Мразя живота, отреден ми от съдбата!
Мразя го, тежи ми на душата!
Тежи ми на сърцето!
Мъчително е битието!
Често пъти искам да ме няма, ...

ТИ, ЛЮБОВ ЧОВЕШКА -
ЦВЕТНА И ПРЕКРАСНА,
ОМАЙВАЩА И НЕЖНА,
РАЗТАПЯЩА И СЛАСТНА,
БОЖЕСТВЕНА И ЗЕМНА, ...

Аз не плача... само ти се струва -
прашинка влезе в лявото око.
Наистина! Не се преструвам.
Аз рядко плача, пък и за какво.
Затуй, че си съвсем безчувствен - ...

От атоми храм
Донесе слънце – нов живот,
залепи на небето звездите.
А после с гръмоотвод
раздра на бурите дните. ...

Една открадната целувка...
... и дъх на люляк сред липи.
Скътана една милувка,
подарена в нощните мъгли.
Трепетликащо сияние, ...

В най-тъмните си часове
аз чакам теб...
Не, че вярвам, че ще дойдеш,
но не ми остана нищо друго.
Остави ми спомена ...

Извинете за вокала, бях болна като пеех, очаквам мнение за инструментала - писан е от мен и Стефан Паспалов. Не е професионален запис и според коментарите тук ще знам дали да инвестирам, за да направим професионален запис. Това е пиеса в 3/4-ти (валс) с испански и български фолклорни мотиви. Пиесата ...

Какво си ти за мене?
Години младостта ни ще отвеят,
тьй както вятър пролетния цвят.
Косите ни тогаз ще посребреят,
а тез редове ще ни напомнят. ...

Причу ми се космичен шум,
душата ми потъна в бяла тишина.
Изтреля се в сърцето ми куршум,
с мисия да прогони от мене любовта.
Прогнила в разваленост днес съм аз ...

Сълзите ми сега бавно стичат се по лицето ми.
Нищо не виждам в стаята, освен мъгла.
Не виждам и не чувам.
За мен сега всичко е толкова безмислно, безразлично и
безнадеждно... само тъмен силует доближава се до мен! ...

Защо рядко намирам мястото си в света? Защо винаги попадам на лъжа и хиляди фалшове?... Защо, когато си мисля, че наистина обичам, се оказва грешка? Защо, когато погледна през прозореца вечер, не виждам дори осветлението на уличната лампа... Защо нощем, когато заспивам, сълзите застиват бавно на очи ...

Апостоле,
облякла последната си риза,
от залъка на ближния отхапала,
от водата на умиращ пила,
захранена в злобата на Дявола ...

Разсъмва се...
Предаден съм без жалост,
с ограбена безмилостно душа,
сега се чувствам толкоз малък -
песъчинка от безкрая, от света... ...

Какво да направим, какво да сторим?
Доброто да запазим, злото да отровим.
България - една велика държава,
от корените си вече изсъхнала,
бъдещето е затрито от сега, ...

Мълча. (Нали ще те изгубя.)
След малко, с преминаващия влак.
Обичам те! (Какво да кажа друго?)
Те, думите, не стигат пак.
Ръцете ти са ледено студени. ...

Ще тръгнеш ли
или аз да го направя?
В спомен ще ме превърнеш ли
или първо аз да те забравя?
Ще има ли сълзи в очите ти ...

Многоточия за Любовта...
Знам, че любовта е едно от най-клишираните клишета, че във всяка песен за нея се пее, че всеки поет за нея пише, но също така знам и че всеки човек за нея живее... Именно затова и в моите редове няма друга дума с главна буква, освен Любов - да прощават пунктуационните правил ...

Завръщах се… и оцелявах,
защото всичко в
сърцето си сплитах,
защото всяка нощ
взривяваше кладите, ...

Не знаеш колко сълзи за теб съм пропиляла,
не знаеш колко болка сърцето ми за теб таи,
как ръцете ми не спират да те търсят
и вечно пред очите си ми ти.
Как една звезда умира всеки миг в нощта, ...

Отново скитаме.
И пак се срещаме
на онзи бряг забравен,
а всъщност толкова познат...
Така сме чужди - като никога ...

Власт
Най-силната власт се нарича БЕЗСИЛИЕ.
То ме души. То ме мачка! Парализира!
Не знам накъде да направя усилие.
Съзнанието не може да разбира. ...

Не ти ли дадох вече същината си?
Обичах те, прозрачна - от наивност.
Приписа ми безсрамно и вината си.
Прибрах си я, боляща - до сетивност.
Не ти ли дадох всичкото доверие? ...

Опознай ме такава, каквато
съм, със мойто име,
не просто сън!
Опознай ме, знай, буйна съм като вяртъра,
вдишай ме, ...

Казваш се Невъзможност.
Ела в моята стая. На топло
изсъхват сърцата ни.
(от снимки изрязани)
Лицата ти са много. ...

Докато пътувах по родните пътища, ми щукна идеята да намина на село, да видя баба и дядо, и без това ми беше на път. Звъннах на шефа:
- Шефче, всичко е наред. Прибирам се, но ще мина да видя баба и дядо на село. Ще се върна след два дни. Пиши ми ги неплатена или както искаш – все ми е тая.
- Бравооо ...

*Огледалото пред теб*
Сряза те жестоко парченцето стъкло,
макар и не дълбоко оттам вече блика тъмна кръв.
Защо строши пред теб огледалото едно?
нима отражението, което гледаше те нагло, ...

Преди да съм те имала
Събудих се, прости ми, за тебе аз се сетих,
Усетих те по вятъра навън.
Събудих се, прости ми за спомените скрити,
Явили ми се приказно насън. ...

Влюбен си, това е ясно.
Чувството си е прекрасно!
Но изгората не знае
и за тебе тя нехае...
Хайде, сядай във колата ...

Така безпомощна съм и безсилна
пред тебе, рожбо мила, свидна.
Изгаря челото горещо,
аз трябва да направя нещо,
та болестта ти да отмине ...

Спомен
Поглед... Плах,
парещ кожата...
Докосване.
Случайно... ...

Любов
По-истинска от истината.
По-вечна от вечността.
По-нежна от нежността.
По-кратка от живота. ...