Искам да танцувам в Утрото - Самодива бяла...
Искам да мия лицето си с роса - вълшебен миг...
Искам ходеща по въглени да плача в радост и необуздано да крещя...
Снежна девойка - докосваща Слънцето с устни...
Бледа, преливаща в синьо... ...

Отгледах всичките Зорници с болка.
Със лекота ги пръснах сред простора.
Нелепа тежест е да носиш волно
надежда oт звезди - за хора.
Не е за всеки. Някой би си казал, ...

Моят живот
Да, зная... Аз Химери гонех...
Не търсех разпиляното брашно,
но да превърна в Май септември пробвах...
И мислех си: "Земята ще е Рай... Дано!" ...

Защо си отново със бели коси?
в очите ти сълзи, по лицето тъги...
Светът те прегръща с бяло облечен,
а ти си се вгледала в черното вечер...
Така ли се събуди? ...

Някакво тайнство на пътища, тръгващи
в синкава нежност на утринен хлад -
бели, опасни, в пространството бързащи -
вика ме в спомен с гласа си познат.
Тръгвам! По устните с вкус на отрова ...

Река ли си или море безбрежно,
разливаш се във моя поглед...
Навсякъде аз виждам твойто отражение,
оставам там за миг безвремие...
Гласът ти е във всеки звук, а вместо ...

Музика, която шепти в сърцата,
струни зареждат в нощта пак душата...
И полет с надежда... мелодия нежна,
в очите тихо... тъга се споглежда...
Вятър понесе песен... и струни, и вик... ...

Далеч да бяха очите ми зелени...
Пребродили! Хиляда стъпала!
До теб, слепецо. О, блажени!
Заровил ме метър под пръстта.
Далече очите ми от тебе! ...

Ние сме птици изгубени
във полета дълъг на Юг.
Уморени и тъжни, охулени,
поели посока без път.
Двама летим неуморно, ...

Петнадесет години преди пробива
На второто позвъняване мъжът отвори вратата. Пред него стоеше един ликос. Беше облечен с човешко яке и дънки, макар да му стояха смешно, обгърнат с обичайното за расата му спокойствие, а малко зад него имаше двама притеснени лекари в бели престилки.
Противно на широко ...

Небето бързо се изпълваше със сиви облаци. Знаех, че предстои буря, но ми беше все тая. Оставих прозореца до мен отворен. Наблюдавах как навън почнаха да пръскат капки дъжд, а хората се криеха където могат. Гледка, която бях вече забравила. Дъждът се засилваше... Тъгата в мен също. Заедно с дъжда по ...

Тичах по стъпки изплашени;
в люлка от истини спях;
блъсках се в мисли объркани.
Бях аз вълна. Нямах бряг.
Късах звезди от небето; ...

В този неочакван момент се появи,
и сега не бива да се спи,
изпълнени са дните със готини мечти,
навсякъде е свежо и слънцето вали.

Назад не ще се върна, но ще ти го върна.
Не съм ти кукла на конци да ме въртиш.
Ако пожелая, с теб до сутринта ще си играя.
Ще изчезна бързо, ала за теб вече ще е късно.
С мислите ще си поиграя, ще те побъркам, но втори път с теб няма да сбъркам. ...

Сънувах душата ти приказна
като голямо червено сърце.
Доближих се до него усмихнат
и поисках да го обгърна с ръце.
А то ми каза с трепет "Обичам те!" ...

Глупак ли бях през годините кратки
Да не усетя миговете ни сладки
Толкова време да не разбера
Че с тях не мога да се разделя
Грешах за мнението им към мен ...

Живота си по тебе пропилях
и стена днес като ранена птица.
Виновна съм, че с тебе бях,
но не и за това, че те обичах.
Не си ли гледал цвете как разпуква, ...

На съд. И Бог ми е свидетел.
Заклех се. В книгата на мъртвите.
И спомените ми ме съдят.
Като въжета виснали
бесилки в мрака светят. ...

Тръгва влакът. Тръгваш с него и ти.
Аз на гарата оставам с разплакани очи.
Не се обръщаш, знам, че те боли.
Искаш нещо да ми кажеш, но защо мълчиш?...
Облива ме вълна. Усещам страх и студ. ...

Да претендираш, че се справяш с големите неща и да твърдиш, че дребните те препъват, е трактовка, характерна за амбициозната и затова лишена от благородство душа. Благородният, напротив, не проявява нервност от неудобствата, които му създават дребните неща.
----
Да бъдеш свободен означава да изтърпя ...

Времето
Времето безмилостно тече,
отлита,
не зная накъде
и то не пита. ...

Искам да полегна в разкрачената ти
между изгрева и залеза,
между пъкъла и рая,
между вчерашното бъдеще и бъдещето минало,
между помислена прокоба и прошепната омая, ...

Звездите в тази нощ не се люляха.
Щурчетата замръкнали немееха.
Луната си говореше със вятъра -
чия съм аз... и спореха.
- Тя вятър е, във нея са крилата. ...

ПЪТ КЪМ ПЪТЯ
Изгнило разпятие.
Идол отвлечен.
С теб сме в зачатие
и сме обречени. ...

Искам
Аз искам любовта отново да открия,
аз искам да усетя ласките и нежните слова.
Искам пак сърцето лудо да забие
и да полетя към висините на страстта. ...

Черни очи се вглеждат
в мен, красиви и тъй нежни,
сякаш искат от мене нещо.
Черни очи кат' море дълбоки,
прегръщат те, сякаш с ръце широки. ...

По Адрю Руини!
Забързано тича -
прозаичен, озъбен,
недружелюбен светът.
С него момиче, ...

Улиците на моето въображение
пресичат твоя бряг.
По улици на мигновеното творение
се разхождам и мечтая пак.
Към истинската сила на словата ...

... И всяка наша среща става първа.
Същата луда радост
и опияняваща забрава.
А после...
духът ти гасне. ...