Era la musica
It was the first day
And the first day I saw you
Never really thought
That you would be the one ...

RBD - My Philosophy
You know how you drive me crazy
You know how I need you, baby
I'm addicted to you and you're feeling me too
Maybe, maybe, maybe ...

Pearl Jam - Love, Reign Over Me
Only love
Can make it rain
The way the beach
Is kissed by the sea ...

Together
Bob Sinclar
Oh yeah we're back now, oh!
More bad news on the radio
Planet Earth she's about to explode, yeah. ...

Някъде я има :-)))

СЪЩИЯТ!
Отломки от строшено огледало.
Прескачах в моя ден - насъщният!
Промяна търсех в утрото и залеза.
Макар и променен, оставах същия. ...

Отиваш си. А още ни е рано.
Защо пое тогава в тоя път.
Да, зная - търсеше приятелското рамо,
сега оставяш ме на кръстопът.
Ти мислиш, че не те обичам вече, ...

тишина
музика... смс
от него е... обича ме
усмивка... липсвам му...
тишина... мисли ...

Не ме поглеждай, мили, ти не смей!
Не искам тез очи,
в които аз се влюбих,
да видят колко ме боли!
Да знаеш, мили, как ме мъчи ...

И ето, че отново съм сама
в тоя мрак и тая тишина,
отново без радостта, без любовта,
изоставена на край света.

Снежни клони се свличат,
ронещи сълзи се стичат,
двама влюбени стоят
и са замаяни без грях,
как с неподправен смях, ...

Искаш ли да знаеш...?
Коло съм ти вярна, колко те очаквах,
колко те обичах, колко те отричах...
Въпеки усмихнато, че ти прекрачи
клетвата за любовта и за смъртта. ...

Избързах да поискам всичко
до дванайсет - като в приказките!
А то било магия след това -
желанията да се стоплят
край печката - на въглища ...

Разцъфнала роза аз вчера откъснах
от малка градина във двора отсреща,
приличаше тя на душата ми пуста,
в която едничък жив цвят само се среща.
От тънката й, но тъй жилава дръжка, ...

Стена
Лудост, гняв, умора и лъжа.
Много хора искат и ги завладя.
Ранените души и хора от това
взеха живота си в торба. ...

Там, далеч извън града,
където диво вятърът пълзи,
опрял в земята силни колена,
юноша проливаше сълзи.
Букет притиснал до гърдите, ...

В края е топло...
душата лети,
леглото не помни,
колко нощи не спиш.
В края е нежно... ...

Тишината между нас проговори,
прозорец в душите отвори,
като звън от камбана отекна
Тишина... и...
слънцето пекна. ...

Колко е тихо!
Миг покой.
Самотата почука.
Спри, постой!

познавам те, че не от студ - от плач трепериш,
а аз да те събудя трябва, тихичко заспал във мен...

Позволи на потопа да глътне
насъбраните капчуци раздели!
Ураган от бедствия да тътне,
да не среща низ от предели!
Позволи на таз стихия да те докосва, ...

Какво да ти разкажа!?
Не дораснахме
дотам да се споделяме със себе си.
Играхме на любов и на приятелство,
запълвахме самотните недели. ...

Защо толкова те е страх,
защо болка ти ми причиняваш?
Разбиваш сърцето ми на прах
и продължаваш да ме нараняваш.
О, моля те, веднъж признай, ...

Утре ще те срещна.
Ще бъда облечена в бяла коприна
и като на сън ще заговоря.
Гласът ми ще бъде
мек и магичен ...

Ти си път от неизвестното...
Скрита сянка в нощта.
Златна ивица ме разгръща до теб.
Погледът ме завладя.
Разтреперих се като огъня. ...

Жълт пламък,
малък,
приблещукващ.
Свещ бяла,
в свещника си – ...

Усещал ли е някой болката след гибелта на свой, близък човек? Може би не знаете за буцата, която засяда някъде в гърлото и няма на кого да я изплачеш? Всеки те гледа съчувствено... Някои дори не смеят да си протегнат ръка, за да изкажат своето съболезнование... Дори и времето ти се струва мрачно, не ...

Напоследък в училищата има голямо насилие! Това го знам от личен опит! Всеки ден ходих на училище и се страхувах от едни момичета. Те гледаха как само да се закачат с мен. Аз не обичам да се бия, не обичам насилие и не смятам, че други обичат. Но, както казват, хората са различни, те са като петте н ...

Сълзи не потичат от очите.
Усмивки не излизат.
И това е сила?
Превърнали сме се в зверове,
без да разкъсваме тоя до нас. ...

Едно лирично отклонение
- Аз съм Александъра Велики!
- Аз Диоген съм пък, Циника!
"Аз съм Диоген Циника!" -
това е мойто мото във живота. ...

Защото Аз,
защото Ти,
Защото Ние ще сме две загубени души,
(но заедно)
намерени един от друг ...

Пред прага ми го сложи. Недоносено.
Аз го приех, защото дълго го бленувах.
Започнах всичко да му нося
и болестите му преболедувах.
До късно съм стояла, чакайки ...

Реши Пора
да прескочи стобора
и както онуй лято
да отмъкне кокошето ято.
Искаше той да се вмъкне, ...

Полъх на лято, или спомен,
в зимен ден, замъглен от тъга.
Припев на песен любовна,
или просто напев болезнен (вече) от минали дни...
Всичко носи абсурди във себе си. ...