Календарът откъсва поредния лист.
Слънце в косите ти грее.
Безсънните нощи се връщат на бис
и ще пея, ще пея, ще пея...
Очи в очи! Прекрасно е огледалното! ...

Препуска дъждовна колесница.
Лети с трясък по млечния път.
Проблясва в огън всяка спица.
Замрял от страх, попарен е светът.
Светкавица разкъса облаците сиви. ...

Обич
Във спомена на детството ми бяло
изплува образ на жена,
която нежно, нежно ми е пяла
преди отново да заспя... ...

По пътя към храма срещнах мъж.
Трудно можех да кажа дали е старец или дете.
Той вървеше с огромен вързоп
и с окъсани от вятъра дрипи.
Той се спря. Искаше да пие вода. ...

Остави сърцето си да ме обича,
бъди в живота ми надежда.
Душите тъй силно се привличат,
любов сме, в рая що отвежда.
Излез под капките дъждовни ...

ЛЯСТОВИЧКЕ, МОЯ БЯЛА
Лястовичке, моя бяла,
в сладки сънища сънувана,
ден и нощ от мен бленувана.
Ти тук при мене си дошла, ...

Двете сенки
Безсмъртен мрак със страст поглъща -
издъхващата празна стая.
И сенки неми се завръщат
безплътни фигури чертаят. ...

(или „Животът, какъвто е...)
„Витошка”. „Графа”.
Пълни витрини
за пълни джобове.
Пред тях хора. ...

Аз знам, че нямам право,
но не веднъж те пожелах.
Знам, че тя те има само,
но как да се преборя с този грях.
Бъди с мене само тази нощ, ...

Харманът опустя. Тогава не заплаках.
Каскетът ти и ризата остана, дядо.
На портата отново чуках и почаках,
но този път не ме посрещна баба с радост.
Пердетата са вече други зад стъклата. ...

Кога изгубихме се в делника,
в безличното безмълвие - стопихме се.
Помрачиха се усмивките. Надеждите.
Домът утихна в отчуждение.
Прегърнали суровото мълчание, ...

В памет на един клошар, който умря от студ на улицата,
а синовете му се ширеха в тристайния му апартамент,
за който бе работил 34 години.
Поклон пред паметта ти, Кире!
Коледата на клошаря ...

Понесъл хиляди съдби
и чудеса,
послушно
денят на вратника седи
и чака да го пусна. ...

Два пожара гасим всяка вечер в чаршафите.
Недочакани,
неодмилвани ръцете оставят
дири безследни по
телата ни тръпнещи. ...

... и отново повярва, и отново накрая остана сама...
Защо бяха всички тези прекрасни думи, защо бяха нужни всички тези обещания, дори предложение... съжителство... ХА! Тя поне бе честна от самото начало, но той не, накара я да се чувства виновна, а всъщност всичко било е фарс? През цялото това време ...

Едни очи, които ме владеят,
едни очи в сърцето ми вилнеят,
едни очи, които ме изгарят,
едни очи, които нежно галят,
едни очи, които ме изпълват, ...

Тя и тя
– А ти коя беше...?
– Аз съм тази, която вярва в любовта и че от нея се ражда всичко хубаво!
– Добре... Успех!
– Но чакай, ти трябва да ми помогнеш, нали ти си моята съвест, моята воля, моето свръхАз! ...

Една малка лилия стоеше самотна на повърхността на мрачно отразяващата вода. Дали бе последната - не знаеше. Дали бе сама? Това още по-малко. Не можеше да се огледа, горката. Беше закрепена безцеремонно за дъното на езерото с корени, по-здрави от желанието й. А нощта бе мрачна, тъмна, студена и влаж ...

СЕКС ЗА ЕДНА НОЩ
Никога не съм имал късмет с жените. Не, че съм искал много от тях. Не могат да ме обвинят и че малко съм давал. Но каквото и да правех, накрая винаги аз бях прецаканият. Краят на една връзка винаги ме сварваше неподготвен, като пътник на гара, който с почуда наблюдава как влакът тръ ...

Животът ни – театрална комедия.
Сцена, на която ние сме актьори.
Тъжна и жалка елегия,
в която всеки със зъби и нокти се бори.
А нашата публика, не, ...

*гюпка – циганка - диал.
Преместихме се от малкото село в града. Бе чудно и страшно. Бях на седем и трябваше да отида в предучилищна възраст. Още на входа думата „селянче” бе залепена с презрение на лицето ми. Гордо отговорих, че съм от едно малко селце, на чийто баир цъфтят жълти и алени кактуси, а ...

Заслужава ли си?
Заслужава ли си все след теб
да тичам?
Заслужава ли си във вярност
да се вричам? ...

Те бяха две момчета. Едното - шумно и популярно, а другото - тихо и самотно. Шумното винаги имаше най-ниските оценки, ала никой не му се подиграваше. Всеки го харесваше, всеки искаше да му бъде приятел. Тихото винаги имаше най-високите оценки, винаги прав, винаги перфектен. Но все пак, когато имаше ...

За мършавите ми години
Когато никoй
Нищо не искаше
Преди няколко живота
Като котка ...

Дъжд вали, вали, вали!
Тъжно гледат детските очи,
че есенният дъжд във къщи ги прибра
и секна веселата им игра.
Вятър студен страховито завилня, ...

Сълзите си преглъщам,
а искам да се смея!
Насън пак те прегръщам -
в илюзия живея.
Ръцете ти сънувам ...

Живял е някога на изток
мъдрец със приказни умения.
До болката човешка бил той близко.
На страдащите давал изцеление.
На скитника той дом дарявал, ...

на М...
Странен шум... Обърна се. Огледалото усмихнато надзърташе в смахнатото и напоследък ежедневие. Този път бе оцветено в бяло и момичето се учуди, понеже рядко виждаше този цвят в погледа му... сякаш желаеше да я подготви за нещо...
Не след дълго обичливото създание срещна Най-Добрата. Може би ...

Чия илюзия, неизричана,
привидя ми се във теб?
Полужива, полусъбличана,
с полужитейски мироглед.
Сравнение иконостасово ...

Триединството вяра, надежда и любов губи своите позиции ежедневно и ежечасно. Даже съм склонен да твърдя, че най-големият му крах тепърва предстои. Казвам „склонен", тъй като от време на време ме обхваща трескавото убеждение, че по-зле просто няма накъде.
Не мисля, че е необходимо да спирам внимание ...

Неочаквано заваля.
А небето над нас е безоблачно синьо.
Не поглеждай натам. Не навън,
вътре в мен заваля, Човече!
И заблъска дъждът по прозорците ...

Отражения 51
Любовта може да се сравни с болестно състояние, което разрушава вроденото чувство за самосъхранение и оставя влюбения като беззащитна играчка в ръцете на обекта на неговата любов.
Георги Гълъбов

Демон съм аз.
Демон - рогат и крилат.
С очи от разтопена лава
и бяс наместо кръв,
с кожа ненаранима ...

Не се надвиквай с тишината,
тя може силно да крещи.
От крясъка - словесен вятър,
вълна в очите ще трепти,
ще осолява по лицето, ...

В края на 2002-ра година.
Полет от София, за Атина – Гърция
Плахо се настанявам в чакалнята на Летище София. След доста обстойна проверка на пътните документи, кратък разпит за „целта на пътуването” ми и „Приятен полет”, най-накрая мога да отдъхна от цялата тази агония. Страхът дали няма да ме върна ...