Не съм любов, която прецъфтява,
не мога да угасна като изгоряла крушка,
не съм и огън, който догорява,
непокорна, като ледена вихрушка.
Не мога да живея зад решетки, ...

Разкъсваха плътта ми думи злобни,
разпръсваха душата на парчета.
И тегнеха у мене като някаква прокоба -
дори смъртта така не би била удобна -
по-скоро - някаква изгода. ...

Животът ни протекъл е различно,
но двама под небесния покров
сме търсили красивото във всичко,
копнеещи за истинска Любов.
Вървели сме по успоредни прави... ...

Едно легло,
останало отново празно...
Една мечта,
проглеждаща в реалността...
Едно сърце, ...

Денят дойде. Сякаш измина цяла вечност откакто бяхте определили с шефа и колегите датата на предстоящото фирмено парти. За първи път ще се съберете всички в извън работна обстановка, за да се забавлявате, веселите, опознаете. Не беше лесно както на теб, така и на останалите ти колежки трудния период ...

На вечерта шумоляха крилата.
Навремето вятърът с тях избяга.
Кой ще ни припомни за красотата
и как тя с мъжката сълза се спряга!
А искам аз навреме да възкръсвам, ...

Идва Коледа! Милост за живите,
останали само с едното достойнство.
Идва Коледа! Търсят ли милост
онези, които нямат нищо. И злоба
дори не вирее във техните сънища. ...

Измамена съм. Не ми остана нищо друго.
Освен една мъка.
И един спомен.
Словата ти бяха красиви...
Безпощадно чудо. ...

“СПОМЕН”
-------------------------
Ти нямаш време – знам,
сърцето ти на друг сега принадлежи,
а аз останах сам със спомен, ...

И пак затварят се едва проглеждащи очи,
и пак- отдават се на тъмнината.
И сила, и желание, и вяра, тлеят и изстиват
без животворните лъчи, без допира със красотата.
Отново студ скова искрата, ...

Не обитавам в задимени кафенета,
където въздуха едва достига...
Птица съм... И плувам във небето!...
Все те търся и не те намирам...
А как мечтаех да се преоткрием, ...

И тази нощ избяга с подъл кикот
и тръгвам бавно по алеята във парка.
В сакото ми, пропито с джаз и бира,
поклащат се лениво раменете ми.
А дъх на сутрин дръзко ме докосва, ...

Смях
Хмм, пламък…
… а оттам повява хлад.
Остриета, камък…
… а на пътя прашен… ...

Утро е...
Блести зората,
падащите листи пак шумят,
Светло е...
Шепти тревата, ...

Усмивка ще дам
и когато имам и когато нямам!
Усмивки безброй и с тръпчинки, и без;
и звучни, и тихи; и смели, и плахи!
Нежни или дори безскрупулно нагли! ...

Тя...Тя беше толкова красива, толкова фина с прекрасни черни коси и зелени очи наподобяващи пролетната трева... Рокличката и беше розова с панделчици, а кутията в която се намираше беше толкова красиво опакована, че когато малката Ив я видя под елхата не и се искаше да я отваря... Една седмица преди ...

Какви приятелки добри бяхме
и колко болки и радости преживяхме.
Помниш ли старото, отминало за теб време,
в което заедно на висок глас се смяхме,
плачехме, танцувахме и се забавлявахме? ...

Поражение
Леко се отдръпвам,
ставам тих, страничен наблюдател.
Не мърдам, не пристъпвам...
Мълча, превръщам се в предател. ...

Ден, ден, ден.
Ден най-обикновен.
Скучен и загубен ден.
И все пак ден!
Ден, започващ с утро, ...

Да е затвор - с глава ще мина
през тухлите и през бетона,
решетки-железа ще срина
и дума няма да пророня.
Да е море - ще го прегазя ...

Боли, щом ти с думи нарани ме, дори и от слова няма нужда щом не ми вярваш. Приятел мой добър бе, но какъв приятел като не ми имаш и капчица вяра, щом вярваш, че и от приятелка те ревнувам, когато аз ти казвам, че грешиш, но не пожела и дума от това да чуeш. Как можа тя дългогодишното ни приятелство ...

Не виждам в теб никаква промяна
идваш при мен все едно си на смяна
но да плача вече сили няма
няма нищо всичко е излишно
Излишни са сълзите ...

Коледно парти
Фестивал на коледния разказ
Хубаво е да има празници! Още по-хубаво е да се събереш с приятели! А най-хубаво е в Откровения!!!
В Културен дом „Красно село” - София се събрахме много малко хора по повод награждаването на победителите в конкурса за коледен разказ и есе. Нямаше нито един ...

Изкушенията и капаните на властта
С всеки изминал ден животът ни става все по-скъп и все по-труден. Всеки се стреми да бъде колкото се може по-добре, да живее колкото се може по-пълноценно, да бъде колкото се може по-добър във всичко. Тези наши стремежи понякога ни тласкат към нещото, което ни кара ...

Тази вечер е наша и последна е тя,
обеднели, мечтите помнят само тъга.
Паля свещ в тъмнината, само тя ни дели
и във пламъка чезнат всички минали дни...
А когато свещта догори ...

НАРОД
Народ от просяци издигат,
окъсаните дрипи даже не личат,
душите български умират
в прокобен миг от пошлостта ...

Плачи, поплачи, гмурни се до дъно
в тъгата си отпусни се, опознай я до край,
в листата рисувай я с капки жалеещи,
образа и, ако можеш, в изкуство създай.
Плачът ти студен ще измие дерзаещ ...

Story of my life-----В тази история от моя живот
Searching for the right-----Аз търся правилното решение
But it keeps avoiding me-----Но то все ми убягва
Sorrow in my soul-----Душата ми тъжи
'Cause it seems like one-----Защото той очевидно ...

In my mind
She came to me looking for answers
She wanted to know who I am
The look on her face so demanding
Her eyes so pure... ...

Помниш ли нашто пътуване
с първите розови лъчи на утрото,
през ширните златни поляни,
с летящите къснолетни мъхове?
Помниш ли топлият бриз как посрещна ни, ...

късно снощи у гората
имаше купон голям
Шаро го организира
чопнал някакъв салам
всички пукаха юнашки ...

Губят смисъл усилия, думи, копнежи,
щом те няма до мене, се взривява светът...
И във Нищото дълго с надежда се вглеждам
и очите ми искат да те отрекат.
И ненужните ласки от ръцете измивам, ...

Паля поредната цигара,
а сълзите бавно се стичат.
Не мога да мисля,
нямам сили или просто не искам.
Осъзнах, че загубила съм всичко, ...

Живея самотно, пред мен е гората.
Със мене са всички и пак съм сама.
Към мен са отправени толкова погледи,
и въпреки всичко, аз пак съм сама.
Над мене звездите намигат унесени, ...

Беше сън, беше рай,
беше скъпоценност и наслада.
Беше топящо и сладко като пай.
Беше неочаквана награда.
Беше летяща пеперуда, ...

Във ъгъла прашна, изправена
китара безмълвна стои.
От много години забравена
от нея ни звук не струи.
Термити дървото разяждат, ...

Дивият лес днес пак с въздишка разказва
легенда красива за птиче незнайно,
загинало кротко във тиха забрава
за любов свята, това чувство омайно.
Живяло то в радост, безгрижност, ...

Любов ли е,
че мисля все за теб,
съдба ли е,
че толкоз ме желаеш -
и някак си така ...