Случвало ли ти се е да откриваш себе си в онези малки неща, заобикалящи ни...
В малките дъждовни капки, стичащи се по прозореца...
в пустите улици...
в падащите есенни листа...
в разбиващите се морски вълни... ...

Я се усмихни и не тъгувай,
смисъл няма, разбери!
Колкото и сълзи да проливаш,
все така ще те боли!
На живота радвай се и не унивай! ...

Какво да кажа? Ти си непреклонен...
Поел си пътя и не го променяш...
Превръщаш ме незримо в летен спомен
за слънце и море с вълни зелени...
Прекрасен спомен, ала вече минало. ...

Пропих се. Пропих се и изгубих всичко. Семейството си, приятелите, работата и дори дома си. Стоя тук до тази полуразрушена ограда и не знам на къде да поема...
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та ...

Дай на душата убежище,
да не се лутат в хаос и разруха очите.
Да заживее с надеждите, новите.
Урагани да не разпиляват мечтите.
И бъди за мен ...

Неделята - самотна - се изнизва.
Оголена е раната. Съвсем.
Но пак обличам бялата си риза -
в очакване на влюбения в мен.
И чаша вино си наливам. Жадна. ...

Родих се Слънце в слънчев ден,
със капки дъжд в очите посадени.
Във тяло - като пронизващ нож,
ме буди спомен за летене.
Мигрирала съм тук от вечността ...

Признание
Наситена, тишината вибрира.
Разчупва се реалността на мигове.
С увереност - магична сила
и жадна радост с малки жестове ...

Мечтаеш за това,
което ти не можеш да намериш.
Търсиш в другите това,
което те не притежават.
Несъвършен е този свят! ...

Защо са ти ръце - да докосваш и да те боли?
Защо ти е сърце - да е камък то в гърдите ти?
Защо ти е душа - да е празна вътре в тебе тя?
Защо са ти очи - да гледаш света през сълзи?
Защо ти са устни - да целуваш и да ти горчи? ...

Колко дълго любов се наказва?
Обич несбъдната, обич такава...
Колко още със сълзи да плащам
огъня минал, изтляващ в забрава?!
Колко още ще се давят в очите ми ...

Посветено
Не бях прощаваща. А ти такава ли ме искаше?
Не бях безгрешна. Но повече от мен и ти не беше...
Не бях безпътница. А ти такава ли ме мислеше?
Не беше лесно. Но повече от тебе - мен болеше... ...

Това е стихът, който подарявам на една моя много близка ПОЗНАТА. Знам, че тя ще посети сайта, за да го види и затова искам да й честитя рождения ден и да й кажа, че по-добро не можах да измисля просто, защото е много сложен човек!Честито и всичко хубаво, Любов (нека отбележа, че това не е нейното им ...

ЕДНА ЦИГАРА ВРЕМЕ САМО
Поглеждаме часовниците нервно,
не ни остана време пак, нали?!
На ден ни се събира час блаженство
и никога с теб не сме сами. ...

Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Трябва, майко, довършвам чеиза...
И със тихичко, свято наричане,
вплитам моята обич във ризата. ...

Всички се мислим за недостижими,
но идва момент, в който молим: "Помогни ми."
Но вече го няма приятеля любим,
изчезнал е той като дим.
От живота наш сме го прокудили, ...

Мисля, че е крайно време да разголим душите си пред огледалото на Истината. Всеки мъж, всяка жена, целият народ. И трябва да го направим честно. Нека не се опитваме да прикриваме с грим и руж бръчките и петната като застаряваща кокетка, а да видим всичко с широко отворени очи. Това, което харесваме ...

Завесата раздрах... Със шепи...
Мракът не изчезна в светлина,
прогледнаха очите слепи,
а светлото пропадна в тъмнина.
Виденията бяха странни, ...

КРЪСТОВА ГОРА
Просветват свещите във мрака -
забравят всички завистта.
Сега в звездите търсим знака,
оставен в пътя на Христа. ...

Изсъхнал пън насред тъмната гора стои,
до него разцъфтяла роза с красота света пои.
Пънът свенливо към розата поглежда,
тя в отговор повдига закачливо вежда.
Изпуква пънът, олющва си от свян кората, ...

Очите си изгледах
за оня юнак,
който убива девойките
и се жени за ламята.

Отлежала тъга
Напих се... чашата с умора пресуших,
а надеждата от дъното изчезна.
Сега какво да правя ми кажи!
Как без нея сърце ще издържи? ...

Лабиринтно някак си мечтая,
с куршумено студени сетива,
в мен опира се пътека към безкрая,
започва и завършва лудостта.
Избягала от студения олтар, ...

На Илия Пандов...
Питай ме...
Питай ме
за нощите,
в които ...

Плоскост - лъскава, студена,
в чужди образи преобразена.
Едно красиво огледало,
хиляди очи видяло.
Огледало някак си безлично, ...

"Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче."
Н. Йорданов ...

На света живял е беден
рицар – мълчалив, смирен.
Мрачен бил на вид и бледен.
Духом – смел и откровен.
Непостижен образ, слязъл ...

ОПИТ ЗА ПИКНИК
Понякога правим неща, за които не ставаме. Понякога правим неща, за които после съжаляваме, а често правим и двете едновременно т.е. правим неща, за които не ставаме, за което после съжаляваме. Абе, просто казано, от всяко дърво свирка не става, както го е казал народът. Сложно го зап ...

Преминах през теб
и останах във теб,
като пчела под
безмерното небе
те докоснах... ...

Скиташ се
По разголени черни пътища скиташ,
през разбитата есенна, пуста земя.
Криволичиш и падаш, и отново се вдигаш,
през мъгла и през дъжд от следнощна слана. ...

Перлени сълзи за теб изплаках,
дори не знаех ти дали видя.
Но аз те виках и те търсих, и те чаках;
ала болката направи ме пиян -
и аз не чувах ничии чужди вопли, ...