Contemporary authors work: literature, music, art etc.
389K results
Простете ми...
🇧🇬
ПРОСТЕТЕ МИ, ЧЕ ЗАБРАВИХ ЗА ПРОШКАТА
Простете ми, че забравих за прошката,
сигурно още не съм дораснала,
в слънчев ден като този
да ме хващат дяволите... ...
Част 1
Празна, студена, мрачна е стаята, в която свита в тъмен ъгъл, чакам... чакам да мине и този ден. Единствено светлината от полуотворената врата пронизва тъмнината. Тихо е! Само далечният, глух, монотонен шум на заспиващ град е това, което пречи на тишината да господства в пространството. Усеща ...
Подреждам пъзела на живота мой.
Липсват ми все още парченца безброй.
Парченцата на детството си подредих,
до тях първата любов сложих.
А след това и първата целувка, ...
Сама. Пясък. Тишина.
Без хора. Без чувства. Без мисли.
Без избор. Без път. Без надежда.
И мисъл за смърт, за убийство, за отмъщение.
Пътека, която не стига до никъде. ...
Прощавайте, приятели, задето
навярно ви изглеждам малко сух,
затуй, че все поглеждам към небето,
за земното, че правя се на луд...
Простете ми, че в мене зрее болка ...
Зная своя род и език, защото...
Двадесет и първи век - век на компютрите, век на науката, технологиите и прогреса. Забързани в сивото си ежедневие, ние все по-рядко си спомняме за своето минало. Дори сякаш в стремежа си да мислим за бъдещето, изобщо сме забравили, че имаме минало. Забравили сме своя ...
Стопявам се във пясъка на дните ти.
С една сълза за сбогом, трогнала мечтите ти.
Това е прошката от твоето дихание,
в което се оглежда моето ридание.
След мен на прага ще те среща ...
НОКТЮРНО
"Любовта не гледа с очите, а с душата..."
Шекспир "Сън в лятна нощ"
Борислав се събуди рано сутринта с главоболие. Не му се ставаше. Разтриваше слепоочията си и се опитваше да облекчи болката, но тя се инатеше и не отшумяваше. Не бързаше за никъде, а и нямаше работа. Жевееше в собствено жил ...
Помниш ли какво ми обеща,
че никога не ще ме нараниш,
помниш ли как вярвах в това,
повярвах и за всичко ти простих.
И мислех, че е ново туй начало, ...
Събрала съм стотици грехове
зад овехтелите прозорци на душата си.
И всички, до един, са все пред теб -
ненавременно и незаслужено предателство.
Очаквах да си идеш разневен, ...
Защо си мислите, че ние жените не можем да кажем какво мислим за вас?
Зовът на разгонения самец...
Чувам го около мен. Той не е предназначен само за една от нас. Той е насочен към всички - пък, която се хване. Не му е нужна словестна комуникация. Всъщност за него тази сложна дума няма никакво значен ...
Стихии
Защо се връщаш? Загуби ли се? Забрави нещо ли - кажи?
Тук вече нищо не е същото,
пожар, а след пожара пепел - а пепел не гори!
Не можеш да се стоплиш с нищо! ...
Омраза огромна в себе си таим,
в мрака загледани, безмълвно стоим,
не казваме нищо и мълчим безвъзвратно,
искаме времето да върнем обратно.
Уж ме обичаш, а в земята, поглед забил, ...
Очите ми възпират стремежа
да видя частица или дори секунда
от бъдещето и да знам, как да го приема.
И нервите докосват копнежа,
искат да разкрият това, което вълнува ...
Сълзите текат по измореното ми лице. Сърцето ми бие по-бавно. Тъгата е превзела душата ми. Чувстата ми преливат, защото няма къде да се влеят. Сърцето ми кърви и няма кой да го спаси. Нуждая се от теб, за да бъда жива. Сега умирам бавно и чакам да бъда спасена. Нуждая се от човек, който да бъде до м ...
Giorgos Mazonakis - To Gucci forema
Ola kala, mehri pu mpikes esi
Ki apo tin ora pu se ida eho entelos trelathi
Den in' tu gustu mu kopeles san ki esena, alla
Kati eho pathi teleftea ke den ime kala ...
Лежиш безжизнен в болничната стая,
а вярваше в доброто в този свят,
предчувстваше, че наближава края
на тайнствения дяволски палат.
Но дяволът коварно те премаза, ...
На кой му пука за бездомните животни,
за клошарите, умиращи в нощта?...
Тихо тлееме във чувства оборотни,
сред пошлост, завист, злъч и суета...
На кой му пука за детските очички ...
Мразя го! Мразя до до мозъка на костите си! Мразя го толкова много, че на моменти ми се иска да го убия, да го унищожа... и да спре да го има. Мразя лицето му, намръщено, безчуствено, без следа от емоция по него... иде ми да замахна и да го удрая!... Мразя начина, по който ме гледа, сякаш не ме позн ...
"Студено ми е!" - тихо вечер, ако ти прошепна -
не ме завивай с плътно одеало!
От студ ще шродължа дори с одеалото да трепна,
дори от вълна да е, пак не би ме сгряло!
Недей събужда и заспалата камина, ...