ИМАМЕ ЛИ ВРЪЗКА С МЪЖА ДО НАС?
Какво означава връзка? Има ли точна дефиниция или определение на това?
Кога едни взаимоотношения или кога едно познанство става връзка, кога един човек от непознат става познат и от познат в приятел, и от приятел в любим?
Има ли точен отговор на тези въпроси, които все ...

„Обикнах те, когато те загубих –
нелепо, безвъзвратно, непростимо.
Дали пък затова не се и влюбих?
Сега си Бог, и нафора, и вино.”
Никоя сила на света не може да ни сломи, освен нашата собствена природа, в която е заложено тъй силно да копнеем по неща, безвъзвратно загубени и да пазим толкова много ...

На мен вече ми писна.
Редовно ме спират по улицата.
- Ти ли си Пишпунта веее...?
- Да аз съм, защо?
- Ееее, Пишпунтааааа, само Нобелова награда за тебе беее... ...

duffmckagan: Честно да ти кажа, малко ме е страх да вземам интервю от теб, че ако ти задам някой по-неудобен въпрос и те подразня, не знам какви ще бъдат последствията!...
Смъртта: ...Смъртоносни!
duffmckagan: Именно!
Смъртта: Е, не съм чак толкова докачлива! Няма да те убия, просто ще ти съкратя жи ...

И така, да поговорим за края на една връзка. Всичко свършва и ти седиш ревяща и съсипана, чудейки се защо те е разкарал. Объркани мисли препускат през теб, но не виждаш причината за вашата раздяла и въобще има ли такава? Вариантите са много. Омръзнала си му. Но как? Та нали до вчера той ти се кълнеш ...

Обичам уискито със много лед
и нощния живот в латино ритъм,
на дансинга с жребци отвред,
а после... който бил е най-ритмичен.
Обичам нес-кафе без захар, ...

Научих се как да не спя,
с очи отворени да те
сънувам...
С мечти се уча да туптя,
във нищото до мен да те ...

Но нима днес е деня?!
Нима днес ни разделя отново жестоката съдба?!
Тази мисъл ограби всичко в мен
и ти ли се чувстваш толкова опустошен?!
Нима днес за последно сме заедно?! ...

Замина си тате и четири лета
танцът на ягодов цвят ме люлее.
Замина си тате, с онемяла душа,
а често го чувах да пее!
Но въпреки своята, трудната дан, ...

Душа, в злокобен чакъл затънала,
съдба, вече от набезите се огънала,
една жена, себе си прокълнала,
на укори човешки нивга не отвърнала.
Протяга своята ръка към святата икона, ...

Седим си в кръчмата, като във Ада,
две вещици и тъжен общ рефрен...
Но не Лукавия, а Господ сяда
до нас и пълни чашите с абсент!
Словата ни, оръжие смъртоносно, ...

На фоне Ван Донгена (Дама в чёрной шляпке).
По паважа на уличката прибягват минувачи, някои вече отворили чадъри в разни цветове - от черно, прилягащо на възрастните, до бяло или червено, което е приоритет на кокетните дами от квартала. Там долу могат да се видят и лицата на тия, дето вървят по отср ...

Понякога, когато съм сама - плача,
но така, че никой да не разбере.
Понякога се връщам в миналото
и се моля времето да спре.
Понякога се чувствам унищожена, ...

СЪДБА
Минават хиляди лица
в живота ни горчив и кратък
едни оставят в нас следа
и ярък грапав отпечатък ...

Отново си стоя сама
в стаята със самотата
и гледам през прозореца нощното небе.
И то тъгува заедно с мен!
Поглеждам луната ...

Запя свойта песен
звънчето за нас -
здравей, златна есен,
здравей, първи клас!
Ех, радост голяма ...

Petróleumlámpa
by Omega
Kényes porcelán, és itt áll a zongorán
Egy fényes régi-régi-régi-régi lámpa,
Talpán zöld betûk, ...

Rammstein
Накажи ме
Накажи ме,
накажи ме,
сламата се превръща в злато, ...

Звъни ми една позната миналата вечер и ми реве.
- Какво бе, момиче, стига рива, кажи скакво става?!
- Четох един стих, че младостта е безвкусна и незнам каква още, но общо взето гадна. После, че болестите са наказание отгоре, а аз съм настинала, значи... После в друг стих, че няма любов, щастие и зл ...

Ще ти родя мечта
преди лицето си
да скрия в залеза.
А ти,
по пътеката ...

За да срещна в очите ти сълзи -
ще се взирам във всички слънца.
И безумие, страст и надежда
не изчезват току ей така.
Заковани прозорци - ...

Целуни ме,
целуни душата ми и погледни във нея.
Тя има нужда от обич,
но не обикновена, наивна, лъжовна.
Тя има нужда да гори и да изгаря, ...

Единствен
В нежен дъх на пролетен дъждец окъпан,
във сенките си тихо притаен.
Сладки капчици роса сред крехките треви,
полъхът на утринни поля и люляк ...

Защо си спомних
лодката в реката Янтра,
вплетените клони
с птичи пещери,
тайните подмоли ...

“…А ми трябваше тази лъжа
да живея напук”...
Довереница (Дочка Василева)
Прекрасният черен цвят
на шапката ми не е ...