Малка светлинка във тъмното се вижда,
малка, но сякаш има душа.
Малка е, а като че ли не вижда,
че единствено тя те стопля в студа.
Макар да свети, тя стопля сърцата, ...

Не знаех, че си ценна ти за мен
до деня, когато вече теб те нямаше.
Да беше се сбогувала поне -
вместо, без да кажеш, да избягаш.
Какво да стори моето сърце? ...

Трудно е!
Трудно е да запазиш равновесие,
трудно е да останеш чист
в свят на мракобесие
като вода в ручея лъчист! ...

Обещавани прегръдки, думи мълчаливи,
после пак сами в нощите си сиви.
Само песен пее кукувица тъжна,
всичко да е само думи вече ми омръзна.
Обещавани прегръдки - в чуждите обятия, ...

Непрекъснато ранявана,
привличана, отблъсквана,
едва удържаш фронта -
изпълнена с обида и... вина.
Участваш ...

На Нел
Живеехме си в два различни свята,
далечни и невидими един за друг.
Кой знаеше, че ще ни събере съдбата,
и днес ще сме съпруга и съпруг! ...

Га Мен се препичаше на слънцето, опрял младия си гръб в стената на зарзаватчийницата. Бавно и с удоволствие похрупваше туршия от ряпа и макар хартиената кесийка да беше прокапала, той не обръщаше никакво внимание на стичашия се по крачолите му сок.
Откъм ъгъла на улица "Старото куче" се зададе Хи Ен ...

Автобусът се виеше по склоновете. Следваше завоите бавно. Двигателят му се задъхваше в жегата, но инатът на шофьора продължаваше да го тегли напред по високото. Туловището му беше изпълнено с весели туристи. Те до един пееха, обхванати от пиянски делириум, окрилени от мисълта, че ваканцията им тепър ...

Моя пъстроока комета!
По чаршафа - вълнá от коси.
От тебе сега съм пометен.
От коя Галактика си ти?!
Колко зеници изгарят! ...

Повторна нощ... сънят от мен избяга,
това ли е поредната награда
за чувствата ми хаотично бледни,
несечени, изпращащи надежди.
И мислите... накъсват ме на части, ...

на три крачки съм
от влизането в другото ниво
покачването на показателите
само усложнява нещата
до безкрая ...

20.08.2008
Ръцете ми са капките по твойто тяло,
а устните – по твойте устни са вода.
Усещаш ли ме, нека ти е сладко!
Отпивай ме на глътки, дълга е нощта... ...

В несънуваните нощи връщат ме очи.
Ръце, раздавали на всеки топлина.
И с шепота на обич разпилявани,
сега са само спомен от предишни дни.
Завързани криле, познали полета на птици. ...

Разбих си главата в стената,
сега събирам парчета мечти.
От тях си порязах ръката
и всичко във мене души ме, боли.
В тъмното спотайвам се безумна, ...

За първи път...
Дъжд...
от спомени
на тежки капки
се отрони по чаршафите... ...

Обичаш ли в очите да ме гледаш
Обичаш ли от устните ми да отпиваш
Обичаш ли в ръцете ти когато аз треперя
Обичаш ли – недей да си отиваш!!!
Обичаш ли да чувстваш, че ти липсвам ...

Дори не мога да заплача...
само нещо отвътре ме сплесква.
Сега съм и жертвата, и палача
и сама рисувам си портрет-гротеска...
Не, не, не... сънувах достатъчно балади. ...

Ще ме гледат учудено
(в квартала ме знаят и псетата),
ако изтичам в омая,
и ти почукам, клетата,
да си поискам билето - ...

Не съм сигурен, че трябва да ти вярвам...
Досега ми предлагаш само клишета...
Едва ли и сам си вярваш...
Мотото ти оказа се лъжа...
Не желая да участвам... ...

Добра да е вечерта ти,
безмълвна закрилнице на нощта,
пазителка на много тайни,
свидетелка на любовта.
Знаеш ли? - Разбира се, че да, ...

Ний човечета сме малки
във уста със залъгалки,
за сестрата сме готови,
ний сме бебешки отбори.
В кабинета щом отидем ...

Остана!...
Остана някъде по пътя -
моята и твоята Любов...
остана пак сама - о, колко пъти
тръпнеше под вятъра суров!... ...

Спомен - реалност?...
Отново в бащината къща...
След много време пак съм тук...
Красиви спомени в мен се прегръщат,
очи затварям, чувам звук: ...

Дърт Пън се запъти към кръчмата на Вон, защото наближава времето за сутрешната му медитация над кана с вино. На входа на заведението обаче се натъкна на неочаквано препятствие - един вълк, който гледа разсеяно някъде в далечината и едновременно с това още по-разсеяно си върти ушите в различни посоки ...

Изречена тишина
Всеки чува своята тишина...
покрила твоите и моите признания...
... тишина, пълна с изричане...
Прелиствам се... И чувам шепот: ...

Чух пукота на скъсани лъжи,
като спукване на маската на клоуна.
Истина ли беше, я кажи?
Или отново фантазията волна!
Пожелах си нещо преди да заспя, ...

Души безкрайно пусти... наранени,
сърца кървящи,празни от любов,
и минало без път и без вълнение,
изпълнено със празнота и опустял живот.
Случайна среща, ...

*
Прашни пътища.
Смешни надежди.
Думи разголени.
Спомени. Нежност. ...

аз съм тук и крещя
усети полъха на разкъсаните ми крила
аз съм тук и кървя
изкупвам вината на своите дела
аз, на колене и прося ...

С тебе, приятелко, споделях всичко...
Радост и мъка, смях и сълзи!
Но идва време да си тръгнеш ти
и да се разделим,
всеки по пътя си. ...

>>> Вятърът припламва посред нощ.
>>> И литва през прозореца
>>> (по тъмно още)
>>> мнооого тихо - да не събуди птиците,
>>> накацали по песните на клоните. ...

"Heavy On My Heart"
I try to fly away but it's impossible
And every breath I take gives birth to deeper sighs
And for a moment I am weak
So it's hard for me to speak ...

Take all of your wasted honor
Every little past frustration
Take all of your so-called problems
Better put them in quotations
Say what you need to say (8x) ...