Изгонете селото от блока.
Повече не се издържа.
Простотията безумно е дълбока
(тук мърморя и попържам).
Превърнали мазето в механа, ...

- Хей, спри подяволите! Нима не ме искаш?! - каза тя.
- Напротив! Исках те, но нима не бе ти, която избра него вместо мен? - казах аз.
- Кажи ми, кое те накара сега да промениш мнението си? Това, че той вече не те желае ? - казах аз.
- Исках да ме разбереш... - каза тя.
- Не е ли достатъчно това, че ...

Като камикадзе в живота си се движех.
Не признавах думи: НЕ, НЯМА и НЕ МОГА.
Живях, за да искам, а после настървено след мечтите си да тичам.
Склонна бях да се самобичувам до ненормална за човека степен.
Но знаех крайната си цел. ...

Стакатото на чувствата ранени
рендосваше по изтънели струни.
А бързеят на мислите пленени
пробягваше виновно помежду ни.
Обгръщаше студените алеи ...

Животът наш,
поема лична,
от стихове,
изгражадащи съдба
- добра и лоша, ...

Always Gonna Love You
It's not the same when I look in her eyes.
The magic's not there.
And when I look, I realize
What we could have shared. ...

Студено ми е във очите ти и празно.
Различни пътища отдавна сме поели.
Прекрачили сме клетвите за вярност,
свободен си да си щастлив без мене.
Дори и виното във чашите нагарча. ...

Дописвам те.
Във спомена за лято.
Без думи.
Във неизречен стих.
Долюбвам те ...

Какво искаш от мене, Съдба?
Защо безпощадно с мен си играеш?
Даде ми щастие с лека ръка
и после отне ми го, знаеш,
аз вече останах сама, ...

ЗАПЕЙ МИ
Запей ми, ветре, за радост,
макар че вече е зима,
макар че първата младост
нечуто бързо отмина. ...

"Времето лекува всичко"
Ала зараства поправимото.
Мерни единици са вековете.

Свири арфата звънлива,
песента една за любовта.
О, свири, не спирай, звънкоструна!
Твоят глас омайва,
твоят звън ехти навред света! ...

Дамата с Камилите спря да тича... Нещо й подсказваше (Женска интуиция?), че вече е безопасно да спре и да си почине. Тя се разрови из дълбините на своята чанта и извади кутия черно Виктори. Запали някак замислено... Отдръпна... Помагаше й да избистри ума си... (А може би си самовнушаваше?) Огледа се ...

REBECCA LAVELLE - "IN HIS EYES"
He, he don't belong anymore
And he, he has no place anymore
It's dark and cold
So dark and cold ...

Бяла вечер луната изгря.
Небето е протегнало длан,
звездите в шепи е събрало.
Градът отдавна тихо е заспал,
улиците слепи - потънали в тишина. ...

Забравих за теб, но сърцето - НЕ!
Забравих как целуваш, но устните - НЕ!
Забравих как прегръщаш, но тялото - НЕ!
Вече не боли, но има рани и зълзи... има спомени и разбити мечти...

Трудно е
Трудно е да имаш дух.
Трудно е да се усмихваш,
когато в главата ти е каша,
душата те боли ...

Вечерно изгрява самотата,
обичана от нежната зора.
Забравила какво е красотата
на своя изгрев oт цветя.
Стаена вътре в мрака, ...

Не мога да остана като мисъл.
Твоите мисли лесно се забравят.
Не мога да се впиша... без причина.
А причина липсва... да остана.
Искаш да ме запазиш. Може би. ...

Губя се бавно, мъчително... тлея,
а искам да пламна и да живея,
любовният пламък бушува в сърцето,
но мойта надежда е вече отнета...
И вяра да има и хубави мисли, ...

И знам сега, че само един човек в света съм обичала.
Че само на един истински в любов съм се вричала.
Че само пред един обляна в сълзи съм коленичила.
Че само пред един съм разкрила душата си.
Че само на един съм дала сърцето си. ...

Изпивам те,
изсмуквам всяка мисъл,
всеки стон,
всеки порив.
Изпивам твоята любов. ...

Ти ли ще бъдеш тази, която днес ще ми съсипе деня и нощта?!
Ти ли днес ще меоставиш с плачещи очи и викащо от болка сърце?!
Ти ли тази вечер реши да ме нараниш?!
Ти ли искаше да ме разплачеш?
Ти ли пожела да те оставя?! ...

Когато бях малка,
се криех от тъмнината…
Тогава бях капка,
отронена от самотата…
Криех се, за да оцелея, ...

Разбъркани мисли
Защо да не живеем, както в мислите си - искрени, свободни и щастливи? Защо трябва да се съобразяваме с толкова условности и правила? Но... Точно мислите ни спират и забраняват да сме истински!
Животът за всеки човек всъщност е това, което още не е станало... Което е било, то вече е ...

В мене се накъсаха картините.
Спомени от вчера вече нямам.
Няма за какво да плача, или да се зарадвам.
Ей така, на безпътие стоя,
не бързам за никъде, а и няма смисъл. ...

Прегръдките понякога спасяват
душите от онази празнота,
която като вълк е озверяла
от взиране във кръглата луна.
Прегръдките с докосване затоплят ...

Голите ти мисли ме влудяват...
С поглед ме събличаш, мълчаливо,
очите ти ме цяла пожелават,
но ме гледат някак колебливо.
Ароматните ти устни ще потърся ...

Не ù харесва градуса на водката,
която си отпивала нощеска.
Как галиш в полусън гърба на котката...
и как е тиха бледата ти треска.
Как белите бедра си извъртяла - ...

Празна глава,
празно сърце,
чужда съдба,
в мойте ръце!
Накратко луда ...

Спри!
Нима не виждаш, че сърцето ми кърви?
Нима не чуваш как душата ми крещи?
Какво да сторя? Да те моля, паднала на колене?
Добре, с гордостта си ще се преборя, ...

1.
Като залез
над синя лагуна,
твоят поглед отново блести...
Като тъжна, ...

Снежинките
топят се
върху носле с лунички,
лудо втурват се
надолу ...

От утре сам ще вървя.
От утре сам ще скърбя.
От утре ще започне денят.
От утре умира нощта.
От вчера ти обеща, ...

С какви ли струни е устроена тъгата ми? Мога ли да изразя чрез думи?... Пея и танцувам. И тичам. Вечно тичам. А жадувам притихналост и блян. Жадувам срастване, порастване и страсти във въртеж. Боли. Боля. А искам да се преродя. Вярваш ли във повика на устните ми? А в аромата на косите?...
Ароматите ...

Вече сме далече
oт надеждите си.
Вече всички
пътища са минати.
С вечните стремежи ...

Като стар албум есента
разпръснала е своите листа,
събрали в себе си по мъничко
от хорската тъга.
И вглеждайки се повечко в ...

Кажи ми, неспокойна музо,
отде да взема сили за това,
да пренебрегна странните си чувства
от него да се отрека?
Че тя е негова - не искам и да зная, ...

За деца ли ми говориш?! ... Спри, недей!
За деца ли... та аз самата още съм дете.
Семейство с мене искаш ти да правиш!
Опомни се... дори не знам това какво е.
Искаш дом със куче и градина, ...