Добре дошла, Нова Годино!
Ела, на масата седни!
Изпий едно червено вино!
И подслади с лъжица мед!
Че после сме на постна пица ...

Усмихваш се, очи притворил -
ръката ми е в твоята ръка...
В душите ни е цветна пролет
и чувствата ни буйна са река -
преливащи от щедра обич, ...

Подарява ми дъжд
(най-сериозно!),
подарява луна,
подарява ми облак,
на който се любим, ...

Приятел-предател
Когато близък приятел
превърне се в твой предател,
искаш света да обърнеш
и жестоко да му го върнеш. ...

- Как си, наборе?
- Дубре съм.
- Как е бабата?
- И тя.
Девет дена ú изнесох. ...

Свири вятърът в камината,
отвън вилнее зимата...
Играят пламъци червени,
огряват нас - разгорещени...
Красиво е... ...

КУКЛО МОЯ
Кукло моя, хубавелке!
Ела да те гушна!
Как прекара днес без мене?
Беше ли послушна? ...

Душата ми е светла и блести
и някак ми е леко безпричинно,
дали защото вчера аз простих,
поръсих с пепел думите обидни.
А прошката е като брошка, ...

Настроения на мисли
с глас, неподаряващ доброта,
погледи с нечовешка грозота
ме натъжават по-човешки.
Издишвайки без угризения, ...

и как се пише
за ранени
с много такт
и драматичност
внимателно ...

Детето обичаше да гледа албумите със снимки. Най-много обичаше онези снимки от голямото чекмедже на скрина. Те бяха стари, стари. Имаше непознати улици, непознати къщи и най-вече непознати лица. Лица на хора, които са живели някога и са оставили след себе си тяхната фамилия. Знаеше, че те са били не ...

ДЕЦАТА НА ДРУГИТЕ
Светът е устроен така -
кози, край овце тичат шилета,
кокошката и тя мъти яйца,
скоро край нея ще записукат пилета. ...

Любовно послание
Отново цъфнаха цветята.
Букет от тях набрах си аз.
И радост вля ми се в душата,
Че пролетта е пак при нас. ...

"Аз знам, че нищо не знам" Сократ
Всеки втори човек, когото срещна, претендира, че знае нещо в дадена област. Това е безспорен факт. Физиците знаят за гравитацията и движението на телата, биолозите - за клетките и строежа на тялото, а пък историците - за хора и войни, останали завинаги в историята н ...

Събудих се, късно следобед,
усещайки болката в мен.
Главоболие, толкова жестоко,
от глада ми, притаен.
Шумовете наоколо дразнят, ...

Докоснах се до трън, болеше,
(едно потребно кръвопускане)
кръвта на капки си течеше...
Държах... (не е за изпускане).
Навред дървета, храсталаци, ...

- За какво мечтаеш, когато си сама?
- Добър въпрос. Никога не се бях замисляла...
- Е, няма ли да отговориш?
- Разбира се, че ще отговоря, но както споменах, не се бях замисляла, затова ми трябва време да помисля.
- Разбира се. Но все пак не разполагаме с цялото време на света. ...

Мнозина живеят за чуждото мнение,
често то ражда у тях съмнение
за красотата на естественото,
дарено от божественото.
Затова слагат маски на лицата си, ...

Навън съм. Заваля, засвятка.
Дърветата пращят, пращят...
А някъде изкряска кукумявка,
сърцето и душата ми горят.
Зловещо пукат гробовете, ...

Мислих теб за свестен.
С тебе аз споделях
тревоги и неволи.
Ден след ден във теб се влюбвах,
мислех, че и ти обичаш мен. ...

Глобално затопляне -
морков, въглени, тенджера
и вода от Безснежен човек.

И лежа тук под звуците на дълбока електроника, заслушан в мелодията и отнесен някъде от прекрасните китари, и се чудя защо, по дяволите, не си до мен? Какъв е този свят, който ни държи разделени? Що за глупост – аз искам да си до мен! Искам да те целувам, да те прегръщам, да те любя, да ти разкажа з ...

Ослепях за всичко
За да те виждам
Оглушах за всички
За да те чувам
Онемях за всички ...

Дъждът на вечната надежда
отмива пак посърналия страх
роден след залеза на чувства
превърнали се в пепел прах
И спомени красиви в мрака ...

Тоя мъж ще бъде старо вино,
което ще напия от стакана на Живота,
и езеро, в което ще потапям
лъчите на очите си!
Ще бъде ухание на роза, ...

Не вярвам много
на ДядоКоледи
и на Снежанки-блондинки.
Ах, как искам
да може да ...

Триолет
Красива си, когато си виновна
и някакси лукаво се червиш.
Очите ти ме мамят -- стръв отровна --
красива си, когато си виновна, ...

докато не чаках
във вечното чакане
ти дойде
така ненадейно
и толкова хубав ...

Къде си, незаслужено мое дихание?
Къде изливаш своето мъжко ухание?
Не усещаш ли - лудо сърцето ми тича...
не шепне, а вика, че тебе обича!
А липсваш ми, скъпи, мигът е изгубен ...

Мойте корени здраво са впити
на дедите в хайдушкия дух
и във клоните - стихове-птици
през столетия идват до тук.
Че дървото без корен изсъхва ...

Този дъжд, излял се от очите ми, дали пречистил е душата? Оголена, сега стои и зъзне си, горката. Не бях безгрешна... И некомфортно усещането в мен сега е... Ще се усмихна палаво отново, ще сложа във очите аз искра и пътя ще поема за там, където бях си "у дома". .................. От утре пак започв ...

Миг като вечност...
В онзи миг,
като във приказка една,
аз срещнах погледа ти устремен.
В онзи миг ...

Погледи срещнати,
мисли неизречени,
влюбен вятър
светлините угася,
разпиляна нежност - ...

Ти толко думи ми раздаде,
красиви като диамант;
палат от думи построи ми,
облече в думи мойта плът.
Но най-големия подарък, ...

Седя и гледам "Is it real" и се чудя как е възможно хората да вярват в това!? Той доста често има логично обяснение, но човек трябва може да разграничава реалното от нереалното, духовното от недуховното.
Може би за мен голяма част от нещата са прекалено логични, но всеки си има гледна точка. А лечен ...

Не искам дланите ти да запомня,
щом няма място във сърцето ти за мен.
След време в руини да се опомня
изгубена във миг непозволен.
Не искам в твоите минути празни ...