Така уморено е днес,
слънцето грее сякаш насила,
ефирът тежи...
във безоблачност,
а небето е синьо ...

Препоръки за пътуване с автобус през лятото
За предпочитане е по-светло облекло. Така, ако не сте сигурни, че няма да ви забележат, то всяко допиране до случайни повърхности, не толкова добре почистени, личи върху дрехата и неволно привлича различни погледи... Още по-добре, ако имате малка пъпчица, ...

Искам да обичам този мъж.
Нека ме боли до непотребност.
Трудно да привиквам с мисълта,
че ме лъже. Както лъжа тебе.
Нека ме удави без потоп! ...

"Не за вражда - за обич съм създадена" - "Антигона"
Човек се ражда от любов и за любов, а тя е всичко. За да можеш да обичаш, ти трябва да се отречеш от злото, да отречеш неправдата и да заживееш с истината. Трябва да отвориш сърцето и душата си за другите, защото само така любовта ще пребъде в твое ...

Нощ. Звезди. Луна.
Полъх на отминало време...
Улица. Смразяваща тишина.
Слели се в едно - танцуват мъж и една жена...
Сгради. Улично платно. ...

В произходните от латинския езици християнският Бог (по подразбиране универсалният Творец на живота) обикновено се изписва с главна буква. Изрично граматическо изискване затова не съществува, но традицията се е превърнала в неписано правило. Принципната логика на главните букви в писмения език като ...

Вън вали ли, вали,
а студ пронизва сърцето ми.
Кой ли ще стопли душата?
От очите да избърше сълзата.
Усмивката да върне на лицето, ...

Изгрява слънце, а няма утре…
Всичко се върти в мъглата…
Пеперуди бели, затворени в кутия, вътре…
Искат да докоснат светлината…
Виелица от чувства в съня… ...

СОНЕТ № 5
Стиховете пламват с другите архиви.
Часовникът не бие с моето сърце.
Ти беше само моя Дива.
Отлитна като духнато перце. ...

Макар не докоснала твоето тяло,
аз го желая така,
сякаш съм го докосвала цял живот.
Макар не виждала твоите очи,
аз ги търся ...

Не искам да ви бъда вече утеха.
До днес съм.
Бяхме до тука.
Не искам да знам... И
за вашите чувства. ...

Глупостта ме заразява
с клишета необмислени.
Отречени под списък,
предварително.
Предъвкани и заклеймени. ...

Стрък доброта
сред клоните злоба,
лист любов
в короната на живота!
Капка щастие ...

Изстрадах те. В съня си те изваях.
Деня започвах с мисълта за теб.
Очаквах те в безумие отчаяно.
Политах в пропаст. Давех се в небе...
И ти дойде! И беше тъй прекрасен ...

О, съзрете изяществото на смъртта,
безмълвен полъх, сурова самота.
Мъртвецът веч почива за вечни времена,
утеха той намира, казва: "сбогом, суета!"
Но чуйте как цигулка тихичко шепти, ...

Докосна ме...
пламъче
от топлите мисли
на тихия залез...
кротък ...

Витгенщайн не открива топлата вода. Хората отдавна правят разлика между: "Мисля, следователно съществувам." и "Козата си сака пръч." Още повече, когато половината българи носят български имена, а другата половина се казват Зюбюл или Ахмет, ставаме много чувствителни на тази тема. С лека парифраза ци ...

Седя,
лежа
или
седя?
Полегнала съм ...

Поглеждам към синьото небе -
небе без облаци, чисто и ясно,
само слънцето грееше
с ослепителна светлина.
В неговите лъчи отрази се свобода - ...

Безкрайно езеро,
мълчаливо небе,
прозрачна капка
пада във водата на безкрая,
утихва и се слива ...

Среща последна след очакване сладко,
усмивка нежна, макар през сълзи,
сбогуване тъжно, дори и за кратко,
което за дълго в нас ще тежи.
Прошепваш ,,сбогом'' и си тръгваш в мрака, ...

На изгубената любов...
Помниш ли?...
Ти помниш ли онази пейка,
дървото тъжно и Дунава красив?
Ти помниш ли, че бяхме двама ...

на покойната ми майка
Три светещи
луминисцентни лампи.
Човек със снежнобяла роба
надвеси над мен - ...

Зова
погубените
спомени -
дървото пази
в сянката си тайни! ...

Егоист
Посвещавам го на истинската принцеса...
Която е винаги до мене... Звездичката ми...
Кажи ми, мила, дали съм егоист?
Че искам преди теб да се спомина... ...

Търся те... Изгубен във безкрая,
вървя по твоите следи далечни.
И сигурен съм, че те има. Зная...
Понякога мечтите ни са вечни.
Намирам те навсякъде, във всички - ...

VІІІ глава
Не беше повече от 14.00 часа. Жегата мореше. Косата му се бе сплъстила под овехтялата шапка. Дланите се мокреха и щом понечеше да ги избърше в панталона си, оставяха мазни петна. Коженото му яке беше загубило цвета си на места, но ръкавите все още бяха дълги. Родителите често му купуваха ...

Една случка тези дни провокира в мен въпроса - дали наистина (ама съвсем наистина) искаме да бъдем щастливи?
Можете ли и вие да помислите за малко?
Човекът е любимо дете на природата, а той се отнася към нея като към мащеха. Но само това, което дава тя е без корист. Не съм еколог и не мога да предст ...

- Те дори не знаят, че съществуваме! - смаян, отбеляза Ноа Хорн и леко сведе глава. Май нямаше да успее да разубеди упорития жрец.
- Няма никакво значение... става дума за нашия дом, приятелю... за нашия дом и неговата безопасност! Трябва да я открием!
- В името на Торис, та ние сме елфи! Те са хора ...

Вятърът не ще продуха
ни сърцето, ни душата
на злодея в пусто наше,
злъчно време.
Тази мисъл през ...