Когато някой някога рани те -
не допускай отровата да потече,
дори сълзи да бликнат във очите,
остави отровата със тях да изтече!
Дали раната боли от острието, ...

Оставила съм всеки спомен,
не желая излишен товар,
нека ти да бъдеш гонен
от спомените, на които се взе за господар!
Не желая да откривам наивният си образ ...

Чудо
Напоследък чудото се случва в моя свят.
Късна пролет ли роди това вълшебство?
Ръжда ме дразни и това е ясен знак
да излъскам окис от резе да блесне, ...

От утре ще си пия чая без захар.
Ще пиша само с молив и нищо няма да трия.
Ще изхарча всичките си пари за глупости.
Ще закъснявам за срещи.
От утре ще си слагам парфюм всеки ден. ...

Така желая те, че думите не стигат
да изразят копнежите ми тихи, спотаени.
И болката раздира всеки път сърцето,
когато осъзная, че не можеш да си тук – до мене.
Така копнея да докосвам бавно твойте устни, ...

Вяра, надежда и любов
(Есе)
Автор:
Емил Александров Николов
Живеем в динамичен свят, в който ценностите все повече се потъпкват. Материалното взема превес в човешките отношения. То разделя хората и води до непоправими последици за човечеството. От друга страна, много са бедите, които надвисват над ч ...

Като ударено
с камък
улично куче
в храстите побягна
Младостта. ...

С тънки пръсти зората мрака разкъсва,
кратка прозявка и златен дъжд слънце поръсва.
Утро…
Тича денят и шарена риза развява,
с пеперудено пъстри лъчи глава увенчава. ...

Дихание в красив акорд
заплита чувствени воали
в ръцете на зората.
Неземен бриз погалва горд
сантименталните бокали, ...

- Руске! Руске! – извика Стамен
– Ей сегичка излизам – провикна се тя отвътре.
- Абе, момичето май хвърли нещо в пощата ви! Виж да не се намокри!
Тя взе писмото и забърза обратно.
- Защо стоиш на прага? Влизай де, че изстина стаята – помогна тя на Стамен да пристъпи в къщата. ...

На края на едно село в една триетажна къща живеел един триглав, пенсиониран змей, който останал само с една глава. Първата глава загубил по време на трудова злополука. Един юнак от ромски произход му я отсякъл, докато пазел един меден казан за дестилация на ракия. Втората глава я загубил по една зме ...

ПЛАЧЕ СТАРАТА ВЪРБА
Плаче старата върба
за детски мили спомени,
където палави деца
тичат на воля в битието палаво. ...

Не спрях! Без страх забих камата,
до кокала почти опряла беше тя!
Без капка жал отнех ти и душата,
в агония гърчеше се тялото сега!
Боли ли те? Да, нека, щом обичаш. ...

Препускайки през дните на живота си,
аз бях забравила какво е обичта.
Но срещнах теб,
усетих топлината от сърцето ти,
обикнах те, душата ми запя. ...

Мечтая и ридая, пиша стих,
но отиде си и този тих, прекрасен ден -
без помен, както твоите цветя и брилянти...
Дадох ти единственото, което имах.
Ненужни бяха твоите цветя и брилянти... ...

Всички щастливи семейства си приличат Всяко семейство е нещастно по своему
(есе)
Тази мисъл е използвал великият руски писател Лев Толстой в книгата си „Ана Каренина”, за да разкрие разрива в семейството на Обломови.
Самият Лев Толстой не дава пряка дефиниция на понятието щастие и нещастие, а индире ...

Пеперуда красива видях,
до дърво старо прибрала крила
- с надежда, че то ще я пази!
И мъчно ми стана за нея,
че във волен полет ...

У Т Р И Н Н А И М П Р Е С И Я
златни дюни
златни вълни
златно ехо от пазвата на светлината
златни осъмнаха момчето и момичето на кея… ...

