Името му никой не знаеше. Отде беше дошло - турче ли беше, българче ли - пак така... Цани се при Сулюйман ага, стоката му да гледа - ратайче почна - кехая стана! И луда глава беше. Не се даваше ни на работа, ни на мегданя на хорото... обикна го Сулюйман ага като свой син. Нали си нямаше... И имаше з ...

На света, другарко даровита,
хората се раждат от едно...
От красива, нежна кат сюита,
изтъкана сякаш от сребро...
В мистерия обгърната и свита, ...

Докосване
Беше един необичайно слънчев февруарски следобед. Макар и да беше зима, мнозина бяха излезли да се разходят по пясъчната ивица.
Павел стоеше замислено и гледаше в една точка. Сякаш нещо тежеше на душата му.
- Хей, какво ти е? - попита един непознат глас.
- Има ли значение? - отговори с неж ...

Накъсаха се нишките на дните ми,
като въздишки в шепите на вятъра,
целунати, преди да бъдат питани,
и непогалени на прага за Оттатък.
По бръчките на белите ми спомени, ...

Призив
Мили хора, поети,
дори за светия Валентин,
не късайте цветята!
Нека да цъфтят ...

Любовта е пиянство
Тя не идва на пръсти,
а просто връхлита,
като катаклизъм природен.
Като винена мъст е - ...

Ревнувам те,
както ревнувам деня от голямата нощ.
Както ревнувам живота,
накъсан на глътки, на залъци,
от стиховете - следи ...

АКО НЕЩО ЗАТРЕПЕТЛИКА В ДУШИТЕ ВИ...
Виждали ли сте го това дърво, което се казва осùна? То се казва и трепетлика. Листата му уж са зелени, но от обратната страна са бледозелени, почти бели. Когато ги поразлюлее леко вятърът, някак вълшебно отразяват слънчевите лъчи и блестят като сребърни криле, го ...

Тя
И всяко утро да започва така!
С мириса на свежест и кафе,
с допира на нежни й ръце,
когато тя и аз сме насаме. ...

Бащина съдба
Когато син баща си просълзи,
тежки, мъжки ронят се сълзи.
С горчив привкус на руйно вино.
Сърцето страдащо кърви! ...

>>>>> Капка лъч в кафето ти
>>>>> (наместо мляко)
>>>>> приутрин съм.
>>>>> Облачета пяна
>>>>> по ръба на чашата. ...

Отде се взехте всички вие,
копнежи, блянове, мечти?
Не виждате ли, че съдбата ми е
невежа, злобна и руши
по пътя де каквото срещне, ...

Трохичка след трохичка, животът отминава...
Коричка след коричка, духът смел остава...
Мечта след мечта, най-верният приятел...
Заради мене се гмурва в мрачината...
Изплува и се оглежда в светлината... ...

Облак в знойна вис се свива
и река в лъчи обляна
искрометно се извива
като лента от стомана.
Час по час е все по-вряло, ...

Scorpions-Is There Anybody There
Open my mind let me find new vibrations
Tell me the way I must take to reach my destination
And a place where I can stay
Where is the love of my life couldnt find her ...

5ive - Closer To Me
Constantly girl you're on my mind,
and girl I think about you all of the time
and even though words are hard to say,
girl I miss you, never thought I'd feel this way. ...

Енрике:
Хайде, тръгвай,
просто си върви.
Не мога да те спра, свободна си.
Взимай тези вещи, щом толкова ...

МИГЪТ, КОГАТО СЕ ВЛЮБИХ
Мигът, когато в теб се влюбих,
от силна обич беше озарен...
денят огрян от твоята усмивка
ще бъде най-щастливия за мен! ...

Зимата ли си отива?
Топъл ветрец прогони
влажната скръб на земята...
Тя, земята - арена на
борещ се скреж ...

