Βαλάντης - Το Κοριτσάκι Μου
Πού να σε βρω, τους φίλους ρωτώ
τη νύχτα μου την έχω κάνει μέρα
για να σε βρω
Αν μ' αγαπάς ...

Смрачи се...
лъсна се светкавица и изтрещя,
два облака се сбраха във едно,
ненадейно дъжд се изваля,
буквално като из ведро. ...

Погледни ме с онзи поглед,
тъй нежен и дълбок.
Поиграй си с мойте мисли,
но моля те - не бъди жесток!
Докосни ме пак, ...

Да! От любов имам нужда!
Да ме обича само един, не всички мъже.
Любов! Да! Любов ми е нужна,
за да живея със смисъл поне.
И знаеш ли, аз съм щастливка, ...

Въпроси...
Колко дълго без теб съм живяла?!
Колко време без теб пропилях?!
Колко думи напразно изричах
и мечтала съм ти да си в тях?! ...

Недей...
Не продавай мечтите,
които делихме.
Не стреляй в звездите,
сред тях се родихме. ...

Остави ме...
Сега не бързай да ме имаш
като вълна, пълзяща по брега...
когато съм готова, ще ти кимна,
ще слея тяло с твойта топлина... ...

Имало някъде някога
малка принцеса една,
тя танцувала с вятъра,
после летяла със свои крила.
Имало, имало! ...

не ми пиши името в червено
никога
не понасям разправии
и червения ти пуловер закачен
на пирона на вратата ...

И ето го дъжда, той скита по земята,
бездомен като скитник непожален,
изгубил небеса, намерил свободата,
нечакана, нетърсена, фатална.
Той иска да е огън, да пали ветрове, ...

Блестящ и силен
кестенът разчупва своята хралупа-
удобната и топла пустота.
И пътят му е кратък -
от лятното дърво ...

Очакване
Догаря денят.
Обичам залеза.
Разискрям се
в пъстрото на цветовете му... ...

ВЯТЪР
Във Варна вятърът е нашето малко зло. Колкото приятен с топлината на парното и щастието да се сгушиш в хралупката си, толкова дразнещ със своите инфекции, всевъзможни зимни проблеми, с транспорта, леда и още други.
Първата вълна на хремите не ме отмина този път. Днес имам упражнение и ще отида ...

На приятелите мои, които безкрайно обичам!
... и като снизходителен пародиен отговор на едно невзрачно предизвикателство...
Човек се ражда
в началото
на живота си, ...

Окъпах се в зеленото
на твоите очи.
Потънах във студеното
на многото лъжи.
Ръце протегнах и прегърнах... ...

Стоя неподвижно, но омотана в любов.
Студено е, но те усещам как треперещо говориш.
Палаво вплети мислите.
Ти, горещо и тропическо нахлу в сърцето.
Не е рана, нито сълза. ...

- По-бързо! - изстена тя, забивайки лакираните си нокти в гърба му. - По-бързо!
Стенанията й предизвикваха странен шум в ушите му. Шум, който не се лекуваше с лекарства. Шум, от който не можеше да избяга вече 25 години. Всяка цигара след секса с нея се забиваше като нажежен пирон в мозъка му. Болеше ...

Да беше ми поискал от страстта
на горски феи лудо полудели
и късче от оранжева зора,
която буди диви орхидеи...
Да беше ми поискал синева, ...

Мракът бавно се стопява
и неусетно хоризонтът избледнява.
Слънцето разпуска лъчите си, нежни и топли,
и от това душата ми изпитва нови вопли.
О, слънце мое, живително, ...

Бях...
в морската стихия.
Бях бяла пръска
в гребен на вълна.
Бях песъчинка ...

Защо не си сама?
Защо не си сама?
В болка и тъга да те утеша.
Бъди сама, за да мога да усетя любовта.
Моля те, бъди сама! ...

Препрочитам ненаписаното още.
Въздъхвам... търсеща поля от теб.
Остана дъх на изветряла прошка.
И съсипан от пеклото слънчоглед.
Из дълбините на горели светове ...

Все още съм млада и не разбирам,
все още копнея за невъзможни неща.
И пак си мечтая и пак си сънувам,
оплювам нещастна и щастлива съдба.
Хора минават и отминават, ...

Moже би не знаеш,
може би не съм ти казвал,
може би не си видяла
или аз не съм ти позволил,
Може би е твърде късно да узнаеш ...

Думички, преплетени в рими
без обич, неизмислено целунати
в дълбините на души раними,
наслоено улегнали, несбъднати.
И казанато болезнено ранява! ...

Все по-странни неща
се случват
на жените на приятелите ми;
на приятелите на жените ми;
и на мен, естествено. ...

Хвани ме
за ръка
и
заведи ме
в твоя свят... ...

Ако се спра
Ако в този свят се спра и се огледам,
и за мъничко не търся твоята ръка,
и за кратко спра и за духа ти да копнея,
ще се справя ли с мига да съм сама? ...

Пак хукнахме по стълби, стълбички, пътеки.
Пак сложихме усмихнати наужким маски.
Играехме пак мнително, пирувахме до днес.
Като слепци се блъскахме в черупки, пак ли!?
Удавяхме се във самоилюзия, защо ли ...

Привечер вятърът стихна и стана топло, но някак съвсем пусто. С падането на мрака градът сякаш бавно онемяваше. Високо в нощното небе, спрели своя бяг, черни и неподвижни се диплеха дрипавите силуети на облаците. Съвсем нарядко между тях се откриваха тъмни прозорчета и там като от бездънни кладенци ...

Зависим
Аз казах ти, че няма да престанеш,
но ти не вярваше в това.
Сега не можеш сам да се откажеш,
не можеш и потъваш във калта. ...

Най-красивото е само спомен,
идеализиран и добре замаскиран.
Мисълта е по-силна от чувствата
пред прага на времето.
Новото начало бледнее пред старото величие. ...

Щурците репетират нова песен.
На вятъра цигулките настройват.
Концертът тази нощ не ще е лесен.
За техния успех да се помолим.
В блатото и жабите притихват, ...

ЕПИТАФ
I∑I
Ще те попитам:
Колко струвам? -
захвърлен като пукнат грош, ...

Да бях си пила хапчето навреме,
ма пустата склероза - пак забравих!
И вместо да ошетам - взех, че дремнах.
(да къкри боб на печката оставих)
Да бях навила си часовника поне ...

>> По лунната пътека
>> в звездна нощ при тебе идвам,
>> когато от самота
>> не можеш да заспиш.
>> Пристъпвам плахо, ...