Прометей
Звезди, обзема ви тъгата.
Кой прикова ви с чук?
Защо не виждате земята?
Елате … слезте тук! ...

Понякога си мисля за неща,
Които никой друг не иска да измисли.
Понякога ги пиша, без да ща,
Разсипвам си мастилото по листа.
Разхождам се по него с ръка, ...

Нощта - тих пристан
за
дрейфът*
на самотни наивници...
А как ми се иска ...

Ти познаваш света, убеден си в това.
Видял всичко, вече можеш да критикуваш -- говориш за петролната война в Ирак, пострадалите в Хаити. Политиката е твоя стара познайница, с нея си пиеш кафето сутрин и си пушиш цигарата вечер. Ако си пък по-скромен, се задоволяваш само с презрителен сарказъм за дух ...

Художнико,
да я нарисуваш не успя,
истинска, каквато винаги е тя
във мечтите и в съня…
Сега почни от светлите очи, ...

Цигулка проплаква...
Начало ли някакво
или пък кръг -
вятър чудат
струните гали. ...

Кой ухапа тази нощ луната?
Кой я накара да плаче от болка
със сълзи, премръзнали
от човешко безразличие...?
А тя е сама... ...

С цветя по полята
Следващият път няма да съм ти насреща,
ще ме гледаш отдалече,
нейде отвъд хълма,
ще пишеш името ми с цветя по полята, ...

Едно момче в една жена се влюби,
дори не бе я виждал до сега.
Звучеше лудо, с риск да я загуби,
превърна любовта си във сълза.
Повтаряше й: "Много те обичам! ...

Някога исках да летя,
ей така -
да гледам
и мълча,
душата и очите ...

ЕДИНСТВЕНА
Поглеждам към морето синьо,
поглеждам твоите очи
и сякаш ме опива вино,
което празнично звучи! ...

Каза ми, че мразиш светлината,
че слънцето очите ти гори.
Каза ми, че търсиш свободата,
че си уморен от хорските лъжи.
Каза, че си принц на мрака, ...

Птичката в ръка държах,
сърцето ù притисках
и смятах -
верен аз другар от болката избавих.
Оставих я при бука, ...

(Посветено)
Тази нощ на танц ще те поканя.
До изгрев само. Искам да не спим.
Ще нарисувам със лежерни пируети
път по който с теб да полетим. ...

Вълшебството… то е като бавна песен,
която слушаш в студената есен.
Затваряш очи и го виждаш,
отвориш ли ги - го ненавиждаш.
Защо? Защото си измамен, ...

Роза, значеща любов
Подари ми само една роза -
това е необходимата доза.
Само една ми е достатъчна да знам,
че обичаш ме, както аз те обичам. ...

Ходят, бродят и някак безлично
минава денят им белезникаво сив.
А нощта с нищо не е по-различна -
заспива, умира поредният спомен красив...
Не могат, не искат и нямат таланта - ...

Лозе
... хем го садила – хем му плакала...
Садих го цял живот и го обирах –
със всичката му мъдрост и с белите.
Морето е далеч, но сол събирах ...

Не ми се пише..
Живее ми се!
Не търся съжаление -
Искам опора.
Не моля за разбиране - ...

Сънувал ли си, че падаш? Цялото ти същество трепери...
Дори след съня не можеш да дадеш покой на сърцето си.
Така се чувствам, но не боли. Вече не боли!
Мълчанието издава вината ти! Дори и ти загуби думите си,
а беше така велик в обещания. Нима гордостта ти е ранима? ...

"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови" - Жан Жак Русо
Понякога съжаляваме само, защото светът ни няма нищо общо с мечтите ни. Всяка сутрин се събуждаш с една цел, за която би дал всичко, за да я постигнеш. Всеки ден трябва да мечтаем дори за невъзможното. Може да се чувстваш съвсем малък н ...

Време за размисъл
Най-главната способност на човек е мисълта!
Човекът е човек, благодарение на свойте мисли...
Преди да действаш, помисли! Не след това!
Че огледало на живота ти са мислите ти чисти! ...

В бетонните градини
на сивия, бездушен град
умират нежелани
гаврошовци завчас.
Под блясъка на светлините, ...

Не ме обичай!
След мен потичат дъждове,
а бурите превити ме изричат
със име на жена от ветрове,
посята във полета от изричане. ...

Има навън снежец
и вятърът вее...
Колко е мрачно само,
но там някъде.
До мен си ти ...

Бели драскотини
(посветено)
Не се сърди, че тя не ти извика,
не изпищя, изплашена от сивото ти ежедневие.
Не промени основната си функция за даване ...

Мога да управлявам мислите си, да докосна белия цвят на вечната тъга – да боядисам с него стените на студената си стая, прозорците, които гледат към нищото. Желая да кажа толкова много неща, но главата ми е замаяна от шарената дантела на карнавала. Мечтая, изгубена в лазурния лабиринт на осъждащия т ...

(на моя Сбъднат Блян!)
Стича се молитва от ръцете ми...
Треперят устните ми в тих екстаз
и плуват в умиление очите ми,
приели облика на ангел благ... ...

беззвучно
бавно
невидимо почти
дървото капчица проронва
когато клонче ...

За древни богове четях,
пазителите на очите на безкрая
и там на мрачната опушена стена,
в криптата на храма престарял,
образът на хилядите вопли и стенания, ...

Какво пък толкова .....
Какво пък толкова – най-простичък въпрос
бе моята любов, но ти дори не отговори,
с отворени очи, нагазил във тревата... бос,
помня, тогава сърцето ми за тебе се отвори. ...

На тавана
Образът ти в спомени заключих.
В кутия сложих връзката с писма.
На прашния таван качих на пръсти,
останалото ми от теб с тъга. ...

СИЛАТА НА ЛЮБОВТА (поема)
В началото на месец февруари
се срещнаха съперниците стари –
богът Бакхус с бога Купидон,
без поздрав мил, или поклон. ...

Шепот на тишина...
Моята пеперудена душа трепна,
опита се да разпери крила,
но от шепота ù залепнаха.
Прашецът пъстър се разпръсна в нощта, ...

Караш ме да полудея.
Искам те безумно много.
Ръцете ти по моето тяло
Изгарям да усетя.
Любовта ми - приеми я. ...

Дали за мен си ти съдба, дали ме има
още в твоето сърце или друга вече
влюбено прегръщат твоите ръце.
Всяко разминаване фатално ранява,
всяка поправена грешка спасява. ...

Доктор за душата
На доктор за душата да отида ми се иска.
Да му разкрия своето сърце
и в порив силен, вулканично да изблика
стаеното, високо в синьото небе. ...