Contemporary authors work: literature, music, art etc.
389K results
Изход
🇧🇬
Нощта е толкова красива
и мрак, обгърнат с тишина се спуска вън.
Седя и мисля, но изход не намирам,
макар, седейки тук от часове -
за нещото, което ме убива! ...
Дали ще се върна при морето, не зная.
А искаше ми се...
от неговата свобода да си взема - назаем.
Ще бъда ли отново в плен на любовта,
или на бурите ...
В два свята на прага, застинал, поглеждам
как сливат се бързо и отлитат в метежа,
как бяло и черно се в сиво заплитат,
по-силно горящ е... от жажда копнежът.
Жадувам в бяло. Не! В черно да бъда, ...
Не искам да те имам вече. Бреме си.
Тежат ми нощите ни. Воденичен камък.
Отрекох истината, даже себе си,
за да съм приказка и топлещ пламък.
Принцеса бях. Но само за нощуване. ...
По пясъка горещ душата ми тича,
търси те из алените поля...
А сърцето кълне се, че те обича,
повече от всичко на света…
Топъл дъжд над любовта пак вали... ...
Споменът за тебе ме измъчва нощ и ден,
едни очи не мога да забравя -
дори когато ти си толкова далеч от мен,
разгарят пламъка запален.
Защо ли толкоз много те обичам? ...
За щастието ти...
Влюбихме се, но не искахме да го признаем,
че е голяма грешка знаехме добре,
да се съберем в грях безкраен
и щастието ни да умре. ...
На брега на реката те срещам отново.
Закътана в мене, посребрена мечта.
Само птицата в полет отдавна я няма,
със криле от жарава
белязала мойта съдба. ...
Лазурно сини, необятни,блестят с копнеж и ме обгръщаточите ти невероятни,и всичко в менепреобръщат.И ставам лекаи въздушна,в ръцете ти се разтопявам,притихвам,сгушвам се послушнои всичко в мене засиява.От обич сплитамеръцете си,сега сме с теб единно цяло,не ме забравяйи далече да си,и с друга,мен си ...
Премръзвах от вини и хорски неволи.
Насъщно те исках и тайно се молих.
И взех топлината ти жарка, без грях.
И в огъня ти горях, от святост и страст.
В любовния плен все бях, пагубен. ...
Излишна нежност, прикрита самота,
фалшива болка и удар в гърба,
наивна любов и луна на прах,
това усещам аз след твоя грях.
С какво заслужих измислени целувки, ...
Безмълвие под звезден сaркофаг,
разбираш, че за теб е отредено,
пред портите на плачещия мрак
да пееш за цветята неродени.
Докосвания, жарки като смърт, ...
Аз винаги ще бъда на тринайсет
и няма да пораствам цял живот.
Годините ще викат: "Осъзнай се!",
"Недей!"- ще шепне старата любов.
Ще иска тя невинна да остана ...
Една безумно стара приказка
докосна мойте топли длани.
Един въпрос, побъркан от разискване,
поиска да избяга. А постлани
с безброй надежди и милувки стари, ...