Днес от своите крила
откъсвам и последните пера,
за да не мога вече
дори да искам да летя...
За да не достигна небето, ...

Тихо се къпе пролетно цвете
със свежия дъжд, тихо засмян.
Тихо прошепва сребърен цвят,
усещайки тоз тих кръговрат.
И всички утихнали смело подслушват ...

Облаци носят
пролетни пороища.
Бягайте треви!
Пролетна луна.
Само сенки и полъх - ...

Живея с някаква надежда
поне понякога да бъда с теб,
в броени мигове, така желани
и в сънищата мои изживяни.
За мен е радост, че те има ...

Любовен шепот
За любовта си аз
не ще говоря гръмко.
За нея ще ти шептя
в среднощен светъл час. ...

Не, не е влязла прах в очите ми... аз плача!
Сълзите ми прочистиха душата и видях -
видях, че днес със вдигната глава не крачиш,
престорих се - в очите влиза прах...
Но не е прах! Очите, татко... те говорят, ...

Опръхнаха ми мислите от толкова сълзене,
да се въртят, подобно хамстери във колело,
а делниците ми, с непоправимо тънки вени,
се изтощиха да разнищват вечното "защо?".
Тътрузят стъпки, сякаш просяци по тротоара, ...

Не знам
защо,
но
ти
страхотно ...

Пресъхна почвата; не падат дъждовете.
Във пустош се превърна долината.
А изворът, от който пиех с пълни шепи,
не блика вече... Само тишината...
Избягаха ми думите; отидоха далече. ...

Напълних очите си с нежно зелено,
помилвано с капки минор от дъжда,
скали причудливи, река разлютена
и халища пищна родопска гора.
Безсвянна и горда свали планината ...

За живота и още нещо
Колко истина, мъдрост и болка има в думите на Джордж Гарлин: „Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!” Но, трябва ли да загубим близък, за да прозрем житейски истини, да усетим света около нас със сърцето и душата си, а и само хубави ли могат да ...

"И нищо, че какви не идиоти,
теб и мен наричат "идиот".
Ще ги надживеем, Дон Кихоте,
ако не със друго - с цял живот.."
Дамян Дамянов ...

Всичко се връща
Погледa ми смразяващ
виждаш ли го, Опустошаващ?
С него ще те накрам да страдаш,
без сили на земята ще падаш. ...

В неделя Господ си почива?!
Нахлупил вехтия каскет,
фунийки вафлени налива
с ванилов и сметанов сладолед.
На всеки - колкото поиска! ...

ПО ПЪТЯ
На Керуак и... (той си знае)
Движение,
бензин в кръвта и
тътенът в ушите... ...

Престани да търсиш красивото в хората,
така ще ги видиш красиви.
Престани да го търсиш! Тежи ти умората
от търсене в пътища сиви.
Престани да стискаш надеждите в шепата, ...

... Монолог...
Не ме обичаш?! Знаеш ли, личи си?!
В очите онзи пламък не гори.
Не ме обичаш?! Чувствам го! Умирам!
Дори ръцете ти не галят, както преди. ...

Огън пламна - изгоря,
остана пепел и жарта.
Искра във живата вода
огледа се и там заспа.
Водата нежно я прегърна, ...

Треперят листа -
усет в пърхащия дъжд
сънено... рано.

Вървя под липите
на стария град -
ухае на лято,
пчелите жужат.
Над мен са надвиснали ...

Вземи си живота, заплетен във моя
и дните, усукани в тежки спирали.
Оставих те някъде там, на завоя.
Въртим се. Различни посоки избрали.
Понякога косо разменяме погледи. ...

Стръмните склонове
ми изглеждат полегати,
когато стигнах на
отсрешния връх.
Коликционирам спомени ...

Нарочна среща след години.
Градът познат е от преди.
Седим във кафенето шумно.
Неловко е в началото. Мълчим.
Разказваш после патилата си - ...

***
Да чуваш всички чукове,
които бият във нощта.
Ти, властелинът на деня
сега трепериш като вятър. ...

Какво ми даде ти, любов,
даде ми само болка и гняв.
Какво ми отне, моя любов -
чувства и емоции изпепеляващи!
Боли ме, любов, за това, че ми отне ...

И мислех, че знаех...
и ръцете протягах...
да покажа, разкажа...
за чувствата сластни и страстни.
Но никой не разбра... ...

Учителят трябва да бъде търпелив като вол,
добър като агне и телесно здрав като
битолски просяк.
Хр. Ботев
Не е лесно да бъдеш учител ...

Не ми спестявай нищо,
вълшебнико - Живот!
Аз искам да опитам
горчив и сладък плод.
Да плача и се смея, ...

> Голгота
>
> следвай ме!
>
> ...

Не ме погубвай...
С мълчание във мен крещиш
и реят се във мрака птици...
с ръце рисувах своя щит -
не ме погубвай... своята царица... ...

От лудите се учих да се смея,
душата ми когато скръб душеше...
Това бе страшен начин за живеене,
но не и грешен...
Когато от амвона в парламента ...

По-добре късно
Признанието в любов може да те накара да се усмихнеш, да влее смисъл на съществуването ти, да оцвети света в розово. То сякаш рисува в душата ти слънца и пъстри цветя. Но може би всеки от нас е чувал поне веднъж в живота си едно "обичам те", което е разкъсало сърцето му на милион парч ...

"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Че не съм от този свят,
сърцето ми шепти. ...

Сватбата
Войн Петков Баятурски продължаваше да обработва с ожесточено усърдие земята си, като не се мешаше много-много в политиката.
Ристода Клингов, който му бе комшия по парцел в Черниче и само една улица ги делеше, му бе рекъл в деня, когато бе тръгнал за Брежани и бе арестуван в Ракитна, заради ...

Такава съм докрай
Още младо е сърцето,
още млада е душата,
има пламък във очите
и ще тлее той до края! ...