Във таз земя
са корените мои -
сноп здрави жилки
ме крепят.
Тракийска и славянска ...

Студен е брегът ти безлюден,
студен, ала някак красив!
Жесток или тих и безмълвен,
и някак си истински жив!
Студен е дъхът ти безсмъртен, ...

На вас, приятели!
Сърцето вече да обича не желае,
душата тъне отдавна в тъмнина.
Всичко в мен угасна, вече не мечтае,
всичко в мен забрави що е любовта. ...

Новото начало
Когато преградите на съдбата се сгромолясат и всичко се срине до основи в живота ни, това е знак, че някъде сме сбъркали в миналото и трябва да открием новото начало, по което да започнем да градим отново света около нас. Понякога се случва така, че някои хора или неща просто не искат ...

Искаш ли да бъда твоя?
Когато съм тъжна и унила;
Когато не виждам смисъл в нещата, които правя;
Когато търся покой, а намирам повече тревоги;
Когато се усмихвам фалшиво, а душата ми плаче; ...

Дали с пари си,
или… с власт,
все някога ще си отидеш.
За друго мисля в този час.
Какво си искал и дали ...

Сърцето ми Ридае...
Стаени клони...
Падаща звезда...
Обримчен в мъка поглед - бягаща сълза...
Изгубено лице... ...

Оглеждам се преди да вляза.
И сянка няма на присъствие.
Във огледалото дори се мразя.
Oт себе си аз искам да отсъствам.
Запалената лампа с радост ...

Голяма суматоха стана
там, на горската поляна.
Цирк пристигна отдалече
с акробати пет мечета.
Със Зайко, ходещ по въже, ...

Ръждивото пространство тихо стърже
в душите ни, преситени и слепи,
успява с обещания да върже
мечтите. И болки да прилепи
отляво, там, където в спазми глухи ...

Очите му с гласа ти ще прелея
и с неговия тен ще те облея,
ще сложа точно твоите ръце
и във гърдите бие другото сърце.
И неговите устни ще ме галят, ...

Ако не си ме търсил в многостишия,
ако не си сънувал топлината ми,
ако без моето обичане
осъмвал си и не си плакал...
Ако не си проклинал утрото, ...

Ах, тази многолика тишина,
където и да ида, ме настига...
Понякога прилича на жена
със черна кърпа и сълзи в очите...
Понякога прилича на дете, ...

Пътища пребродени
и преброждани ще бъдат.
Птицата води ни -
насочва я кралицата Съдба.
И в пустинята на пясъка ще стъпим, ...

От кратко уж се знаят, ала - изненада -
май сякаш се познават цял живот.
И най-естественото нещо става -
в сърцата им заражда се... любов?
Да, той обича я, да спорим няма място. ...

Безсмъртниче
Тревите – поизсъхнали, вяло шумоляха, раздвижвани от есенния полъх. Влагата бе избягала, цветовете на земния плод, поизбелели и пожълтели, напомняха за непосилната жега и яркия слънчев огън... Огънят бе обагрил растенията и дал своя отпечатък на външността им. Замрялата в засуха природа ...

1861 година. България продължава да стене, смазана от почти петвековното робство. Губи земите си. Губи децата си. Но българският език продължава да живее. Поредното доказателство за това е: „Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. В ...

По златната пътека към брега
танцуваше за мен една надежда,
в атлаза на заспалата вода
раздипляше от трепети одежда.
Галеше ме с повей лек нощта, ...

… Ако можеше с няколко изречения да се опише какво е да обичаш, какво е да вярваш, какво е да се съпротивляваш със себе си и да не можеш да намериш покой, би било простичко да се живее. Истината е ясна – обичаш да, но как да повярваш? И можеш ли да обичаш без вяра? Отговорът е ясен. Риторичен въпрос ...

Вяра, надежда и… какво?
Вяра
Мълчание трудно,
с болка изписано,
мащехоорисано, ...

Диалози 2
- Как общуваш с глупаците?
- Уча се от глупостта им.
- Честен човек ли си?
- Ако кажа “ДА” – няма да е честно. ...

Не зная къде си,
но към Теб
бързам, тичам.
Не зная дори кой си,
а не спирам да Ти се вричам. ...

- Горчи, когато сам оставаш,
а птиците напускат свода на дома ти
и ти в кутията със спомените падаш,
очакващ Бог да заяви часа ти...
Какъв е смисъла от острото дихание, ...

Сътвори дихание на нежност,
в която се крие доброта.
Сътвори от мрака слънце,
в която да изгрее онзи лъч от последната зора.
Сътвори път на мечтите, ...

Пиша това, което никой не иска да чуе,
пиша го, защото това е животът ни,
защото никой не може да избяга от нея,
но всеки трябва да се научи и да я приема...
Това е тя - смъртта... ...

Една сълза,
превърната в море,
от чувства
и усещане преляла,
една сълза ...

Несбъднат
Ще рисуваш ли дъги
в очите ми,
ще караш ли Луната
да закрива Слънцето, ...

Желание
Исках да те целуна,
макар и за последно,
макар да казвах си: „Не беше редно”.
Но желанието мое казваше сега: ...

Красотата ти ме вдъхновява,
не отричам, че пленява.
И в този прокълнат от теб ден
ще танцувам и ще крещя,
докато красотата ти бледнее. ...

Когато се разхождаш по брега,
навярно чуваш тихите ми стъпки.
Промушвам длан във твоята ръка.
Студена е без мен... И аз я топля.
Когато си сред хора и сред шум - ...

Виктория стоеше права до прозореца, загледана в единственото светло петно върху тъмната гръд на морето. Бялата яхта лениво се полюшкваше, закотвена недалеч от частния им плаж. Нелепо бяло цвете върху траурната дреха на нощта. Бяло, като розите, които току-що бе положила с трепереща ръка върху черния ...

Не съм присядала на прага в призори,
за да търся в изгрева светлината на твоите очи,
в оттенъка на хоризонта над планините очертан
се взирам с поглед тъжен, неразбран.
Не съм се заслушвала за твоя глас ...

Как стигнах до тука само не мога да си обясня… Как успях да падна толкова ниско, толкова, толкова ниско, че вече дори сама не се виждам. Нищожно мъничка, толкова низшестояща, че да не се откривам, когато реша да се вгледам в дъното, където преди бях. Дори в огледалото ми образът не е същият. Не вижд ...

Костилково
нагарча си деня,
притискащо
на две превива.
Задушно е... ...