Alfie
Ooooo deary me,
My little brother's in his bedroom smoking weed,
I tell him he should get up cos it's nearly half past three
He can't be bothered cos he's high on THC. ...
Помолих вятъра да ме разпръсне,
по устните ти блясък да остана
и всяко чувство да те гали,
в сърцето ти искрици да запали.
Помолих слънцето да спре. ...
NANA - ONE SECOND
One second in my life is passing me by
one second's passing by like a bird in the sky
god let me know will I live or will I die
and if I have to go I wanna go with a smile ...
Уморих се през живота да препускам в непрестанен бяг.
От пътища трънливи краката си издрах
и не спират и до днес да ме болят.
В ръцете уловените въздишки
са само спомен, от който сълзите ми кървят. ...
Майчице, прости ми за грешките и сълзите.
Прости ми пак... за мечтите…
Исках просто да сбъдна твоите сънища наяве.
Майчице, прости… прости, че имах грешни стъпки.
Напътстваше ме ти винаги... Показваше ми пътя златен. ...
Съмва се и блика светлина,
огрява ме и знам, това си ти,
оставила следа в душата ми.
Съмва се и блика светлина
и аз не знам... колко много топлина. ...
Когато из кръвта ми се разхождаш,
когато във сърцето ми туптиш,
когато споменът за Теб пробожда
с любовна сила моите гърди.
Когато ми се иска да те имам, ...
Защо си тръгна ти от мен, защо сърцето ми разби?
Тръгна и ми каза ''искам да останем приятели добри''!
Сърцето ми се разтуптя и падна на бузата сълза!
Мечтите ми в миг угаснаха и пропадна в бездна моята душа.
Счупи се на малки стъкълца, разби се моята мечта и пак намразих любовта. ...
За жените, казват, кучки сме били...
Докрай да се раздаваме, не можем.
И никой мъж не може да ни устои,
щом чара си във действие приложим.
Били сме лоши, даже безсърдечни. ...
И така тя се научи да плаче...
Беше странно, непознато усещане... „Почти като ужилване...” – помисли си тя и се надсмя над сравнението си. По дяволите, никога нищо не я беше ужилвало... И въпреки това някъде в съзнанието й се беше изградил някакъв смътен образ за пробождане, зачервяване и растяща бо ...
Все някога ще ти се случа, мон ами -
по шията ти ще препърхат устни,
къдрицата-усойница ще пропълзи
и меки пръстчета ще те отпуснат.
Резците ми, мон шер, над тупкащата вена, ...
Мислещият човек в XXl век – мит или реалност?
В историята на човечеството винаги е имало хора с блестящи идеи и работещ ум и такива, които предпочитат да не се напрягат излишно. Кой вид доминира днес?
Динамичното ежедневие, всекидневния стрес и напредъка на технологията все повече и повече пречат на ...
И търся аз Адам...
От камъни и клони построих си
шатра - като в каменната ера,
по средата клада подредих си
и търся аз Адам - къде да го намеря?... ...
Тъга и спомени
През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен. ...
Ти знаеш ли как боли от любовта,
усещал ли си как умира твоята душа
и как в очите тихо се стопява песента,
когао останеш сам-самичък на света?
Крещял ли си от мъката събрана, ...
Времето ме тегли. Като вакуум.
В студена безразличност ме души.
Да тръгна ли? Дали да чакам?
Ще грейне ли? Дали ще дойдеш ти?
С препълнени от обич шепи, ...
Колко обич разпръснах в живота си,
уморих се от толкоз разлъки!
Днес сърцето ми празно, самотно е...
Липсва в него любовна магия!
Тъжно, голо, ужасно, сиротно е... ...
Да бъдеш птица... да докосваш безкрая със своеволния си полет...
Да бъдеш себе си, да всяваш навред надежда, без да грешиш...
Да се наслаждаваш на дълбоките синева, необятни с поглед...
Да усещаш истината на живота - удоволствието да летиш...
Едрите капки дъжд се прегръщаха по покрива и съвсем единодушно се стичаха по пролуката между две счупени керемиди. Шумно и някак си напевно като църковен хор падаха и се разделяха по перваза на малкия прозорец на задната стая. В стаята беше полу-тъмно.
Прегъната на две от жал старица провираше погле ...
Знам един човек - той е моят лек!
Знам едно име, но спомена ли го - плаче ми се!
Знам едни очи - аз съм техен роб!
Знам, че ги обичам, знам, че е до гроб!
Знам една душа - вечно празна е! ...