Мечтите красиви
Мечтите красиви, къде ни отвеждат,
в чудни долини и китни цветя...
мечтите желани, как се усмихват...
с топлата обич от чисти сърца... ...
Ще ти пиша насън. До поискване.
Деня си ще разказвам по минути.
И знам, че ти насън ще се усмихваш
на малките ми дневни лудости...
И няма да поискам да се върна. ...
Божествен диалог
Поисках обич - дадох погнуса!
Поисках живот - но дарих само смърт!
Поисках любов - дадох разруха!
С две ръце разруших света суров! ...
"Недей... Спри... Остави ме!..." - изкрещя тя в нощта, но никой не я чу. Измъчена се молеше за помощ, за спасение, ала молбите й не успяха да стигнат до светлината. Дишаше учестено и дълбоко, а сърцето й така напираше, толкова бързо туптеше, сякаш всеки момент щеше да разкъса плътта на гърдите й и д ...
В този свят на лъжи
защо караш сърцето ми да тъжи?
Спомени запълват моята душа
като се сетя за теб - иска ми се да умра.
Те са всичко, което остана да виждам в небето ...
Ако можеш да си откраднеш един миг живот, от кого би го взел? Ако можеш да бъдеш истински щастлив, с кой би бил? Ако днес си на двайсет и седем, а вече искаш да бъдеш сам, ще ме попиташ ли защо?
Питай ме и аз ще ти разкажа! Ще ти кажа всичко и няма да те излъжа никога... Може би ще ме упрекнеш, а мо ...
Обичам те престъпно. Като кражба.
Пребивам се. Сама се изнасилвам.
Зачевам се от Дявол. И се раждам.
Осъждам се без право на помилване.
Пласирам се с некачествени примеси... ...
Как искам да бъда целувана страстно.
Кумир аз да бъда за някой човек
и щастие светло и мойте пътеки
с красиви лъчи да озари.
Как искам да бъда обичана нежно. ...
(Моля, не бъркайте Лирическата героиня с мен...)
Бездънна си остана тишината,
подпряна на самотното ми рамо.
Предсмъртните целувки изкрещяха,
по устните ти бледи, мамо... Мамо! ...
"Сама съм!" - изкрещях в мъжката вселена,
ехото пренесе за секунди моя глас,
удвои се чакането вътре в мене.
Тоя път под лупа ще оглеждам аз.
Старателно заех се в сложноумие ...
Отражения танцуват сред мрака студен,
сълзи заледени процеждат се в мен,
кървави капки чертаят мечти
от сънища празни в твойте очи
и ласки ефирни преминават през теб, ...
Не мога да кажа, че идваш навреме,
ти, който аз търсех навред,
незнайнико хубав, пак сядаш до мене,
разказвай, ще слушам все теб.
Но няма да мога ръка да протегна, ...
Да стоиш край този път, на 100 метра пред теб е завоят. Гората така успокояващо шуми зад гърба ти, а шумоленето на листата напомня за наближаващата есен. Едно просто движение и вече си наведен, опрял ръце върху асфалта, топъл след горещия, един от малкото оставащи летни дни. Наблюдаваш няколко мравк ...
Защо ми е сърце? За да обичам?
Кого, щом с теб отново съм сама?
Остана ли ми вяра да се вричам?
Не чувствам нищо, даже и тъга...
Защо ми е? Защо не ми покажеш ...
Със мириса си още си при мене,
с обувчицата малка на Принцеса...
За Коледата ти ми я закичи,
а аз не вярвах, че си се досетил.
И упорно в очите ти забодох ...
Ще се мре, каза си Анастасия и пак се прекръсти. – Прости ми, Боже, знам, че голям грях ще сторя... ама поне да е в хубаво време, да има цветя да ме накитят!
И се залута из огромния двор. Ходеше като в несвяст и току се навеждаше да отскубне някоя млада тревичка. Зимъс Карата й беше отскубнал едничк ...
Рождението... срещата... а сега накъде?
Дали ще доживея любовта?
Не искам да ме пожали смъртта,
дано ме прибере, защо ли да живея?
В този свят за тебе, Смърт, копнея. ...