Бяла приказка
Да се загубим в мъглата,
там ще сме сами.
Само ми хвани ръката
и върви, върви. ...

За духовното съм зажадняла,
да открия верен брод
и да тръгна, силно закопняла
за безсмъртното Добро...
Да погледна хората в очите, ...

Аз исках със теб да избягам,
доверчиво положих ръка
в скута ти леден и мрачен,
не усетих кога падна нощта.
На въображаема плоскост бях стъпила здраво ...

Най-истинската обич не е полет.Най-истинската обич е съдба.Не е усещане за подранила пролет,тя е покоят - галещ утринта.Тя не цъфти, тя просто съществува -неискаща и скромна, некрещяща.Не те притиска и не се преструва,до болка - осезаема, изящна.Най-истинската обич не е блясък,не е с претенции за не ...

Когато имах нужда от теб - ти беше далече,
сега се завръщаш, но празна е някак си мойта душа,
сърцето изстина, във лед се превърна и вече
не обича, не мрази... то няма вина.
Защо повярва ти на интригите хорски? ...

[the English version of "Senza una donna" (Zucchero)]
Дзукеро & Пол Йънг - Без жена
[английската версия на "Senza una donna" (Дзукеро)]
[Authors: Adelmo Fornaciari (Zucchero) & Frank Musker]
[Автори: Аделмо Форначари (Дзукеро) & Франк Мускер] ...

Соня Крисенко нервно потропваше с крак и отдръпваше силно от запалената си цигара, докато чакаше колегите си на Московското летище. Поглеждаше часовника си на всеки две минути - защо, по дяволите още ги нямаше? Бяха се разбрали всички да са тук час и половина преди полета им за Чечня! Соня загаси ци ...

Limp Bizkit - Behind Blue Eyes
No one knows what it's like
To be the bad man
To be the sad man
Behind blue eyes ...

Добро утро! Отново.
Изричам на глас, а после - изписвам.
Ти навярно ще спиш,
след поредната смяна, но ще чакам след туй
да чуя твоя глас… ...

Пей, мое сърце...
Пей в тъмнината,
размахвай криле
навред по земята!
Дай любовта си ...

Защо реши, че аз съм твоят грях?
Ала защо пък не, нали съм Ева...
Сладострастна ябълка ти бях,
душа непорочна, за тебе Дева.
Защо реши, че искам твойта плът, ...

разконцентрирано
още даже не е есен
няма никъв сняг
горе-долу живее се
леко позеленял ...

От решетките на живота
една душа се освободи,
литна към небосклона
и го озари.
Животът е труден, ...

Ти си дълго чакан влак
на перона от грешки,
ти си спирката след завоя,
преди да призная на живота си застоя.
Случваш се!... ...

Светът на илюзията е необятен, както безгранична е и мечтата, и дава сили на човека, надхвърлящи реалните, и изгражда възможността човекът да се чувства свободен. В света на илюзиите човек разгръща чувства и мисли, но често пъти действията му се разминават с действителността. Това е естествено, защо ...

Искам да съм тази, която
те прави слаб и без контрол.
Искам да съм там, когато
обезсилен си, без име и без пол.
Всичко е в главата ти. ...

Косите ми вплетени са с нощта,
очите ми удавени в сълзи,
душата цяла сляла се е с тъмнината,
а сърцето разбито се гърчи в прахта...

Как да му кажа сбогом!?
Да забравям не мога!
На сянка в градината останах,
сред аромат нежен на жасмина!
С лице милно към пътната врата ...

'Светът във мен'
Светът във мен е различен, ту - буен, ту - плах.
Като птица мисълта лети, от клон на клон и все така до безкрайността. Илюзии различни, каквито пожелая, понявга неприлични, че даже сам не се трая. Но животът е такъв, какъвто е, туй всеки знае го добре, но аз живея ден за ден - това ...

Сънувах сън...
Завърна ме във минало наше...
На всеки ъгъл светеше Любов...
И всичко бе изпълнено със Страст...
Отгоре ни се сипеше порой от Нежност.... ...

Знам, идваш вече само в съня ми...
Знам, идваш вече само в съня ми...
викам те мислено и навсякъде те чувствам...
и вечно жива ще си в паметта ми...
в този откраднат миг единствен те прегръщам.. ...

Времето не спи -
оплита ме в мрежите си безметежни.
Времето си ти -
и викаш ме, ала пътищата са така безбрежни.
Времето мълчи - ...

Всичко с тебе сякаш е на филм...
всичко с тебе е сценарий още ненаписан.
Толкова е драматично и различно,
толкова във роли се увличаме...
вечер страстно се събличаме, ...

Очите ти - живи въглени, мятащи мълнии,
зелени огньове с кафяви искри.
И устни - тръпчиви, тъй чувствено пълни,
изпиващи, неподражаемо зли.
Във теб се преплитат и раят, и адът, ...

Аз трябва да бъда самата себе си!
Не мога повече да пречупвам себе си заради вас. Ако можете да ме обичате заради това, което съм, ще бъдем по-щастливи.
Ако не можете, аз все пак ще се опитам да заслужа вашата обич. Няма да крия своите предпочитания или неодобрения. Дотам силно ще вярвам, че дълбоко ...

Сън прекрасен,
нежна приказка,
а на сутринта...?
Реалния живот.

Флуиди летят във вихър среднощен,
под жълти фенери се ваят тела,
по-дръзки, по-жадни за още и още,
улавят момента на свойта игра.
Парфюми изострят докрай сетивата, ...

Ти преобърна света ми!
Даде ми крила, но после ги пречупи!
Даде ми любов, но после взе и мойта с теб!
Преобърна светогледа ми и
мечтите ми предаде! ...

Аз не искам небе от олово,
предпочитам една безтегловна земя,
където да мога да летя отново,
като топъл въздух над теб да се понеса.
Аз не искам хладна Луна от лед и скали, ...

Задушенo
Бяло кокиче тихо заспива,
сгушено под прегръдката нощна...
Стеблото си мъничко свива
между тревицата гъста и мощна. ...

Със последния отлив в нощта
ще ме вземе морето във себе си.
Там, в дълбоките, тайни недра,
да ме има за после в съня си.
Ще ме свие в черупка от мида. ...

Мечта
Вечер, когато си легна
и с трепет очаквам съня,
се сещам за тебе, любима,
и за твоята нежна душа. ...

Юлското слънце немилостиво палеше тревата. Горещината танцуваше по морната земя. Душеше до премала малката група археолози. От време на време те вдигаха морни чела, с надеждата, че денят ще свърши... Но краят му не идваше... Само слънцето ги убиваше тогава... но те не спираха, заслепени от някаква н ...

Валяха ветровете от лъчи,
валя със тях и песента ми.
Валеше изгревът ми от лъчи,
но не, не преваля наивността ми.
Тя все така бе сгушена до мен, ...

>>> Пияна ли, пияна!
>>> Пак пияна съм сега!
>>> Кажи това ли ми остана?!
>>> Къде за Бога е онази кучка, любовта!
>>> ...

Сбогом, Мария,
дори на мен омръзнаха лъжите ти,
от пепел, мръсно-стъклени на цвят.
Повяхнаха сред тях мечтите ми -
попарен сякаш от сланите свят. ...

Беше време за сбогуване.
Мразеше сбогуванията, но бе приела, че са част от живота й. Запознаваше се с хора, които после изчезваха от живота. Беше писано да изживее живота си така, както би искала, а не както някой й е повелил. Всички усмивки, мъки, сълзи, радости, неволи и щастия бяха само за нея. Т ...