Екстраординерно
В батални сцени „вера зарад вера”
сърчва всеки своята химера,
инстантно в себе си се окупира
и върху бъдещето цяло рефлексира. ...

Black - Wonderful Life
Here I go out to see again
the sunshine fills my hair
and dreams hang in the air
Gulls in the sky and in my blue eyes ...

Sade - And I Miss You
Step off the train, walking down your street again
Passed your door, but you don't live there anymore
It's years since you've been there, and now you've disappeared somewhere
To outta space, you've found some better place ...

Βαλάντης - Το Κοριτσάκι Μου
Πού να σε βρω, τους φίλους ρωτώ
τη νύχτα μου την έχω κάνει μέρα
για να σε βρω
Αν μ' αγαπάς ...

Смрачи се...
лъсна се светкавица и изтрещя,
два облака се сбраха във едно,
ненадейно дъжд се изваля,
буквално като из ведро. ...

Погледни ме с онзи поглед,
тъй нежен и дълбок.
Поиграй си с мойте мисли,
но моля те - не бъди жесток!
Докосни ме пак, ...

Да! От любов имам нужда!
Да ме обича само един, не всички мъже.
Любов! Да! Любов ми е нужна,
за да живея със смисъл поне.
И знаеш ли, аз съм щастливка, ...

Въпроси...
Колко дълго без теб съм живяла?!
Колко време без теб пропилях?!
Колко думи напразно изричах
и мечтала съм ти да си в тях?! ...

Недей...
Не продавай мечтите,
които делихме.
Не стреляй в звездите,
сред тях се родихме. ...

Остави ме...
Сега не бързай да ме имаш
като вълна, пълзяща по брега...
когато съм готова, ще ти кимна,
ще слея тяло с твойта топлина... ...

Имало някъде някога
малка принцеса една,
тя танцувала с вятъра,
после летяла със свои крила.
Имало, имало! ...

не ми пиши името в червено
никога
не понасям разправии
и червения ти пуловер закачен
на пирона на вратата ...

И ето го дъжда, той скита по земята,
бездомен като скитник непожален,
изгубил небеса, намерил свободата,
нечакана, нетърсена, фатална.
Той иска да е огън, да пали ветрове, ...

Блестящ и силен
кестенът разчупва своята хралупа-
удобната и топла пустота.
И пътят му е кратък -
от лятното дърво ...

Очакване
Догаря денят.
Обичам залеза.
Разискрям се
в пъстрото на цветовете му... ...

ВЯТЪР
Във Варна вятърът е нашето малко зло. Колкото приятен с топлината на парното и щастието да се сгушиш в хралупката си, толкова дразнещ със своите инфекции, всевъзможни зимни проблеми, с транспорта, леда и още други.
Първата вълна на хремите не ме отмина този път. Днес имам упражнение и ще отида ...

На приятелите мои, които безкрайно обичам!
... и като снизходителен пародиен отговор на едно невзрачно предизвикателство...
Човек се ражда
в началото
на живота си, ...

Окъпах се в зеленото
на твоите очи.
Потънах във студеното
на многото лъжи.
Ръце протегнах и прегърнах... ...

Стоя неподвижно, но омотана в любов.
Студено е, но те усещам как треперещо говориш.
Палаво вплети мислите.
Ти, горещо и тропическо нахлу в сърцето.
Не е рана, нито сълза. ...

- По-бързо! - изстена тя, забивайки лакираните си нокти в гърба му. - По-бързо!
Стенанията й предизвикваха странен шум в ушите му. Шум, който не се лекуваше с лекарства. Шум, от който не можеше да избяга вече 25 години. Всяка цигара след секса с нея се забиваше като нажежен пирон в мозъка му. Болеше ...

Да беше ми поискал от страстта
на горски феи лудо полудели
и късче от оранжева зора,
която буди диви орхидеи...
Да беше ми поискал синева, ...

Мракът бавно се стопява
и неусетно хоризонтът избледнява.
Слънцето разпуска лъчите си, нежни и топли,
и от това душата ми изпитва нови вопли.
О, слънце мое, живително, ...

Бях...
в морската стихия.
Бях бяла пръска
в гребен на вълна.
Бях песъчинка ...

Защо не си сама?
Защо не си сама?
В болка и тъга да те утеша.
Бъди сама, за да мога да усетя любовта.
Моля те, бъди сама! ...

Препрочитам ненаписаното още.
Въздъхвам... търсеща поля от теб.
Остана дъх на изветряла прошка.
И съсипан от пеклото слънчоглед.
Из дълбините на горели светове ...

Все още съм млада и не разбирам,
все още копнея за невъзможни неща.
И пак си мечтая и пак си сънувам,
оплювам нещастна и щастлива съдба.
Хора минават и отминават, ...

Moже би не знаеш,
може би не съм ти казвал,
може би не си видяла
или аз не съм ти позволил,
Може би е твърде късно да узнаеш ...

Думички, преплетени в рими
без обич, неизмислено целунати
в дълбините на души раними,
наслоено улегнали, несбъднати.
И казанато болезнено ранява! ...

Все по-странни неща
се случват
на жените на приятелите ми;
на приятелите на жените ми;
и на мен, естествено. ...

Хвани ме
за ръка
и
заведи ме
в твоя свят... ...

Ако се спра
Ако в този свят се спра и се огледам,
и за мъничко не търся твоята ръка,
и за кратко спра и за духа ти да копнея,
ще се справя ли с мига да съм сама? ...

Пак хукнахме по стълби, стълбички, пътеки.
Пак сложихме усмихнати наужким маски.
Играехме пак мнително, пирувахме до днес.
Като слепци се блъскахме в черупки, пак ли!?
Удавяхме се във самоилюзия, защо ли ...

Привечер вятърът стихна и стана топло, но някак съвсем пусто. С падането на мрака градът сякаш бавно онемяваше. Високо в нощното небе, спрели своя бяг, черни и неподвижни се диплеха дрипавите силуети на облаците. Съвсем нарядко между тях се откриваха тъмни прозорчета и там като от бездънни кладенци ...

Зависим
Аз казах ти, че няма да престанеш,
но ти не вярваше в това.
Сега не можеш сам да се откажеш,
не можеш и потъваш във калта. ...

Най-красивото е само спомен,
идеализиран и добре замаскиран.
Мисълта е по-силна от чувствата
пред прага на времето.
Новото начало бледнее пред старото величие. ...

Щурците репетират нова песен.
На вятъра цигулките настройват.
Концертът тази нощ не ще е лесен.
За техния успех да се помолим.
В блатото и жабите притихват, ...

ЕПИТАФ
I∑I
Ще те попитам:
Колко струвам? -
захвърлен като пукнат грош, ...

Да бях си пила хапчето навреме,
ма пустата склероза - пак забравих!
И вместо да ошетам - взех, че дремнах.
(да къкри боб на печката оставих)
Да бях навила си часовника поне ...

>> По лунната пътека
>> в звездна нощ при тебе идвам,
>> когато от самота
>> не можеш да заспиш.
>> Пристъпвам плахо, ...