Разплака се небето на разсъмване,
че нощта го беше стиснала за гърлото,
с идеята да й разкаже всичко.
И заваляха хладни и горчиви капки –
мислите... ...

Има ли място,
което ще събере
радостта ми от първата среща?
Има ли пътека,
която да не свършва, ...

Поемаш ме
между двете устни на ада,
където бих желал
вечно да горя.
Твоят ад ...

Боси крачета
барабанят по пода.
Започва нов ден.

Като просяк
С дрипа изпокъсана моята душа
Днес разголила е своите меса
И върви прегърбена и остаряла
От любов приятелства мечти ...

Безпомощно дете,
безопитна младост,
озаряващо слънце - живот!
Време няма,
почивка не стига, ...

Този стих ще пиша в кърваво,
защото съм неверник с изплакани очи,
перото ми не е мастилено,
а полепнало с трохи.
Толкоз дълго слушах да те хулят, ...

Soni.Andonov

по-кратко от погледа ти
между моето рамо и очите ми
по-дълбоко от надеждата
в погледа ти тогава
по-силно от твоята вяра ...

Изсвирих и изпях това в памет на Рони Джеймс Дио 1942-2010

От опит зная - любовта боли,
но болката е сладка и си струва.
Такава болка на сърцето ми лежи
и тази болка някак си лекува.
Пътят към сърцето ти е забранен ...

Когато си тръгна,
остави след себе си онова,
което не можех да ти върна,
дори да беше пожелал.
Бледа, бездиханна ...

Целуни ме! Ветровете искам да заглъхнат
от чувството на палеща искра!
Целуни ме! Телата нека тихо да претръпнат
в ритъма на нежните слова!
Целуни ме! Бегло нека погледи да се разминат, ...

Ти погуби съня ми,
отне ми душата
и когато понечих да скоча в небесата
ти прекърши ми крилата.
Искам аз на теб да отмъстя, ...

Убиваш ме! Убива ме твойто мълчание!
И дните броени до нашата среща.
Влудяваш ме! Докарваш ме до отчаяние...
Но все към теб ме дърпа нещо.
Забравям те! В сянка се превръщам. ...

Пожелавам ти...
Господ по пътя ти житейски нека да те пази,
вярата ти никой да не успее да прегази.
Достоен човек докрай се съхрани,
радост в душата сам си вдъхни. ...

Пещерна моя, ненагледна,
ще влезна в теб и ще се порадвам
на пеещите извори – очите ти,
ще онемеят думите,
полепнали по кожата ни, ...

На последната спирка на света, на една пейка приседнаха едновременно един Господин и една Госпожа. Господинът беше с измъчен вид, около петдесетгодишен, висок, попрегърбен, със смачкано пардесю, прашлясали обувки. Навремето е бил истински хубавец, а и сега все още жените въздишаха тайно по него. Гос ...

Отношенията между деца и родители
В днешно време отношенията в едно семейство са твърде „недоразвити”. Както в българските, така и в чуждестранните семейства отношенията между родители и деца не са такива, каквито би трябвало да бъдат. За нормалното развитие на децата и утвърждаването им по-късно в ...

“Минувачи са моите думи -
зад ръба на деня
в мен надничат…”
П. Парнарев
Тръгвам по стъпките – ...

Бавно ме губиш.
Губиш ме по площадите
с цъфнали хора,
впили в паважа корени.
Ставам на пух тополен, ...

Ах, искам в покритите с рози поли на
ve**ina,
забравен от целия свят, да се срина,
подобно на явор, съборен от гръм.
Когато букетът със снежна окраска ...

" Но не мога да тръгна, защото
си оплетох ръцете в косата ти."
Камелия Кондова
Да бях избягала, докато още можех,
докато не ми трепереха краката, ...

О, вие, трудоваци
на четмото и писмото,
въоръжени с перото!
Не сещате вие умора,
а удовлетворението ...

Когато късно дойде любовта,
не пита и не иска разрешения.
Връхлита те. Превръща те в скала,
понасяща и бури, и течения.
Завихря мисли. Сплита ги в кълбо. ...

В моменти от мига на вечността,
преплетени, внезапно разпилени,
обвързани в планетата Земя -
живеем в близост или разделени.
Променят се числата на мига, ...

Какво ли значат...?!
Какво ли значат тези рози...?!
Обичам те,
прощавай или сбогом!
Обичам те - това ще да е! ...

К Ъ М К Р А Я . . .
__________________________________________
И едва към края си разбираш,
че да се извини може всеки.
Но прощават единствено Големите. ...

Дървото вече е зелено,
то има корен и стъблото му ранено
скоро ще зарасне...
Тогава и дървото ще порасне
и то ще се издигне в небесата, ...

Понякога мълча, но
всъщност искам да
говоря – да изкрещя
за болката в душата.
Мълча, дори когато ...

(от старогръцки "utopos" - място, което не съществува)
Даряваш ме с желание,
ти, лятно плачещо небе!
От дълбините ти отпивам
с търсещи, очакващи ръце! ...

Утрото, казват, е по-мъдро от вечерта.
Болката, казват, се лекува с времето,
но много пъти се причинява от любовта.
А ако за любовта не съществува преграда,
тогава кой ли ще грабне голямата награда?

Тъмни облаци надвиснаха
над града оживен.
Силен дъжд започна да вали
в този топъл майски ден.
По улиците, бързо опустели, ...