Събудих се щастлив сред облак от лъжи.
Зората песен с тяхното жужене.
Откраднали крила от моите мечти.
Рояци пеперуди, приказно летене.
Широки улици, усмихнати лица. ...

Обичам те, живот, обичах те вчера,
обичам те днес, ще те обичам и утре.
Знай, каквото с мен в съдбата ми да става,
аз отново и отново ще се изправям
непобедима и бяла, и няма никога ...

Без теб животът не е сладък!
Без теб животът ми е сив!
И някак си го няма онзи пламък,
който държеше ме жив!
Без теб сърцето ми е пусто! ...

В деня, когато ми просветна,
пред мен не виждах хоризонт.
От сълзѝ сдобих се с късогледство.
Самотата си превърнах в дом.
Не виня за разрухата никой, ...

Прегръщаш ме като че съм камина.
Прегръщам те като че съм дърво.
И с песните на Нина Николина
се чувствам благородно същество.
По пясъка танцуваме с вълните - ...

Масов гроб е мястото, където са погребани човешки тела, в повечето случаи такива, които е невъзможно да бъдат идентифицирани. Названието се използва, за да обозначи местоположението, където са заровени десетки, стотици и дори хиляди хора. В естеството ни е да реагираме, когато си представим картинат ...

Завинаги аз ще те обичам,
ти лъчи си в нощта тъмна!
В друга няма да се вричам,
в мрака ти дойде и съмна!
Сълзите капят в душата, ...

Излъгаха ни с тази "демокрация"
не един и двама а цялата ни нация.
Обещаваха ни равноправие и свобода,
демокрация означава власт на народа.
Премина тя през нас сякаш е вихрушка ...

През шепота на падащия дъжд
магическа поема в мене се събужда
и прастара емоция, почувствана веднъж -
в сърцето и душата се възбуждат!
Почти зачеркнат и почти забравен спомен ...

Не държа да участвам във надпревари
за бутилка уиски или кампари.
Да робувам на идоли. И да правя метани
на разни величия богоизбрани.
Защото ми писна от изтъркани фрази ...

Заровена в проблемите житейски,
във рязане на чесън, лук и праз,
умът ми в дебри тъмни тилилейски
зарея се във този късен час.
И извиси се като пойна птица, ...

Сънят ти пак къде отлитна?
Къде препусна във нощта?
Сега си толкоз беззащитна,
на любовта усетила мощта.
*** ...

Нека абдикация не на монарх, но от монархия.
Нападателната война е външен тероризъм, гражданската е вътрешен.
Страна, която не може да колонизира далечен несъсед, опитва да колонизира близък съсед.

Доброто на поет не се побира
единствено във стих за добротата,
където в думички от красота извира
и там остава... на листа в тишината...
А иначе в живота му е липса ...

Червеното в косите ми е пламък.
Изгаря, вярвай… до костта.
Оставя и болезнен отпечатък,
а после идва яростта…
и болката, с която те обичам. ...

Ако точките са трички,
значат пауза за всички –
недовършеност, вълнение,
пропуск в цяло изречение…
Те се слагат, казва Рая, ...

Отивам да работя нещо
и питат ме - Какво ще пиеш?
Звучи ми някак си, зловещо.
Отвръщам просто: К'вото вие...
Един от тия тарикати ...

Слова що преглътнах с кафето той сякаш разбрал,
в нозете ми своята обич положи – по кучи,
онази невидима, скрита от всички печал,
от него да плаче безмълвно навярно се учи.
В премръзнали длани той сгуши си мокрия нос, ...

Ела на среща!...
Този път те каня.
Не ми се появявай ненадейно.
... ще е горчиво, бира, без лазаня,
ще бъда с кожа, втора и студена, ...

Метафората е рижав котарак,
точещ нокти по голи женски рамена.
Алегорията и тя, но в нея дамата
лежи в бездна без капка светлина.
В ръцете ѝ е незапалената свещ ...

Видиш ли ме, слагаш маска,
но за радост ти личи!
Щом сърцето мое драскат
палавите ти очи!
Не ме гледай, подмини ме! ...

За първи път усетих милостивия Му поглед при гибелта на Атлантида. Островът беше прекрасен, жителите му имаха всички условия за развитие и въздигане душевно. Той ги пазеше от бури и урагани, потискаше огромните океански вълни, помагаше и на моряците, и на земеделците, и на учените хора… Забелязвах к ...

Косата по рождение е рижа -
доказана съм чистокръвна вещица,
че мистерия е в мен се вижда
и не се нареждам хич сред лесните.
Лошо никому не сторвам, ...

Всичко грозно скрито е зад маска,
но и всичкото красиво - също.
Зад навярно лицемерната окраска
разкривам що ми е присъщо.
Всеки крие личната си слабост ...

Този живот се е побъркал,
да разделя, които се обичат.
Този свят се е побъркал,
от любов или от липсата и…
Този свят се е побъркал, ...

ИЗКЪЛЧЕНОТО СЛЪНЦЕ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Слънцето се колебае с моята нетърпимост
и като кръвожадна муха
ме хапе, ...

ПЯСЪК В ШЕПАТА НА ВЯТЪРА
Въпросите ми са препратки
към думите във всяко ехо.
След отговора – твърде кратък,
съмнението става крехко, ...

ГОВОРЕЩИЯТ С КАМЪНИ
... и мравки ми полазиха гърба, и аз стоях и гледах със възхита
към капката, която издълба безмълвната си дупка във гранита,
как хлътна сетне семенце трева, как след години плочата се пукна,
и как и аз явих се след това, и се подписах с Главната си буква – ...

Добре дошли на маскарада!
Зад маските какво се крие?
В душите ви аз виждам ада,
в греха потънали сме ние.
В ума ни егото ще вие ...

Пътуващ театър е живота
със сцена много голяма,
всеки получил е квота
в една неписана драма.
Едни са в главната роля, ...

Весь мир - театр
Актёры разобрали роли авторитетов,
На сцене свет, а в зале нет свободных мест
Быть иль не быть – вот в чём вопрос и горсть ответов,
Оркестр и яма, и цветы со всех окрест... ...

Вървя през града
и срещам шарени хора.
Един забил си носа,
друг го е вирнал в простора.
Любезно помахах с ръка ...

Добрите вълци днес са рядкост,
а Вълчо, май не бе от тях.
Край него - всички във гората
със зъби тракаха от страх!
Той беше страшно невъзпитан, ...

Сцена е животът ни голяма,
хората артисти са добри.
Влизат бързо в кадър и играят
със изтерзани, немощни души.
Животът ни поставя своя роля ...

По идея на Илиан, ученик от 66 набор
1.
Не зная защо Той нареди да ви разкажа историята си. Но и не питам. Той знае всичко – провижда в бъдещето, дори когато смятащите се за творящи това бъдеще, още не са се появили тук или на малката планета, която Той нарича Своя.
Аз съм ангел. Отскоро – само няко ...

БЕЗ ДА ПРЕБРОЯ ДО ТРИ
В забравено от Господа градче,
дъхтящо на съзряващи смокини,
с подпалени паважи в юлски пек,
пиляхме мигове незабравими. ...