Сред делфините настана мор –
същинска чума,
от белите кореми на медузите
се плъзна парещата болка.
Морето си навлече траурната риза ...

Тихо паднала тъма,
без ропот само тишина,
с нежна искрена сълза
изгряла само за нощта.
В покой душа усамотена ...

Пак взе ми светлината,
остави ме сама, да плача!
Не зная къде сам аз самата
и губя се във здрача!
С поглед изгаряш ме, ...

Ето я - бившата хубавица, бивша купонджиийка и романтичка!
Наедряла в ханша, стиснала зъби, търка ли търка ваната в банята.
Ето я - бивша бунтарка, от всички различната...
Нещо се случи с нея... Какво? Ето какво! Сбъдна мечтите си!
И сега търка ли търка ваната в банята... ...

Сънувах, че от демон съм отвлечена.
Заведе ме за кратко време в ада.
Остави ме там грозна. И съблечена
от всичките лъжи и маскаради.
Извърнах се надясно - таласъм ...

Сгушена в студена тишина
безмълвно си повтарям, че те искам.
Неутешима хлипа мисълта
за допир, в безнадеждността поискан.
Спиращ дъх. Умора и преструвки. ...

Бих искала да знам...
гласът ми кара ли те да мечтаеш,
потъваш ли в очите ми,
търсиш ли в душата ми безкрая...
Бих те попитала дали... ...

Писмата ти до мен
Писмата ти до мен са капки,
с които поливам цветята в душата си,
за да не загине споменът.
Писмата ти до мен са игли, ...

А щастието ме настигна и подмина,
обърна се, подсвирна ми с уста,
забила поглед в мислите унили,
поне да бях му махнала с ръка.
С надежда се обръщам днес назад ...

Знаеш ли какво е да изчезне живецът ти?
Кожата да се доизносва засукано на костите ти?!
Докато гордо крачиш през простотата
на нищетата в ежедневието си!
Знаеш ли какво носи надеждата? ...

Двамата разглеждаха картините и Алекс все повече се убеждаваше, че тя е много талантлив художник! Но защо още не я бяха забелязали?
- Сам, тя е невероятна! И ми е чудно защо още няма успех, какъвто заслужава???
- Ами... честно да ти кажа и аз не зная. Поканите са разпратени на много известни хора - ...

Безмълвна си, а искаш да крещиш и порива раздира твойта гръд. Безкрила си, а искаш да летиш и поривът раздира твоя гръб. Бездетна си, а искаш да родиш и поривът разкъсва твоята утроба. И тялото ти, застинало в красива поза, напира да се раздвижи, да продължи. Плаче ти се, но в празните ти очи не про ...

Край шосето се оглеждам.
Ученето ти повежда.
Под ремонта да пролазя...
Бачът ти ще ме прегази!
Репетиции, купони ...

ОЧИТЕ ТИ ЦЕЛУВАМ
1
От изгрева на пролет бяла
до сетния ни земен час
ще пеят птиците за нас, ...

Какво е любовта?
Една тишина есенна,
един хладен дъжд,
шепот на усмихнато дърво
със розови клони, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Иванчо се загуби. Уж бе с дядо,
пък той се заприказва с чичо Владо
и малкият, унесен във игра,
че е самичък изведнъж разбра. ...

Свалете си костюмите и маските
На услужливите и добродушни хора
Махнете и на лицемерието си окраските
Които движат го със механична сила без умора
Че уморих се вече да се лутам безнадеждна ...

В памет на майка ми
Есен. Не миналата, не в тази,
в следващата ще бият камбани -
Бога във нас да запазят.
Пътят по-лесен да стане. ...

Не знаеш колко нощи аз не спя,
не знаеш, че за прегръдките ти нежни аз тъжа,
не знаеш колко трудно е да те погледна
и да видя, че съм ти вече непотребна.
Не знаеш, че чувам понякога гласа ти, ...