Сънувах ли?! Че пак те срещам?
Докосна ме с тръпнещи ръце.
Погали ме тъй нежно, че потрепнах,
а после ме погледна мълчешком.
Усмихна се, по устните ти плаха ...

Нашият живот е толкова кратък,
като малка свещ на безименен гроб.
Богатите ядат и пият на корем,
но колко ще изядaт и изпият?
Бедните мизерстват и гладуват, ...

Образът ти мил и скъп,
как да забравя ми кажи!
Когато и в зори, и в мрак,
в мислите ми той е пак и пак!
Нощем, когато месечината изгрее, ...

Раждаш се сляп.
Растеш и пак си сляп.
Остаряваш и оставаш сляп.
Жалък е животът човешки.
Слепешката креташ като скот. ...

Духът човешки -
нежен като мимоза,
уханен като роза...
Ту е твърд като стомана,
ту е като дете непохватен... ...

Изгубена душа
Сега стоя във висините на отминалото време
и обръщам поглед потъмнял към дни, останали назад,
и върху плещите си изморени усещам още тежко бреме,
бреме по-голямо от самия свят. ...

Гордост
Абдулрахман Акра
------------------------
Падат на земята жълти листа,
лицето на деня е вече сиво. ...

(Парад на Гротеските)
Страхувай се - във гъстата мъгла -
от лудия цвъртеж на мекотелите великолепни...
Към тебе те ще пропълзяват...
В тръстиките пращящи ще се шмугват сетне... ...

Приятели уж имам аз,
дали заблуда е това,
понякога се чуствам тъй самотен,
понякога се чуствам все едно съм сам на таз земя!
Уж всички верни са до теб, ...

Не мога да те впечатля със думи силни,
банални, знам, са моите слова.
Неща харесваш ти по-стилни,
а аз съм малка, глупава жена.
И въпреки това, че често бъркам, ...

9 неща, които мразя
Мразя твоите очи,
тъй сини и красиви,
мразя моите сълзи,
породени от думи лъжливи. ...

Несигурен, неспокоен поглед отправям аз
През прозореца виждам света сив
А неприветлив, мъртъв мраз
Навън, сякаш нарисуван с молив
Свят жесток и апатичен ...

Делници бледи, тъжно усмихнати,
в утринната чистота освежени.
Делници, надпревари безсмислени,
от човешка суетност унизени...
Делници жарки, в грешки записани, ...

Защо ти бе нужно, Смешнико, и ти да обичаш?
Сърцето ти къса любов по една балерина...
Сълзи, не усмивка по твоите устни се стичат,
чертаят в грима на любовната мъка причината.
Всички под купола в нея потапят очите. ...

***
Залъгвам жадни устни с отлежала виталност. По пътя ме благославят измамни картини от неизбродени вселени. Пътувам към голотата си с премрежена свенливост и отмятам стъпка по стъпка страстните израстъци на напъпила женственост. Не мога да я обхвана. Постоянно ме изненадва с неочакваните си извивк ...

Измѝсли ме като невинно цвете,
нарече ме с различни имена...
Така пораснах тайно във ръцете ти –
енигма станах, призрачна жена.
Но знам, че няма бъдеще пред нас ...

Странна тръпка, ти си непознат, а аз се увлякох по теб.
Странно желание, ти си непознат, а аз те желая!
Странно как се привлякохме с теб!
Не, не е странно, а - нереално!
Аз си те представих, каквото искам да си, ...

Заслужих навярно греха си,
(безгрешните може би плачат),
забравили сладката прошка,
която изпълва те с святост.
Разкъсах гнева си със зъби, ...

На спирката под капещия покрив
стоят премръзнали нозе.
Безмълвни устни потреперват -
бездомник моли вятъра да спре.
Улицата срещу него - черна лента - ...

Паякът плете свойте тънки мрежи,
а ние, хората, изгаряме от копнежи,
кой със кого, кога и къде,
кой на кого сърцето ще окраде.
Хората слепи сме, глухи и неми, ...

Песента на светлината
Главният герой на следващите няколко реда излезе забързано от училищната сграда. Момчето, на възраст не повече от петнайсет години, се опитваше да си пробие път през голямата група ученици, която се бе струпала на двора. След няколко минути на блъскане, щипане и боричкане, учен ...

Страстни спомени
прескачат във времето.
Търсят прегръдка.