Shelley Harland - In The Dark (I Am Human)
Here in the dark I feel electric
I sense my skin in between the waves
I am human, I am criminal
But I feel life here in my heart again ...

Светът е канен днес на представление
и вперил поглед, тръпнещ и унесен,
светът днес гледа с трепетно вълнение
как вдига се небесната завеса.
Небето - сцена в светлина обляна ...

И внезапно всичко се срути -
целият труд от години, за миг,
се превърна в дълги минути,
в най-дългия в живота час пик.
Изведнъж напрежението падна ...

Не искам име. Само по човешки,
когато ме погледнат да познават,
че аз съм тази, с хилядите грешки.
А който може - нека ми прощава.
Не искам рамки. Аз съм съвместима ...

В очите на младо момиче
проблясват две кристални сълзи,
изведнъж потичат
по две розови страни.
Защо плачеш, мило момиче? ...

Изповед на една глухоняма
Не чувам твоите думи...
Не мога да ти говоря...
Но най-фино съм настроила сетивата си...
Усещам полъха на изреченото... ...

Времето на поета
Измислим ли в живота слънце,
тогава идва светлината.
Посеем ли щастливо зрънце,
расте дървото на Съдбата. ...

Отвесна скала на брега на морето,
под нея само синия простор,
над нея облаци зловещи, сиви,
предвиждат тежък край на нечия съдба.
Навънка тежка буря се задава ...

Облаче
Облаче в небето
кръжи над полето.
По-бяло от риза,
но никога не слиза. ...

Сега съм тук, танцувам степ,
нечакан миг от сън за теб,
среднощен танц на порив нов,
усмивка нежна в стих, любов!
Прегръдка страстна, суета, ...

Нарече ме
пратеник дяволски,
от мисли
греховни повикан,
а търсеше ...

Понякога яхвам метлата
и ставам зла и хаплива -
и нещо, което ме радва,
очарованието му веднага се срива.
Понякога съм като снежинка - ...

Подухна вятър над гората,
липи цъфтящи разлюля
и аромата на цветята
понесе бавно над града.
За тънки клонки ясен спомен ...

Мария във неделя не дойде.
И църквата приличаше на няма.
Жените на разгулните мъже
не смееха страха да изповядат.
Подмятаха си погледи. Вини. ...

Тя идва във съня ми нощем.
В душата ми навлиза с взлом -
разбива я! Оглозгва я до кости.
Гради във мене своя дом.
Строи със ледени парчета ...

Хекът застина във въздуха... мълчалив и необятен. Тънък като конец слънчев лъч прониза своеобразната му елипса. Погълнат от простотата на собствения си, принадлежащ му момент, хекът ми изпрати тиха усмивка и закачливо смигване. Небето помръква; облаците се скупчват един върху друг, кривящи се в нетр ...

И ти ли...
И ти ли
пак не спиш,
приятелю,
и с поглед тих ...

>>> Понякога
>>> словата ти студено,
>>> глухо
>>> като камъчета чукат.
>>> Друг път ...

Ще доплувам като спяща риба от небето,
аз със зелените крила размахвам.
Жълтите вълни по пясъка - по-жълти, по-човешки,
до морето, върху плажа спя насън,
спя-сънувам, спя-сънувам, спя-сънувам. ...

Любов и омраза? Чувствата, които най-често срещаме в ежедневието си. И въпреки това никой от нас не осъзнава истинската им сила и значение. Защото понякога тънката граница между омразата и любовта се заличава напълно и безвъзвратно.
Някои хора казват, че омразата е най-силната любов. И аз съм съглас ...

Питаш ме дали те обичам.
Разбира се. Като съпруг. Може ли иначе.
Бог ни е дал две малки слънца
да бъдат утеха и радост за нас.
И в теб ако нещо боли - ...

Разтеглен денят ми
се ражда - отварям очи
и сякаш се раждам отново.
Здравей, Топло слънце.
Почакай, не драйфай ...

Душата ми удавница е сляпа,
сърцето ми е скитник без подслон,
времето мечтите мои стапя -
чакам те отново в празния ни дом.
А часовете се нижат без пощада, ...

Хайде давай, живот, хвърляй зара!
И дано ме споходи късметът!
И дано любовта се повтаря,
а пък щастието да се потретва!
И дано съвестта заговори, ...