Никой не искаше тази съдба.
И затова ми се падна без време.
Силно се молих да не е за мене.
Ярко контрастни светът ни събра.
Никой не вярваше да устоя. ...

Адът беше настъпил за миг. Хората пищяха и бягаха навсякъде. Рамая хлипаше над тялото на баща си, докато Тамеш се опитваше да я изправи. Вещицата се беше дръпнала настрани и гледаше с най-добрата си имитация на ужас, докато морите летяха наоколо и сееха смърт. Сам също се беше постарал да изглежда д ...

О Б Л О Г
Ръцете ми отдавна изтръпнаха,
дланите ми са целите в рани,
но продължавам въжето да дърпам
и тревога да вдигам с камбаната... ...

Имах нужда да си
до мен.
Имах нужда това
разстояние да е кратко.
Имах нужда времето ...

Съзерцавам те, в морето те виждам
в залеза и в изгрева, все те виждам.
В погледа ти, либе мое, се извисявам,
и в обетована земя се приземявам.
Земята и небето в пазвата си ни пазят, ...

Приличам ли на ангелче от рая?
Повярвай ми, приличам, но не съм.
И дявол съм, когато те желая,
светица съм. Тих шепот, Божи гръм...
Такава си досега не си обичал ...

Скитникът арменец 8
През един хладен, августовски ден поехме към Арфорвил. Квартал в източен Париж, където живее голяма арменска колония. Даже има улица “Гомидас” и улица “Манушян”, както и площад “Аштарак” Тук живеят не по-малко от 6000 до 9000 хиляди арменци.
Първите заселници са от 1922 година. Т ...

„Стихотоворение!“ възкликна Джъд и се зачете в йероглифите. Те гласяха:
Стрелата бумеранг ще го открие
дори и в най-дълбоките недра.
И спомена за него ще изтрие
в скалите над свещена пещера. ...

Аз съм тук, а ти си там,
противоположни страни.
Мислех,че съм Ева, а ти моя Адам,
а ти своята отрова разпространи.
Стоя замислена и се чудя, ...

Каква злосторница съм само!
Преструвам се на пухкав сън,
спуснал се като небесна манна,
заспят ли ме - кошмарен гръм;
на вик, тъй дълго спотаяван ...

СЕДНЕТЕ ПОКРАЙ МОЯ БЯЛ ПРОЗОРЕЦ
… прозорецът на светлия ми дом е винаги отворен към Безкрая,
присядам край перваза мълчешком или пък тихо римите си бая.
Под мене кротко трополи светът, не знам отива ли, или се връща,
нима и аз изминах своя път? – тъй светло дишах в Божията къща! ...

Ти,знаеш ли какво е в друга душа?
Небето крие слънце в тъмен облак.
Трудно ми е някого в тъга да утеша
в пороен дъжд под сушина.И колко
ще звучи нелепо:градушка да удари ...

Тъжно ми става като гледам
как млади нелепо си отиват!
На злото поредната победа,
колко още трябва да загинат,
та мъдри да станем най-сетне, ...

Светът се е нагледал на съдби.
Отдавна всичко много му е ясно.
Не пита никой - колко го боли.
Понякога дали му е прекрасно?
Историята днес е обичайна. ...

Глава 34
Вечерите в пустинята бяха студени, даже много студени. Температурата беше паднала около 1 градус. Пустините се формират от процесите на изветряне, като големите вариации между дневни и нощни температури създават напрежения в скалите, които в резултат на това се натрошават. Това беше предпос ...

От стогодишния орех - лупинг
на птици - черно опако на трилистия
в низхождащ въртеж
по стъпалата на клоните.

Все тебе срещам в този сън, приятелю.
Все с тебе се ръкуваме. По мъжки.
Ръката ти е лека, като вятъра
преминал през сърцето ми на пръсти.
Душата ти е ръбеста, а изгрева ...

Усмихвам се, ала искам да заплача,
а облаци да скрият слабостта.
Усмихвам се, но сълзите са в здрача,
пристигат с дъжд поканен от нощта.
Пристигат и бурята започва. ...

