен по цели нощи.
Той е този, който ме кара да винаги да искам още.
Той е този, който в сенките пак ме намира.
Той е този, който дълбоко в душата ми се взира.
Той е този, който ме кара истински да се смея. ...

Миг
Животът ми започна в една далечна зима,
в звуците на химн и в светлината на заря.
Всъщност не е важно точно откога ме има,
не е важно нито докога ще продължа... ...

На дъщеря ми
Понякога светът изглежда тесен,
понякога си мислиш, че излишната си ти,
понякога мечтите ти умират,
понякога сърцето те боли... ...

"Щастлив е онзи, който се е научил да се учи." - Менадър
В днешния стремителен свят човекът губи същност и се превръща в машина, в робот. И в своето развитие като личност човекът преминава през няколко основни фази, една от които е училището - основната институция в живота на всяко подрастващо дете. ...

Сълзите не връщат,
те не променят,
не дават!
Сълзите отмиват
чакълестите камъчета ...

Пазиш
светъл зов
под наметалото
на строгост
и суров урок ...

- Какво, по дяволите, правиш тук? – изпищя Далия, а лицето ù поаленя от ярост. - Не ти ли стана ясно, че не желая да те виждам повече?
- Знаех си, че не си от най-непорочните девойки, с които съм бил, но не предполагах, че до такава степен владееш курвенските номера – изсмя ù се в лицето черноокият ...

Това съм аз – твоето дете. Нима не ме позна? Аз съм... Защо се държиш така? Нараних ли те...? Душите са раними, да... съжалявам. И ти ме нарани... Боли ме. Боли, защото съм сама. Къде си ти в този миг? Къде е любовта ти и защо аз чакам да я получа, но не я виждам... не я усещам. Седя на спирката и ч ...

ДА ЗНАЕШ ДА ЧАКАШ...
_________________________________
Да можеш да чакаш.
Да знаеш да чакаш.
Да дойде на всичко. ...

И Бога, и Дявола -
ти си!
Нали бях избягала.
Днес се връщам -
обмислено. ...

Няма такава Любов
Искам да бъда танц
Пеперудено-нежен
Ефирен
Искам да бъда куплет ...

Защо довявах хлад
и като вятър стенех,
и, мислейки,
че страдам само аз,
във хиляди въпроси ...

ВЕСЕЛОТО СЛЪНЦЕ
Рано слънцето изгрява,
после песничка запява.
Буди всички ни от сън,
вика ни навън: ...

Със синьото на родното небе,
със златото на дъхава пшеница
и с песните на птиците над мен
ти казвам, че безкрайно те обичам!
Желая ти безоблачен летеж, ...

Късно е
Късно е да плача. Късно е да страдам.
Късно е да моля, късно е да давам.
Късно е да те обичам,
обичала съм те с години аз, ...

Нищо не е перфектно, нищо не е наред,
крясъкът взе секна, блясъкът е блед.
Стоя в нищото и си представям, че съдържа всичко то,
към нищо се протягам и падам глупаво, и ставам,
и лягам, за да се събудя, без да има за какво. ...

По стиха на Джулия Бел
„Сбогом, мое синьо море“
Не казвай...
Не казвай сбогом
на морето! ...

Време е Съкровището ми да блесне.
Знам, че под грубата обвивка
се крие Опал.
Всеки път отново ще вярвам!

Сбогом на поезията
“Ти - моя първа и последна!
Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!”
Поезийо, във младостта си ...

Денят ми тихо се надига,
отмята сънно одеало.
А слънцето отвън му смига,
и сякаш, че - ни чуло, ни видяло.
Денят ми нежно се усмихва, ...

Група "Timeless"

ХАН ТАТАР
Залезът разливаше огнено багрило, а слънцето тичаше към върха, с последните си лъчи и отстъпваше място на здрача. Тишина тегнеше над селото - децата бяха притихнали, булките срещаха мъжете си, но без оная припряна шетня около тях.
Вестта дойде днес и попари селото. Донесоха я бежанците. Ли ...

След толкова мисли в главата
След толкова порив в душата
След толко пътеки в живота
По коя да вървя с охота
Толкова дълги и толкова къси ...

Макар че явно съм в потрес,
ще кръшна от проклетия си стрес.
Защото все ме врънкате за светъл стих,
на характерния си стил смутено аз изневерих!
И на опашка пред Едем най-скромно днес се наредих, ...

Има хора, които живеят
със призвание само едно,
изпитания да преживеят,
но да сторят на други добро.
Да раздават сърца и усмивки, ...

ДЕЦА
Детски крачета тъпчат пясъчни кули,
с улични котки влизат във бой.
Жестоки са те и през май и през юли
и всеки престъпник за тях е герой. ...

Срядата за мен е жълта.
Много време пак ми гълта
рано да се става,
тоалет да се оправя,
пак да гоня автобуса, ...

КУХИНИ
Дори в неделния ден трябваше да стане рано. Още не съмнало добре, а той вече е на крак. В неделя - в деня, благословен от бога за почивка след напрегнатата седмица. Вместо да си отспи до късно тази сутрин, ето го с маркуч в ръка сред лехата с доматите - трябва да се полива. И другите не спят, ...

Горско семенце порасло,
цвете малко, недорасло
и решило до лети,
не с крила, а със очи.
Бързо то се извисило, ...

Боли ме, без да знам защо...
Отново шепна твойто име!
В гърдите – огнено кълбо!
И тъга – не може да отмине...
Стоя на прага, с протегната ръка, ...

ВСЕКИ РЕД...
Завръщам се към онзи първи лист...
И се опитвам пак да го отворя.
Във него има много празноти...
И кратък ред, във който ти говориш... ...

Влюбена във Бог
Стоиш пред мене като древен Бог
и в дълбините на очите ти се давя,
в погледа мъжествен и дълбок
душата своя мога да забравя. ...

Винаги съм се запитвала, дали можеш да обичаш повече от веднъж, но не тази привързана любов, тя дори не е такава, не онази благодарствена или необходима любов, или тази, която е причина да обожаваме децата си, или един куп други емоции, които ни доближават до някой друг.
Идеята ми е за онази любов, ...

Целувам те по тишината -
океан от капки спокойствие.
Стъпки по горещия пясък
ледник топят в душата.
Неудавеният ми крясък „Обичам те!” ...