No digas nada
[Anahi]
Puede que no sea yo lo que buscabas
Ni que seas tu mi otra mitad
Hace tiempo que el amor se fue de esta casa ...

на pin4e
Седя в купе във влака на поезията.
Там някъде помежду двете класи.
Поклащат се вагоните, люлеят се.
А отстрани се нижат като влакове ...

Джеки Веласкес - Да дойда при теб
Llegar a ti
Así
Como lluvia en el desierto estás aquí
En mí, sin ti ...

те знаят само да искат
да те изтискат като портокал
доката не останат само костилките
и жалка лепкава обелка...
те знаят да те гледат поучително ...

***
Глухо падат, без да стенат...
три погребани без спомен...
седем бременни от вяра...
без остатък всички дремят... ...

От първата ни среща в
Безумно тиха лятна вечер
Избухнаха милион искри и
Чувствата засмяха се в очите ни.
А днес, когато светят само спомени, ...

Чакаш миг, после два,
минава времето и става дни.
После се превръща и в години.
Питаш се? Кога ли беше ти дете,
а днес си вече зряла дама? ...

Поредната нощ - приказна, нежна, тиха и сякаш напук навяваща единствено болезнени спомени и печал по една изгубена любов. Не можех да се примиря, че Той не е до мен. Сънувах го постоянно, мислех само за него, мечтаех и тайно се надявах отново да го видя, макар и за последен път. Но знаех, че никога ...

Обичам те
с невинната любов на децата към снега!
С нежността на птичата песен през пролетта!

Чувствам се високо в небето,
застанал на ръба.
Боговете в краката ми се молят,
убеждават ме да спра.
Аз не мога, ...

От гледане във пропасти,
във пропаст се превърна,
ужили ме.
Барутени ръцете ти,
по кожата-черупки, ...

И този ден, както обикновено, се запътих сред гора от лица. Вървях по до болка познатите улици. Разминавах се с обичайните хора, които си мислех, че познавам. В общуването си усетих, че не съм същата, като преди малко, в моята крепост - дома ми. Опитвах се да се харесам на хората. Премълчавах неща к ...

Обичах те истински,
както никой досега.
Ти за мене беше Любовта!
Дадох ти всичко,
най-вече сърцето си! ...

Вали и не снежинки се спускат от небето,
а пластовете мъчни на тихата земя
изчистват с ярко бяло пътеките, където
бе сложила лика си човешката ръка.
Вали и не снежинки дърветата покриват, ...

Изповедта на един окаян Ромео
Рисувам с очи от палитра богата,
картина по спомен, вълшебен и див.
В черупка от мида събрах любовта ти
и стига ми толкоз да бъда щастлив. ...

Моето верую
Имам си верую.
Свято като очите на майка ми.
Чисто като небесна синева.
Непокварено. ...

Мразя да вали.
Плаче някой там горе.
Прелива от смях.

Тя живееше самотна край селцето,
в схлупена къщурка на брега на морето.
Криеше лицето си в съня на нощта,
ръцете й докосваха безстрашно свещта.
Пламъкът бледен изгаряше кожата топъл, ...

... И ето, че подавам ти ръка и потъвам
в топлата прегръдка. Прилепнали един до
друг, дъхът ти с моя в едно усещам.
Сърцето ми тупти за теб, а твоето е лед.
Но опитваш се да ме целунеш, главата ...

- С коя? За Бога! С коя? – тя гледаше в изпотеното огледало. Водата се стичаше по тялото й и се опитваше да измие страха й. Тя не спираше да повтаря :
- С коя? С коя?
Спомените нахлуваха в съзнанието й толкова истински. Помнеше нежността в очите му, позата на тялото му, топлината на ръцете му, но ни ...

Питаш ме какво се случва с нас оттук нататък,
но аз отговор не мога да ти дам,
защото нямам никаква представа
какво върти се в твоята глава.
Искаш да решавам вместо теб, ...

Ето пак дойде.
Есента е тук.
Толкова разноцветна
и така подтискаща.
Така самотна и студена. ...

Светът, видян през очите на човека, не може да се опише с две-три изречения. Това е тема, която засяга живота, любовта, отношенията между хората и т.н.
За моите осемнадесет години не мога да кажа, че имам много житейски опит или пък, че зная много за живота. Със сигурност знам, че животът никак не е ...

Целуваш ме
за лека нощ,
прошепваш
"Утре повече"
и влизам сама ...

Какво сме си говорели със теб?
Разказвали сме си навярно приказки...
Дочух, че имал си криле...
Какви криле? Къде са ти крилете?!
Дочух, че можел си навярно да летиш, ...

Издигаш ме ти.
Летя във душата ти.
Няма облаци...

Във бистрата река на вечността,
във водовъртежа на забравените дни,
във спомени, обгърнати в мъгли
и света, обгърнат от самота,
река без бряг, без краища дори. ...

КРИСТАЛНА ЖАРАВА
Кристално нежни очите
кристално блестят,
в кристалната вечер кристалите
тихо звънят. ...

11.01.2008
Разкъсана душата си събирах
и хранех се от чужди грехове,
но винаги в себе си намирах
сила пак да продължа напред. ...

Натискам прашния звънец. Пронизителният му зов отеква из апартамента. Никой не отваря и аз решавам да вляза.
Тихо е. Това само по себе си е рядкост в нейния апартамент
-Аз съм. - ледът на тишината се пропуква съвсем малко.
Никой не ми отговаря.
Намирам я в хола. Седнала на пода. С гръб към мен. Плач ...

Не те виждам, стих,
през мъглата на тази злоба.
Не те чувам, стих,
от виковете на тази лъжа.
Не те чувствам, стих, ...

През нощта...
Седя си тъжна аз на прага
и чакам те с една надежда,
как сама не искам да си лягам,
тъжно празното легло поглеждам. ...

Сняг навън се тихо трупа, време е да хапна супа,
че моят нос студ не обича и веднага се разтича.
Времето навън е леко хладно, жалко, че и вкъщи нямам парно,
ще си мръзна яко тая зима, а имам даже сняг да рина...
Ах, кога ще дойде този ден, да видя аз снега стопен, ...