Възможно ми е да обичам само,
за друго свобода не ми остана.
Но ето, сещам силното ти рамо
и зная, няма да оставя рана.
До теб да бъда поискала не бих, ...

Завъртам се, накланям се, повдигам се на пръсти. Нося се тъй плавно, тъй грациозно, сякаш ходя по вода. Като малка светлина сред мрака съм. Изопвам тяло като умиращ лебед. Повдигам се на пръсти и протягам ръце, сякаш че докосвам небесата. И изведнъж - прорязва ме ужасяваща болка. Краката ми пропадат ...

На "приятелите"
Любовта ми не простиха -
в нея търсеха следи
от тревога и обида,
от отрова ...

* * *
Очи, докосване, изпепеляващ миг.
Кафе, суетен поглед в огледалото
и думички - игра.
Часовник след това. ...

В твоите вълшебни очи
потънаха мечтите ми.
В твоите дълги коси
открих щастието.
В твоите нежни ръце ...

Пролет е, а аз съм есенна,
дори дъждът със мен вали,
не трябва да се чувствам весела,
защото остарявам пак, нали!?
Кой казва, че в денят рожден, ...

В подножието...
Шумят зелените треви,
усещайки дъжда.
Бодливи храсти
сочат към небето, ...

Душата ми отново обедня,
отново плаче моята душа,
смирена е и тиха, и сама,
излъгана, ограбена и... зла.
Подхвърлена й бе троха, ...

Надявам се отново да те срещна
там, на онзи стар площад,
да те прегърна лудо и горещо
да впия устни в твойте аз.
Ще извикам силно твойто име, ...

Поетът вечно търси свободата.
На земното и вечното – средата.
Той иска със пресипнал глас
да доближи чудовищното “аз”,
да го застигне и подмине вдъхновено, ...

Отново е събота вечер и ние сме в бара вечен.
Ето ги и тях, а ние се заливаме от смях.
Единият закопал погледа в земята,
а другият се рее в небесата.
Сърцето ни в гърдите ...

Нощта повдига морни клепачи,
денят си отива, отстъпва пред здрача.
В небето разпръснати сребристи усмивки -
съзвездията древни, подредени в мъниста.
Пан козокраки лукаво поглежда ...

Стоя унесен в мечтите
на живота
и мисля пак, че ти си тук,
до мен,
и вярвам, че ще дойдеш ...

Така е плътен въздухът с любов,
че сякаш лепне.
Ухае пролетната нощ
на люляци.
Със цветове, ...

Желая вълните нежно да ме галят,
солени пръски по кожата нахално да полепват.
Желая като на морето ефирната милувка,
ръцете ти да галят и най -малката извивка
на почернялото ми тяло. ...

Не ми трябва нищо, освен твоята обич. Едва ли нещо може да ни раздели. Всеки ден разпалваш любовта все повече. Не разбирам защо си ми толкова нужен... Всичко е толкова красиво. С теб се чувствам истински жива. Твоите думи и глас ме карат да потръпвам. Няма никой като нас - толкова влюбен...
А сега.. ...

Господи, казах си, моля те, ако някога реша да градя семейство тук и да отглеждам деца...
Но не, не така. Всичко започна със събуждането. Поредната сутрин. Средата на април, леко хладно. Както винаги, птичките изпълняваха безгрижните си симфонии. Протегнах се. Прозявка. Ставане, измиване на зъби и с ...

Удавих се във мъртвите морета,
а залезът последен беше цял.
Погребан шум от чезнещи полета,
една нарочност - свят като парцал...
А колко малко исках да съм жив ...

Б Я Л А
На колене пред тебе, Бяла,
аз поднасям скромен венец!
В него вплетох реки и полета...
Капка кръв взех от всеки борец. ...

БЕЗНАДЕЖДНА ЛЮБОВ Живеех за твойта обич свята,
мечтаех за любов и топлота,
исках да се чувствам пак желана,
в прегръдките ти потънала в забрава.
Обичах силно и пред теб не криех, ...

Верига от грешки. Леден, зловещ смях.
Над мъртва любов кръжат лешояди.
Мъглата пропива във мен като грях.
Преминавам към финалния стадий.
Зазидани врати. Нерешими дилеми. ...

Гюла, Гюленушка -
тя е нашата чернушка.
Вечер не мож` га видя
с черната и кожа,
а денем гледаш я в очите ...

На Романтик (Христо Костов)
В душата ароматна
красив букет от чувства сбрал си.
Сърцето океан е -
бушуват в него нежни страсти... ...

Сила ли трябва или малко омраза,
нежни или мрачни думи аз да редя.
И мъка, и радост ти ми показа,
как спокойна без теб да седя.
Тя се радва на твоята обич, ...

Дом, дом, дом, това е моя дом.
Дом, дом, дом, къде си мой дом.
Дом, дом, дом, тук те оставих,
но то изчезна мой дом - мой скъп дом.
Дом, дом, дом, аз съм тук и те обичам, но теб те няма. ...

Отвъд това, което ме обгражда,
отвъд неказани слова,
намерих сили да забравя...
Намерих начин да сгреша...
Потърсих своята отрова - ...

Рожден ден
И ден след ден,
и нощ след нощ
половината ми път е извървян.
Четиридесет кокичета набрах, ...

Отново съм сама
и ти отново не повярва в любовта!
Отново не разбра,
че за тебе всичко бих дала!
Няма кой да изтрие ...

Не се сбогувам.
Нямам пристан.
Не съм от силните.
(Така и не разбра…)
Живях… ...

В шибан ли живот живеем?
Живот на сенки и лъжи.
Всеки е обърнал гръб на всеки
и сам за себе си успех гради.
Добрите хора, или да ги нарека наивни, ...

Чета те със душа - телепатично...
Отричаш с мен греха... Хм, символично...
Пътувам ти в кръвта - шизофренично...
Буксуваш ми в съня егоистично...
С теб мога да летя... еднопосочно... ...

на поета Мехмед Карахюсеинов -
приятеля, изгорял но останал Мехмед.
Колко чужда мъка ти пое,
колко незаслужени обиди!
Нейде се изгуби Шемсие, ...

Поръсена от чувствена наслада,
завита с пелената на греха,
осъждаща душата пряма,
накъсваща на сенките дъха.
Родена от минутите... изплакана, ...

Бяла риза моминска и крехки дантели -
за дъщерята ще бъдат сълзите ни днес.
Червени магии на устните спрели,
червена - следата след женската чест.
Застинало слънце във нанизи златни и ...

Човек един вървеше през гора,
със студ и отчаяние в сърцето,
до бистра и забързана река
достигна скоро малката пътека.
Край нея спря се, седна на брега, ...

Животът ми е сън...
Животът ми е само сън,
в който бавно стъпваш,
душата ми стои отвън...
и чака плахо... да я пуснеш... ...

ОТВАРАТА НА ЛЮБОВТА
АКО сиянието на очите ти ослепява дори и съдбата ти черна,
АКО безумното ти сърце в чужди ръце мълви: "любов, любов",
АКО си продал душата си грешна за думите "и аз те обичам",
означава, че си опитал само капка от отварата на любовта. ...

Звръщане...
Потича към мене
реката...
пролетна, чиста...
и нищо, ...

Пушенето убива!
Виното опива!
Кафето възбужда!
Истината от сън ни пробужда!
Работата стимулира! ...