С УСМИВКА НА ЛИЦЕ СИЯЕЩО
Тази нощ пак те сънувах.
Ти беше толкова красива!
С усмивка на лице сияещо,
защото беше ти щастлива. ...

Какво нежно везбо, колко пъстра болка...
Кого чакаш, тъжна невесто?...
Виж очите ми, скръбни извори дълбоки,
към пътя се взират на често...
Не се връщат, никога не се връщат черните, ...

ЛЮБОВ
Сега и завинаги в този свят,
Искам да бъда до теб прокълнат.
Любовта е само една приказка.
Вярата е добре поддържана илюзия. ...

По-болезнен стих на приятел...
Морето казваш...
е солено,
от болка раздираща,
от сълзите изплакани. ...

Студът в погледа ти едва не ме убива,
ражда в мен агресия,
която ме увива
и помага ми да се спася.
Студът в думите ти празни ...

Потъвам в тишината на смъртта.
И падам... И падам...
Поглеждам надолу - мъка и болка.
Жално пропадам.
И страдам... И страдам... ...

В некропола на свойте сънища - пиян, отчаян и безличен - разгръщам стара, окъсана и прашна книга. Книга, на която страниците пазят остатъците от мойте мечти.
Книга на мечтите, на която някога пъстрите страници са събирали копнежи, блянове, желания - а сега са пълни с някакви размазани картини и букв ...

Любов, дръж се за мен!
Защо не мога да остана?
Нима това е краят на моя ден?
И ще си отида, и ще ме забравят?
Ще ми липсва всеки миг оттук, ...

Красивите ви дуви - проклинам ги...
Лазурните ви усмивки - с пепел насипвам ги...
Безгрижните ви сърца - нека изтръгна ги...
Нежната ви обич - не желая я...
Тихите ви прегръдки - не ща... ...

Ако поиграем с теб на сляпо
и със затворени очи,
ще открием, че играта ни на сляпо
е по-красива щом лишена е
от страхливите очи. ...

Усмихната ме гледаш от портрета
и цялата сияеш от Любов.
В очите ти две пламъчета светят.
Закриляш ме със майчин благослов.
В съня ми влизаш - светла и неземна - ...

Твоят призрак още ме преследва,
остави ме, чуваш ли, върви си!
Искам пак да живея,
пак да дишам и да се смея!
Остави ме, чуваш ли, върви си! ...

Заглеждам се в тишината понякога.
Толкова истини скрити са в нея...
А колко сълзи тънат в забрава...
Проронени тихо в самотната стая!
Заглушаваме тишината със писъци, ...

Виж как на сладко ухаят липите,
бодрост и свежест се леят навред –
с трепет вълшебен ти пращат звездите
моя далечен – сърдечен привет.
Искрено – чистия поздрав далечен, ...

Не ме попита ще боли ли,
когато все таки
реши да го направиш.
Не си помисли, ще простя ли?
Не се обръщай, тръгвай. ...

Буря
По пътя прашен се изгуби
момиче хубаво и мило.
Една изстрадала любов го погуби,
по-силна от всичко на света! ...

Отражения 28
Ако поставим приятелите си на изпитание, най-вероятно е да ги загубим.
Георги Гълъбов

„Представете си” – беше казал Джон Ленън – и написа най-великата мечта. Свят без държави, без богатства, без религии, без ад и рай, без завист и глад. Някои хора биха казали, че сме мечтатели, други – че сме луди, трети – че просто не живеем на този свят. Може би всички те са прави. Сигурно Джон Лен ...

Да бъда истински добра не успях,
хиляди пъти ранявах.
И истинска, и фалшива бях,
вземах и после всичко оставях.
Да бъда истински щастлива не можах, ...

Аз съм странна самодива,
по-скоро и лоша орисница,
буйна, пълноводна река дива,
на бурите съм кръстница.
Аз съм вода пенливо-дълбока, ...

Вятърът листата влачи,
по земята тъй студена!
А на пейката - момиче,
загледана, без дъх да си поема.
Около нея - снимки, ...

Усмихнати цветовете цъфтят във вазата -
подарени от утрото.
Дочакаха първите слънчеви лъчи
отново будни тихите очи.
.............................................................................. ...

Есенна мъгла.
Диша глуха самота.
Печална душа.

Разбито приятелство!
Сега, след като си отиде,
мога да изрека истината...
Без да пролея сълза...
Без да се задушавам... ...

С много усмивки за svetlanal (Светлана Лажова)!!!
Ало, Латинче, да знайш, мама, к'во научих!... Не, бе, не за баща ти... То за него освен диагнози, няма вече какво да науча... За мъжа ти... Кой мъж ли? Че как кой, Рангел... Другите и да ги вида, няма да ги позная... то и те нема да ме познаят. Не, ч ...

Със силата във себе си успя,
впрегна я в духовната юзда.
Господ, смелите подкрепя във беда,
а ти стократно заслужаваше това.
Извиваше се, но не падаше, ...

Стоя тук, захвърлена на мръсната и прашна улица, и чакам някой да намери своя късмет. Покрай мен минават хора, подритват ме - за какво съм им, та аз съм само една стотинка. Била съм къде ли не, в хиляди джобове и портмонета, при богати и бедни...
Ето, на съседната пейка мъж отговаря на хилядите си S ...

Зима е,
навън е пусто, тихо, празно,
градът замръзва сред сивата, грозната нощ,
а дърветата - оголени, тъжни плачат.
Улиците са мрачни, ...

Имах мисли и те бяха за теб
имах устни и с тях те целувах
имах душа и назаем ти я предложих
имах сърце
и от него се отказах

Не ме боли,
отдавна те забравих!
Не помня даже краткото ти име.
Дори и спомена за теб далече изоставих...
там някъде, ...

Пера от птици пална ранен сняг.
Горнякът във усоите засвири.
Прегръщам се и не усещам как
осиротяло лято в мен се свира.
Ту свита на кълбо, като след грях, ...

Усмивка си спотаена по моята кожа,
тъга укротена пристегнала гърлото
и розовото става по-розово,
до червено омайно разпръснато...
Усмивка си по мен, по парабола нежна ...

Не си играй със мен!
Не се ли скъсаха конците?
А и отдавна не съм кукла!
Живота доста пъти ме "помилва"!
Не ме карай да те лъжа, ...

в красивото време
на мътния порой
газелата усети
самотата на
своя бяг през времето ...

Как винаги
става така,
най-шарената -
разстреляна
в упор ...