Къде отнесе мисълта, Танюшо?
Пак вятърните мелници подбра!
Запалила поредната цигара,
ти в пушека тютюнев замечта.
Зарея поглед в празното пространство, ...

Има ли край любовта?!
В сърцата ни няма, знам…
Когато обичаш някого така…
Няма как да свърши, да…
О, любов моя, живот мой, ...

- Днес в програмата: четири автомобилни катастрофи с трима убити и пет ранени, отвлечен в неизвестна посока трамвай, нова група паразити, намерени в камион, трима обрани пенсионери, отвлечено момиче…
Започваме нашата програма „Добро утро“…
хххх
Тя се изтегна на плажа – комбинация от пача и целулит, ...

Те идват срещу мен усмихнати.
И тъжни…Различни.Поглеждат ме,
изпърво боязливо, и доловили
тайните си издъхват.
И отново е пълно с присъствие. ...

Всичко беше една голяма лъжа
и детския ти влюбен поглед
и страстта ти.
Лъжи ,които водят ме
към пропаста , ...

Перо от морска птица
Дойдох отново при теб мое море,
за мен си ти мечта още от дете.
Донесох ти книжка, моите слова,
за теб любимо Черно море от душа! ...

Мъгла и дъжд- отново си е есен.
Листата капят-класика е пълна.
Депресията си нахлува с песен,
а нямам хапче да погълна.
Усещам в мене дискомфорт. ...

Сред безкрайни вълни,
непознати, далечни,
аз търся образи омайни
и вечни...
На любов, надежда, ...

Противникът на чалгата пак щрака с пръсти
и дупе кърши палаво високооборотно.
Танцуват с него и метреси тлъсти
на границата на кючек и порно...
В елитен клуб са, образцов бардак, ...

От небето си правя нощви,
искам целия свят да нахраня,
Месец златен полека върви,
след душата ми – проста диканя.
И вършее звездици по сто ...

СЕЛФИ С ЕСЕНТА
… слънцето ли каталяса? – диша лятото едва,
вятърът на седем гласа ревна в жълтата трева,
във къртичината рохка хлътна кьоравият кърт,
мракът жалостиво охка върху урви, дол и рът, ...

Чаршията, уличка с магазинчета и кафенета от двете страни, мирис на димящи скари, зеленина и прохлада.
- Хайде да пийнем фрапе - предложих - Митко , ти какъв сладолед си избираш
Тина снимаше наляво-надясно, беше й интересно. Магазинчета отрупани със сувенири, вежливо усмихнати продавачи, саксии с ра ...

Зъбите
Потенция за познание зъбите са!
Необходимост крайна само да има трябва - зъб когато губиш..
На зъби изкуствени не радвай се.
Не се утешавай със надежда такава. ...

Когато я докосвам ме боли.
И сякаш плаче северният вятър,
а ураган надига бесните вълни
в един болезнен и интимен кадър –
задъхан, яростен… до стон… и вик. ...

С П О М Е Н З А Б Ъ Д Е Щ Е Т О
През очите на една позната
Не зная как поетите творят,
но през миг един от моите години
искам хората,да разберат, ...

Коридорът мрачен мигновено грейна
и край мене мина лека фея,
със очите си изящни, чудодейна
сред цъфтежа див на орхидея!
В косите й - градина Божия! ...

Тези голи площади напразно бленуват звезди –
да се втурнат подобно залутани чайки в небето.
Само дъжд, само дъжд, само дъжд – ще остави следи
като дири на плуг, заорал като луд към морето.
И вали из ведро, и залива задушната шир. ...

Тъгата прочита се в очите,
но изписана е и в душата,
и в този и в някой друг живот,
всеки носи своето тегло.
И когато пълна е Луната, ...

ДЪЖДЕЛИЦА
... в минутите преди дъжда, щом възел въздухът натегне,
върху плешивите бърда потеглят облаци безредни,
далечен – гърмелът гърми, и сякаш кърти небосвода,
седим на хълма тъй сами, но аз край теб съм го̀ла во̀да! – ...