Без топлина...
Разхождам се по улиците сама,
без надежда в непрогледната топлина.
Без топлина...
Разхождам се в мъглите на града ...

Земя, браздена от копита
на Аспарухови коне,
земя, където са зарити
съкровища от векове -
тук всеки камък е история ...

Спиш ли?
На пръсти тихичко аз влязох,
не издържах и исках да погледна,
очакването беше толкова мъчително...
безшумно, за мъничко край тебе ще поседна. ...

Много пъти съм се чудела, дали съществува магията и какво предствлява тя. Дали е щастие или сила, дали е невинната детска усмивка или нещо друго. Питала съм много хора и всички са ми давали различен отговор. Едни казват - това са мечтите, други казват - това е животът, трети - това е щастието. Но аз ...

Животът е път,
който ти ще извървиш
чрез своята съдба.
Животът е твоят
неоспорим дълг ...

Вземете ми очите да не видя
уродливото лице на глупостта,
как нагло на душите се присмива
и трови ги със своята злина.
Сложила раждясала корона, ...

_._._._
Червен светофар
Магистралата-съвест...
Минава вина.

На моята сестра - близначка
Очите ти са изворчета бистри,
в които небесата се оглеждат.
И лунен лъч в лицето ти се плиска -
преливаш ти от радост и надежда... ...

Епизодичната любов какво е -
желание, измама, гола страст?...
Но след страстта се сещаш за страха,
че ще останеш сам със съвестта...
Дай и ще ти се даде! - вековечна схема, ...

събуждам се
тъжно е
родих този стих
от теб
но той умря ...

Аз никога няма да бъда поет -
жаждата да се разкара...
Поет бе Димчо,
Яворов,
Вапцаров, ...

Двадесет и девет.
Са годините ми.
Не си мислете, че оплаквам се.
Да му мислят моите роднини,
разочаровах ги от толкова очакване. ...

Искаш ли да тръгнем двамапред лицето на греха,да задгърбим всичко срамно,да преборим и страха?На човешкия театърсцената да покорими прегърнати, и младивсе тъй двама да вървимпод дъжда от хули тежки,от преследване за грях?Знам, че ще е нечовешко,но до тебе ще съм аз!Може би ще ни освиркат,няма да ни ...

Шофьори,
все така злоупотребили със себе си,
блъскат по клаксоните
и те вият,
стенат, ...

Дима Билан - На берегу неба
Вот и спрятался день
Вот и вечер затих
Забрав мечты теплом
Кто любовь сохранит ...

Другата
Аз знам, ще ме упрекнат много хора,
но приех да бъда другата.
Свикнах вече с тази роля
и не мога да подтисна чувствата. ...

Упрек или констатация -
тежка е сегашната ни ситуация.
Губиш приятели, нямаш време,
животът ти е тежко бреме.
Непосилно се трудиш, за да изхраниш децата, ...

Рови, рови, още по-надълбоко,
необятно е моето сърце.
Разбивай, съшивай до болка,
бъди любопитно дете.
Попитай кафевите ми очи, ...

На една приятелка, с пожелание за щастие
Смехът ти разиграва на барбут
душата ми в кошмарните ми сънища.
И тя трепери, свита на кълбо,
в предчувствие, че пак ще си я върнеш... ...

Как ме боли ей тука сърцето,
как страдам за теб,
съхнат цветята незнайно защо в полето,
може би и те плачат зa теб.
Падат сълзите, мъниста красиви, ...

Тежи ми от вчера разплакан дъждът.
Проникнал с юмручен бой, надви ме страхът.
Обсебил напълно с отрова мига.
Пак ми напомни, че съм му нужна за греха.
Тоз дявол пришива ми кръпки навред. ...

Душата ми - разголена мишена...
Седем кръга, като седем смъртни гряха.
Пороците - танцуващи хиени,
в безкрайната си алчност заслепени,
умиращите ми чувства поругаха... ...

Кой ти каза, че за теб ще плача,
че за тебе още ме боли?
Нима не знаеш - аз съм силен
и не капят от очите ми сълзи.
Кой ти каза, че за теб ще страдам ...

ТАЙНА
Не мога да крия, дори и не искам.
Обидата явно във мен се заби.
Прощавах ти често, прошка не исках,
За тебе живях. С това ме помни! ...

Не ми приказвай. Не.
Аз, че съм зле, съм зле...
Ама... И ти от мен
не си по-добре.
Какво като не си лягаш сам?... ...

Любов - необяснимо чувство...
Посипва тя звезди у нас
и като магьосница изкусно
прoшепва с устни в някой час.
Погалва нежно с тих рефрен, ...

* * *
Като хралупа в дърво
притихнал в очакване,
неусетно аз чакам да мине денят
и секундите сякаш със счупени крайници, ...

Седя си сам,
за тебе мисля
и страниците в мен
вятърът разлиства.
Разлиства ги той ...

В свят на мисли, радостни пориви и печали,
като речни камъни животът ни изглади...
А исках да прегръщам разтапящи картини,
под лъчите на слънце, с младост открити,
без страх още веднъж, с някогашни чувства, ...

Още те усещам,
сипеш се в ума ми като дъжд.
По тялото ми лазиш бавно,
неизбежно, като смърт.
И прорязваш! ...

Мисълта за теб,
неочаквана съдба -
ме прибра при теб.

Изплаквам ти всичко аз,
ти тръгваш си с мълчание
и в най-мрачния ми час
образът ти в моето съзнание
с ледена жестокост изгаря. ...

Все още нощите са дълги,
тъмни, тихи и безсънни.
Все още отронвам сълза
от бездънната, тъжна душа.
Все още много ме боли ...

Баща ми -
дребнолик счетоводител,
след като шумно бе застрелял мама -
налапа пистолет със заглушител.
А беше трезвен. ...

Притаил си дъх в тъмнината.
Разкажи ми фантазиите си,
разкажи ми тайните си мечти.
Вмъкни ме в теб.
Отварям... готов ли си? ...