Болка?
С болката се свиква...
Дрога?
Към нея тялото привиква...
Самота? ...

Няма свят без тъга.
Опитвам се да се усмихна.
И да намеря прелестна дъга,
с която очите ми да свикнат.
Няма ден без светлина. ...

Традицията повелява:
"На Коледа стават чудеса!"
... Дали е истина...?
Когато виждаш
как се лутам из живота, ...

Нали си обещах.
Стига вече.
Не искам всичко да се повтаря.
Ти ми харесваш
като всеки следващ, ...

***
Не искам да мога да бъда скала!
Не искам да мога да мразя!
Не искам да мога да викам едва!
Не искам да мога да лазя! ...

Родино моя, колко те обичам.
Родино моя, с любов безкрайна на теб се вричам.
Родино моя, жадувам теб да прегърна.
Родино моя, искам завинаги при теб да се върна.
Безкрайно много за теб тъгувам, ...

Имаше една...
Раличка казваше се тя.
Метълче малко и сладко,
виждахме се много рядко.
Страшно я обичах и в любов ...

Моето семейство
Теодора, Теодора -
ти си в живота ми опора.
Дари ни ти със син -
кръстихме го ний Мартин. ...

>>> И мечтите ни продадох,
>>> само за да са далеч от мен!
>>> На други спомените ни раздадох,
>>> остана празно, само мрак студен!
>>> ...

Бягство
Дори във пепел ти да ме превърнеш
и в мислите си да остана няма,
едва ли пак на сън ще ме прегърнеш,
дори да донесеш във шепи морска пяна. ...

Къде се раждат ветровете,
може ли да имат господар?
От къде идват чувствата
и можете ли да ги спрете?
Когато душата отлети, ...

Let me think about it
Ida Corr
You saying baby
I'll take you for a ride
Let's get together ...

Вълчицата се огледа. Стоеше на това място от доста дълго време. Студът не я плашеше. Души наоколо, но усеща само миризмата на хората минали от тук преди няколко дни. Студът е сковал земята, снегът заличава всички следи. Животното леко повдига единия си крак. Сякаш чу нещо. Наостря уши и надига глава ...

Казвам си, че ще забравя.
Казвам си, че ще заспя.
Казвам, че без тебе мога
и потъвам във лъжа.
Кажи ми ти дали ми вярваш. ...

Любовта е опряла студения си
метален пистолет в сърцето ми.
Не ме заплашва, а се налага.
Като черен тиранин ме натиска
към стените на тялото ти, ...

Любовница
11.10.2005
Нима си бил с друга?!
Нима забрави ти за мен?!
Нали съм твоята съпруга! ...

Покрива тихо вечерта
земята с плащ от креп.
Изплува бледата луна
на звездното небе.
И вятър леко разпилява ...

На М.Р.
единственият мъж в сърцето ми
Знаеш ли, разбрах още нещо за любовта, което съм сигурна, че не знаеш.
То е толкова хубаво и смешно, но искам да го прошепна само на теб.
На ухо, в някоя тъмна нощ, осветявана само от гърчещите се светкавици. ...

Твърде много хора
не могат да чувстват вятъра!
Не пият от извора,
не се наслаждават на театъра!
Твърде много неща ...

Господ ми го причини!!
Поглеждам на земята, а там роза сам-самичка,
сред цялата пустош само едничка,
сълзи рони и вика с цял дъх,
покрита с бодли остри, заляти с кръв. ...

Син на Ерих Клайбер, един от най-великите диригенти на ХХ век, Карлос Клайбер винаги е бил зависим от сравнението с баща си. Този факт, обаче не е попречил на изявата на неговия талант.
Карлос Клайбер е най-големият оркестров диригент от края на ХХ век. Тази преценка не идва от една част от критикат ...

Няма те
Ти беше за мене мечтата най-красива,
макар да знаех, че всичко между нас е НЕВЪЗМОЖНО!!!
Кажи само едно ОБИЧАМ ТЕ
и ще се върна пак при тебе!!! ...

Феникс безстрашен в мислите пее.
Луната замислена над главата ми грее.
Трудно е да знаеш, че нощта ще умре,
трудно е да знаеш, че вече няма небе.
Часовете летят, без да гледат назад. ...

Странно нещо е животът!
Върти се и се повтаря! Защо ли?
Дали съм взела съдбата на някой
или орисница зла е предрекла да страдам?
Лошите хора уж се наказват. ...

Японската песен
Вечерта се спуска над земята,
където слънцето вечно грее.
Сакурата цъфти с целия си блясък,
оставяйки листата й да отделят, ...

Спомен
Със чаша вино съм
до моята камина
и споменът ми
за онази зима. ...

Пет неща, които свързвам с Коледа - 3. Подаръците
Подаръците!... Какво е Коледа без подаръци?! Като зима без сняг. Като ледена пързалка без детски глъч. Като шейна без плазове. Като разплакано от несбъднати мечти дете... На Коледа всички сме деца. Едни по-пораснали, други по-инфантилни, трети съвсем ...

Едно стихче, изровено от миналото:
Питащи очи.
И ето ме, че появих се пред взора на питащите ти очи.
Eдин въпрос блести прозрачен, със стъкления матов блясък на
ирисите тъмни - "Кой си ти?", питаш ти със тях и чакаш дума ...

Тая нощ Черната не заспа. До сутринта слуша бесния вой на вятъра и се въртя в леглото. Като празните тенекии по двора, мислите й се търкаляха и не намираха място. Взираше се в тъмното към спящия до нея мъж и не можеше да се начуди: как съм могла, Божичко, да се оженя за тоя разлигавен мръхльо, дето ...