А можехме да избегнем срещата с Нея...
Гледах се в огледалото и не можех да не се усмихна. Толкова красива коса, такова нежно лице, искрящи сини очи, хубави бели зъби. Перфектното тяло. Всичко ми беше наред. Имах приятели, семейство, в което много рядко се чуваха викове и крясъци. Приятелите ми ме у ...

Искам да опиша едно от онези съвпадения,които ни държат влага дни наред. Беше дъждовен ден. Цял следобед четох ”Алхимикът” на Паулу Куелю. Книгата ме въодушеви. Направо ме накара да полетя на крилата на мечтите си. Обикновено всеки ден ходех до минералните извори и се къпех по едно и също време, но ...

Омъжена съм. Но не ми върви семейният живот. Съпругът ми постоянно има проблеми в работата си и с колегите си. Вечер се прибира изнервен и озлобен. Поради тази причина си хвана любовница. Да го разсейва от проблемите му и да се грижи за неговото его. Аз всячески подкрепям тяхната връзка и винаги съм ...

В нощни цигулки
звезден шепот замира.
Пеят щурците.
Цветни градини
с глътки свежест се будят ...

Паяк - бъдеще.
Паяжина - минало.
Хваща се мигът.
Точилка – вяра.
Наточена надежда. ...

Досущ като на слънцето лъчите,
през небето искам да премина,
да се нося из простора и мъглите
и да бъда вечно бледосиня -
почти прозрачна, светла и щастлива, ...

Сезони
Пролет
Пролет е навън сега,
има хубави цветя,
птичките се връщат пак, ...

Защо ни е да спим,
когато можем цяла нощ
да се оглеждаме
в очите си?
Защо ни е да дишаме, ...

Тя пие нощем от очите ми сълзи
Тя чува как устата ми шепти
Тя знае колко много ме боли
И пръстите когато в нея впия
Пак търпи ...

Пустинно слънце с жар обезлисти
на мислите ми цветето красиво.
Повехнали илюзии във две очи.
Две длани с липси от безтебие.
Горчи във гърлото от жажда ...

Слънце ли си ти?... Или една звезда?...
Кокиче ли си ти?... Или момина сълза?...
А може би си лястовичка бяла?...
Ах... Не знам с кое да те сравня...
Зная само, че ти за мен си всичко - ...

Да ти разкажа ли за болката -
онази, от която губя памет
и си забравям думите.
Онази, от която всяка нощ умирам.
Онази, за която нямам думи. ...

Брегът е пуст…
все още.
Часът е осем
сутринта.
Градът отдавна си гъмжи. ...

В погледа ти бистър аз цвете крехко ще посея,
в усмивката ти блага – океан от светлина
и когато пак изплуваме в любовна тишина,
ореол от гълъби над нас свещена ария ще запее.
В погледа ми твоя глас ще разпръсква пак звезди, ...

Сиво битие
Натегналата жарка утрин
роди безмълвна пустота
и тягостно денят премина
без излишна суета. ...

Мечтите се усещат със сърцето,
отвориш ли го, те ще отлетят.
Навън не пускай зрънцето, което
свирепи ветрове ще понесат
към нищото. И хищно ще го сбъднат. ...

"... Този път има ли сърце? Ако има - пътят е добър. Ако няма, той е безполезен!"
Дон Хуан към Карлос Кастенада
Всичко ще се подреди в живота твой,
ти твърдо вярвай във това,
самата вяра ще да свърже ...

Още пия от твоята чаша,
още храня твоето цвете,
още пазя твоите книги,
още бдя над твоите думи.
Още . . . . ...

В този свят, пропит от тъга,
да намерим бряг, да открием земя.
Ще свети над нас пътеводна звезда.
Ще ни посочи храм, за да простя.
Да мечтаем под цветна дъга... ...

Върни си ми сърцето!
Върни го!
Искам си го!
Искам си го обратно!
Не искам отново да съм ходещо зомби с полузатворени очи! ...

Мислих си, че те познавам,
че знаех всички твои болки и мечти,
не вярвах аз, че трябва да внимавам,
да се пазя от теб и твоите лъжи...
Ти гледаше ме с желание, ...

Гледам през прозореца
с навлажнените си аз очи,
търсейки отново твойте,
да се срещнат както те преди.
Гледам и се чудя ...

Животът ни изтича през мечтите
тъй неусетно, като щастливо детство.
И знаем, няма да се върнат дните,
но пак се връщаме на мястото за тръгване.
Все искаме да преобърнем времето. ...

Като дете на мида-перличка,
търкалям се в ръцете на морето,
а то подхвърля ме, унесено от влюбване в брега.
И пак се блъскам в мократа скала,
и пак целувам пясъка. ...

Птича песен безтегловна,
птича песен, толкоз сродна.
За глътка въздух събужда се новият живот,
за глътка въздух, но не на заден ход.
Върви напред един живот, една мечта, ...

Мечтите ми красиви за теб създадох аз, мили.
За да можеш после за миг на прах да ги разбиеш.
Молех нощта отново в съня ми да си мой.
За да мога да ти дам цялата си неземна любов.
Карах слънцето денем за теб да грее, ...

Пак мъничка съм. Лишейче в гората.
Израснало под сянка на дърво.
Със поглед, взрян нагоре в небесата,
проблясващи сред клонки от сребро.
Приседнала смирено на земята, ...

Една русалка - порив неживян -
изплува върху бялата скала
и морски вятър - чувствен, замечтан -
косите ù златисти разпиля!
Заплувах към скалата с лекота! ...

Научи ме
1 Научи ти кръвта ми да кипи,
а сърцето тъй силно да тупти.
Влезна под кожата ми ти
и ме накара само ти да си в моите мечти. ...

Ще получа ли отговор пак,
ще боли ли отново и колко.
Или всяко начало е край
на стара болка.
Ще намеря ли свойте мечти, ...

От болката достигнал до апатия,
индивидът опознава самотата.
Като ненужна вестникарска статия
тогава е изхвърлен от тълпата.
След самотата идва промяна в нашия живот. ...

Души, осъдени да страдат,
да живеят празен, пуст живот.
Души, оставени на воля,
да пропиляват своята любов.
Души, осъдени на самотата, ...

И ще дойде буря
без светлината в душата ти.
И ще завалят капки дъжд
от парчетата мъка у мен.
И светът ни ще стане сиво-жлъчен, ...

Един трак от албума ни ''Тъмната Страна'', бийта е на ПЕЗ, текстове и вокали: Черноглед и КМС.

Бях на една поляна. Около мен бе така пусто, единствена компания ми бяха слънцето и едно голямо дърво, разперило клони над мен. То бе там, сякаш за да ме предпази от силата на слънцето със своята сянка. Беше толкова спокойно, дори плашещо, защото нямаше никого - нито хора, нито животни, нито птици, ...

Дядо имал болна душа. Само баба разбирала какво го пристяга и чупи отвътре. Всяка вечер дядо присядал до нашата къща и гледал към хълма. Дядо и болната му душа гледали и плачели. Само баба знаела това. Тя го изчаквала хубаво да се изплаче, после присядала до него и го прегръщала. Прегръщала дядо и б ...

МИКЕЛО
Някой не спираше да чука по тази стена. Монотонно и упорито, пронизващо мозъка. Някъде в жилищната кооперация ранобуден съсед ремонтираше нещо. За щастие не точно над него, но въпреки това беше достатъчно силно, за да го събуди. На Микело му се струваше, че чукането никога няма да престане, б ...