Не избираме живота,
не избираме смъртта
и сърцето ми самичко,
без да иска, теб избра.
Не избираме тъгата, ...

Последна Пенелопа
Пенелопа днес е демоде.
Волни пеперуди се котират.
Четири не прави две по две,
нито вярата ни е бронирана. ...

Обичал ли си някога истински жена?
Силно... страстно... до полуда... всеотдайно...
Така че, погледнеш ли я, да изгаряш,
а докоснеш ли я, дива страст в теб да се разпали...
Обичал ли си някога така, че да те боли, ...

ЗАВИНАГИ
AZ & Абдулрахман Акра
Запалваш пак поредната цигара
и чертаеш път от синкав дим,
по който двама с тебе без умора ...

За какво съм аз виновна, че те обичах толкова много ли? Защо пък аз да съм виновна, след като ме унижи, пак тичах подире ти, защо ти не си признаеш веднъж вината, защо не се вгледаш в тъмнината и не видиш очите ми как те гледат с презрение и тъга, обич, но и мъка. Защо аз да съм виновна, че ти не пр ...

От сдраното сетре на портиера,
премитащ нощем звездните пътеки,
изпадна кръгла сребърна парица.
Търкулна се. Морето я намери,
с една вълна притегли я полека ...

Размисъл, драги ми читателю...
Приседнала, размислям живота на света,
как мъдрост, вяра да осмислят века...
Христос е казал: Друг, друга люби,
възлюби Бога, по-човечен бъди! ...

Непредвидено губим синхрон:
мигновено и необратимо,
по един нелогичен закон
ни дели бяла осева линия.
Безполезно е. Стар метроном ...

Кольо войвода и ученият
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и един учен от далеч ...

Ти помниш ли, родино, ей този слънчев ден,
когато се роди един! Един от Тях!
Как с първите си крачки той тръгна устремен
от тебе да изтрие несторения грях.
А помниш ли духът му как нямаше покой, ...

"Има ли старо училище?" - питаш!?
На възраст човешка или възрастта му прилича!?
Учиш, порастваш. После отлиташ!
Дали то също расте, помъдрява, обича?!?
Щом всяка година младостта го зарежда, ...

Те са млади и жадни, и влюбени,
непознали ни страх, ни лъжа,
непрегърбени, все така недолюбили,
се държат ръка за ръка.
Безконечни, безкрайни, безспирни ...

Фея приказна лети
в ангелски прашец обляна,
със руси като слънцето коси,
лети от вятъра отвяна.
С очи прекрасни гледа тя, ...

‘'Хората нищо не виждат. Никога нищо.
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...

Да си играеш със сълзи,
толкова ли, демоне, обичаш,
че разплакваш винаги души,
мислейки се за всесилен?
А ти си просто жалка твар, ...

Разказвай ми, обичам да те слушам,
когато всичко е притихнало, заспало...
Очите ми до твоите са сгушени -
в тъмното, под лунно одеяло.
Говори ми, търся пак ръцете ти... ...

Между нас стоят и дните, и часовете,
дори и минутите стенат с нашта болка
и разкъсаните мигове прокудени...
Така разделечени, ние сме безпомощни
и плуваме в океана на времето. ...

Дъх на цигара,
вкус на вино.
Луната скита пръсти
на твойта кожа по загара,
провряла ласки хладни ...

Художник
Какво е да си дете? Какво е да си човек? Какво е да си ТИ, според другите, на този свят?
Може би бях дете, нарисувано от теб, може би бях дете, за което животът бе една игра, игра в, която правилата бяха доста строги, усложняваики се ден след ден. Игра, в която бях винаги победена, игра, в ...

Спри се, момко,
дъх ми не остана
по горите тъмни да те гоня,
че тежи ми, пустата душата,
спреш ли се, ще ти открадна коня. ...

с обич към Него
Подреждам масата за теб
във вечерта,
а на облака в окото
бурята се засълзява. ...

Казват, времето лекува. Казват, всичко ще се заличи,
ще изчезне, както вълните отмиват написаното на брега.
Казват, болката отшумявала, както торнадо след буря.
А защо мен все още ме боли, защо все още се чете написаното
в душата ми, защо времето не го излекува, защо все още кърви. ...

Пролетта дойде пак...
нощите станаха топли и приятни
за самотниците клети и нещастни!
Нека скитаме, братя... по съдба...
Наши са нейните обятия, ...

Опитах да ти пиша, но не можех...
Опитах да заспя, но сънищата не идваха.. .
Опитах да те забравя, но спомените се завръщаха...
Каквото и да правя, не мога да те забравя!
Защо ме остави? ...

Не се ли мъчиш душо моя
от огън болка и сълзи
не се огъваш и под зноя
на милион незбъднати мечти
Не се предаваш и не коленичиш ...

Ще си направя птица
за каквато отдавна мечтая.
Тишина - от лястовица,
от орела - безкрая,
от славея - песента, ...

С А М О Т А
Сама съм.
Когато обичам,
когато намразя.
Като стомна пробита. ...

Студена съм, но красива.
Млада съм, но нещастна.
Рози красиви, бели като на сватба.
Но усмивките липсват в тази картина прекрасна.
Теб те няма - а в мен разцъфва пролет. ...

Млади, стари,
жени, деца
всички тичащи нанякъде, за нещо
бързащи за ''своите неща''
и аз една от всички тях, ...

Отново...
Прах от сълзи полепва в мрака,
времето - движи се като тъга,
спомен нежен при теб ме чака,
южен вятър подухва в своята игра. ...

Ти все си същият - такъв ще те запомня,
усмихнат, малко тъжен, колеблив.
Оставил празнотата на живота си,
обърнал гръб на всичките злини.
В очите ти - онази скрита светлинка, ...

"Непознатият", по когото тъгувам
Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно ...

А някои са ходили в Чикаго...
Отривали са гръб в небостъргачите.
Измервали са тет-а-тет мащабите,
а вероятно са и предполагали,
че техните наследници след век ...

Уж владеем думи да избираме
имаме нормални сетива,
а защо така не се разбираме?
(Кой ще отговори на това?)
Някъде дълбоко е причината. ...

Цигарата догаря в тъмнината,
а вътре изгаря бавно душата!
Като отрова злобна
впива се вътре като дума прокобна!
Изпива нежно силите ни ...

"Леността - сестра на размислите волни."
Пушкин
Детинска радост в мойта гръд напира
и в мозъка ми ражда се отново.
Душата ми покой намира ...

По залез
слънцето-самотен рокер
със фара си ме заслепи.
С предчувствие за лудост
и надежда за спасение ...

Това е история за несподелена любов...
Много сълзи, малко любов,
чуствата опитваш да забравиш,
а не можеш...
често се питаш защо те боли...? ...