Неделя е. Един от онези дни през декември, в които слънчевите зайчета си играят с малките вихрушки снежен прах по върховете на преспите. Пъртините са осеяни със стъпки, а стъпките- човешки, кучешки,котешки и птичи тичат наоколо. Мирише на студ. В ранната утрин песента на църковната камбана пронизва ...

убиват ги
като деца
изправени до зид
задето са играли
със муниции ...

- Коя си ти, малко момиче? - попита я Големият Лош Вълк.
- Аз съм Червената шапчица - отговори на въпроса му тя.
- Къде отиваш, Червена шапчице? - отново пита той.
- Да занеса тази кошница с лакомства на баба ми, която живее на другия край на гората - каза тя.
- Внимавай - предупреди я вълкът - защо ...

За теб докрай разтворих
сърцето - стрък ухаещ.
На айсберг се престори -
навярно се изплаши...
Горях на бавна клада ...

ВЪЛЧИЦА
Вълчица целуна в локва луната!
После със зъби разкъса я цяла.
Във мрака се скри тя прокълната.
... От луната остана само сянка - бяла.

> Ето, идвам в съня ти
> и лягам до теб.
> Тихо стъпвам на пръсти
> в студената нощ.
> Приюти ме на топло. ...

Дали съдбата е определена още преди да се роди човек, или сам той изгражда туй, що случва му се после?
Дали случайно срещам хора непознати, що после опознавам вдън душа?
Дали родена съм щастлива, или плачеща за майчиното мляко, що с любов се вливаше в моята уста?
Аз не зная как да вървя, по кой път ...

"Приятелите ми ме нарекоха страхливец,
а враговете ми - предател..."
Паулу Коелю, "Петата планина"
Остана още малко.
Пътят скоро ще свърши. ...

Донеси ми
Когато те поканих да дойдеш у дома на обяд,
ти ме попита: "А аз какво да донеса?"
Донеси ми твоите весели очи,
донеси ми и твоята усмивка прекрасна! ...

Запомни ме по-силна от вихрушка,
с жизнена и хубава душа.
Запомни ме смееща се силно,
щом шумят есенни листа.
Запомни ме, когато вехнат розите ...

ДА ЖИВЕЯ С НЕЯ
Думи, думи, думи...
Пустиня от пясъчни думи.
Всички искаха думи.
Никой от мен не поиска любов. ...

Понякога - морска сирена,
а друг път - подводна скала,
щом в мъртво вълнение падна
веднага отивам при морската фея
и моля я за човешки крака. ...

Износените камъни на тихата душевност
са вкопчили във себе си Реката
и всеки сам за себе си е вечен притежател,
неизменен император на водата...
Отдавна Слънцето дари и злато, ...

СБОГОМ
- Сбогом – при тези думи тя го изгледа накриво.
- Не сбогом, довиждане – поправи го тя.
- Не ме забравяй!
Прегърнаха се за последно. Миг, който не искаха да свършва, но се налагаше. Тя го целуна, след което се отдели от него и се качи в автобуса. Проследи я с поглед докато се качваше. Господи ...

Извън надеждите на всичките ми самоти
идва вятър от друга посока.
Отдавна тръгнах аз,за да стигна реката.
Да мина по моста,възлизащ до хълма.
Една сврака ме тегли. ...

Цял ден беше със мен
и търпеливо ме следва...
В мечта безнадеждна и кратка.
Тази обречена краткост принуди ме-
да и разкажа всичко... за някога. ...

Що да им хвърлим по една обувка?!
Гледам вчера бат Драгни, железар и обущар, седи долу пред гаража, превърнал се в негова работилница и човърка със своите стари и ръждиви, съветски инструменти, работните си галоши. До скоро ги държеше захвърлени в най-тъмния от четирите прашни ъгъла, защото му убива ...

Спомени се ронят
В теб откривам своята нирвана,
смисъла на всичките ми дни.
Усмихната пред тебе ще застана,
дори и разделени… и сами. ...