Ще дойдеш ли за втори път във къщи?
(Сама жена съм и ще тръгнат слухове...)
Младея. И съм хубава по бръчки.
А ти си Господ. Еее, не си евнух.
С палтото си дори изглеждам гола... ...

Помниш ли, когато
безутешно плачех за теб?
Как спях на пейката
пред твоя дом...
Преструвах се после, ...

Има много момчета по света,
но аз искам теб.
Има много очи по света,
но аз искам твоитe.
Има много устни, ...

(откъс)
Анна лежеше в огромната спалня сама и четеше. Беше се качила непосредствено след обяда, минал в шеги за следващите няколко дни, които можеха да се окажат доста бурни и динамични. Все пак четири деца на едно място не е шега работа.
- Какво четеш? - запита я току-що влязлата Юлия. Внимателно б ...

... Моят престой в Африка ставаше все по-тежък. Свършвах запасите си; единственото, което ме крепеше, беше смехът на Малкия Принц. Историите му продължаваха да ме изумяват. Всичко в тях бе толкова вълшебно. Сякаш освен моят свят имаше друг, още по-интересен, с много по-усмихнати хора. Един следобед ...

Къде си ти?
Горя. Изсъхвам.
И чакам с капка от дъжда да ме намериш...
Къде си ти?
Крещя. Заглъхвам. ...

Дадох ти тялото си
Изпепелено то стои
Запали всичко в него
И после сам го угаси
Дадох ти сърцето ...

на Стефи (моята невероятна майка )
Дванадесет без пет .
Снегът вали
и рони ледни сълзи по стъклата,
а в празничната зала смях ечи ...

Пребродих бездиханна планината.
Студът опустоши нозете,
гладни за скитане.
Брегът се сипна. Паднаха мъглите.
Бяла пара. ...

Преди дни в пиянството си обещах да направя нещо за една личност, с която сме заедно откакто аз самият водя съзнателен живот и вече толкова години сме като едно цяло. Това е моят другар, обичащ да го наричат Ахон. Ще ви запозная с един негов ден.
Един нормален ден за повечето, но не и за него, трябв ...

Обичай ме със поглед тих.
Без думи, без въздишка.
Обичай ме като във стих,
със лъчезарната усмивка
на устните си сладострастни. ...

Много ви обичам! Нали сте ми деца.
Не може да е друго и различно.
Дали си струваше да водя таз борба?
Това е толкоз лично и безлично.
Баща ви беше... доста лош човек. ...

''Няма невъзможни неща''
Една минута ти давам само,
да дойдеш и помислиш на моето рамо.
Дали е така, както аз си мисля,
че няма невъзможни неща. ...

Дошло е време някой да ги раздели.
От тъга изсъхнало листо
отчаяно се бори да се задържи
на върха на непреклонното дърво.
Но под командата на есента ...

Не, не искам
да виждам твоите очи.
Не доближавай
с устни, устните ми...
Не поглеждай ...

Без конкретно име,
без лице, без глас,
искам да те имам,
да съм твоя аз.
Искам те в съня си, ...

>>> в тази нощ
>>> безлунна и беззвездна
>>> когато тъгата
>>> разпростира пипала
>>> нужно ми е ...

Август си е Август, дори и в планината. Всяка надежда, за дори и леко захлаждане, умираше изпепелена под инквизиращото слънце, явно решено да не отпуска огнената си примка, докато не убие и последния представител на флората и фауната по тези географски ширини. На площада не можеше да се види човек в ...

Срината съм...
Изравнена съм със тревата...
И се опитвам
да прозра
от нивото на пръстта ...

И пак се стъмва...
И пак се стъмва, и е така студено!
Залезе слънцето... и в моите очи –
сълзи несекващи! Сърцето раздробено!
Пустиня съм! И мрак! И самота крещи! ...

Със зениците на уморените очи аз търсих те навред.
Но няма те. От миналото спомените за подкрепа разпилях. . .
Ежедневно те прочитах с насалада - всеки ред,
а корицата сега оръфана и едва те разпознах.
И хиляди слънца в жертвоприношение поднесох ти. ...

- Виж ме...
- Очакван, желан от дните без теб!
- Виж ме...
- А днес съм щастлива и лека в смеха си!
- Виж ме... ...

ОТРАЖЕНИЕ
Залезът докосваше голите клони на самотните стари дървета. Небето надничаше с любопитно синьо око през решетката от многобройните дървесни ръце, преплетени в тайна прегръдка. Здрачът опипваше пространството и търсеше пътека, по която незабелязано да пропълзи и да обвие неусетно с тъмата си ...

Беше точно точно десет часа, когато телефонът неочаквано иззвъня.
Ало... - се чу женски глас в телефонната слушалка.
Добър ден! Търся Ема.
Разпознах гласа на приятелката ми Рени от детските години. Тя живееше в друг град, но понякога за празниците идваше на гости у близките си. Предложи ми да се вид ...

Да мога, искам, да се вглеждам в твоите очи,
за да не мога никога да забравя твоите сълзи.
Да мога, искам, да милвам твоите коси,
за да не мога никога да забравя техния аромат.
Да мога, искам, да заспивам до теб, гушнати един в друг, ...

А знам, че съм в себе си оптимистична,
че крия сърцето си зад оптимизма.
Не искам да бъда ранявана с думи,
пречупени през завистлива призма.
Така че - усмихвам се! Понякога трудно. ...

Истина
Светът е пред нас
с червените кестени,
с планините зелени,
и с болките бели... ...

Ще проблесне светлина
отново във сърцето ми, в очите
и ще разкъса тази тишина,
която ми крещи в гърдите.
Ще посрещна нов живот! ...

Малиново вино
... „Опий се накрая, от сока малинов
на гърдите"...
Малиново вино в среднощния мрак
отпивах... Но свърши се... Жалко! ...

Аз гледам теб, приятелко любима,
и радвам се на усмивката на твоята уста,
че в този ден си тъй щастлива,
защото си принцесата на вечерта.
Всички носят торби, пакети ...

- Ало, къде си?
- В кучешката градинка пред блока.
- Какво правиш там?
- Разхождам кучето.
- Че ти пък откога имаш куче ? ...

Заспивам, без желание да се събудя
и будя се по-уморен, отколкото заспал съм.
Страхуваш се да опиташ, или правиш
каквото ти хрумне в момента на ритъм.
Погледни ме, времето за момент е наше, ...

Земята е студена, погълната от лятото.
Душата й пленена, полека тъне в блатото.
И страстите не са горещи,
и мъртви са запалените свещи.
И въздухът пропит е с магия, ...

Когато тишина
отеква в теб
и думите
са сини
самолети. ...

Онази нощ не се обърнах,
когато ти отказа се от мен.
Вятърът бе леденостуден -
можеше поне да ме прегърнеш.
Онази нощ бе най-дългият ми път - ...

Мъдрост ли?
Що за мъдрост да напиша?
Щом сърцето в мен не диша!
Уби го лъжливата ти любов
и за това помогна животът суров. ...

Тя стоеше сама, в ъгъла на стаята, потънала в мисли и стари спомени. Нещо ставаше с нея и то не за първи път. От месеци се чувстваше някак си странно и не можеше да си обясни какво става. Всяка вечер очите й се изпълваха със сълзи, по-горещи и от въглени, сълзи, които изгаряха сърцето и душата й, и ...