Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.3K results
Опънати въжета... за обесване
🇧🇬
Опънати въжета... за обесване,
пресичат пътя ми, завързана тълпа,
лица невиждащи... наместващи,
последните ми чувства... тишина.
Открито бягство... за прераждане, ...
Освен падежите на всичките ми полици
и его-данъкът, разгален от хвалебствия,
ще ми простиш ли навика да нося сто лица
и имам упорита жизненост от плебса?
Че вместо в битието си да се вклиня, ...
Целунах те за първи път в съня си...
Откраднах те в мечтите. Без да питам.
И знаех - миговете ще са твърде къси,
но без да страдам - можех да те имам.
- ...
Наистина ли искаш да намериш точните отговори?
Думи, които нямат смисъл за теб,
дори не искаш да чуваш този тембър.
Знаеш решението на задачата,
но любопитството ти надделява. ...
Ти снощи беше този, който исках,
ти беше моят недосънуван блян
и моят приказен и нежен пристан,
моя единствена, истинска любов.
Докоснахме се, бе ефирно нереално, ...
Отива ми това небрежно състояние
на прост глупак, наивен и циничен,
без мъдрости, без стил, образование,
погубвайки живота прозаичен.
А беше време на копнежи, ...
Усмивката ми е тъжна (като на мама).
Няма да плача след изгубени Икони.
Забравих сълзите си. (Както и татко).
Приличам на дядо. (Вярвам в измислици).
В звъна на чановете откривам душата си. ...
Приятели, тази вечер искам да пия с вас,
затова, защото сте ми единствени в този свят!
Приятели, тази нощ искам да бъда с вас,
за да ви благодаря от все сърце, че сте до мен!
Когато изгубих своята красива любима, ...
[Backstage][Intro][Mezzo Piano]
Кларинетно звуча нейде из мрака,
барабан сякаш имам в свойто сърце.
Тъмна идея в ума ми пак трака,
мелодично протягам към ада ръце. ...
Защо тъй сладко те усещам аз?
Като шоколад в късен час.
Като перла в мида в морето,
и като бяло, пухкаво облаче в небето.
Защо тъй сладко те усещам, ...
Човек сам за себе си избира какъв да бъде. Дали в очите на другите или собствена преценка ние сами изграждаме себе си като личности. Всеки човек има собствена индивидуалност и е уникален сам по себе си. Но това не зависи само и единствено от нас, средата, в която се развиваме още от ранна детска въз ...
Вървях към училище с мисълта за тебе. Дали ще те срещна? А ти дали ще ме познаеш? Вярвах, че е възможно, колкото и малки да бяха надеждите ми, вярвах, че съм оставила някакво впечатление в ума ти. Минаваха дни, а ти вървеше на отсрещния тротоар с изправена глава - изглеждаше уверен, но и в същото вр ...
Какво е чувството да желаеш някого и въпреки всичко да знаеш, че не можеш да го имаш? Всеки път, когато мислиш за нея, да чувстваш пронизваща като кол в сърцето болка. Душата страда, но никой не може да разбере страданието, докато не го почувства. Дъхът спира, когато си около нея, но винаги оставаш ...
По гърба си имам белези от отрязани криле... Дали бях ангел?
Осъзнаваш ли колко мъртъвци има под краката - питам се, докато стоя в гробището и слушам гарваните. Ето - чувам поредния писък. Отдолу крещят... Студено е... Докога ще издържа на повърхността, като усещам че потъвам? Снегът се топи под мен ...
Падението на сутеньора - глава трета и четвърта
🇧🇬
Глава трета
Всъщност с Анета се познаваха от деца - тя живееше на съседната улица в техния квартал. Вече беше първокурсничка в елитна езикова гимназия, а Симеон учеше във втори курс. Често пътуваха заедно в раздрънканите автобуси преди или след училище, но никога не беше и обръщал специално внимание ...