Видя през прозореца как жената ровеше - съсредоточено, внимателно, разборно. Бе направила няколко купчини. Повторно разгледа находките, получилите одобрение сложи в мърляво подобие на детска количка, останалите върна в кофата. Направи го с жест на уважение към следващия търсач на препитание.
Широко ...

"Пеперудите отдавна отлетяха"...
целуна чЕлото ми и прошепна
Ще ме боли... - със сълзи на очи отвърнах аз.
"Довиждане" си казахме и двамата,
когато спря последният наш валс... ...

А би могло... да бъдем двама,
не само сянка във съня ти
и не дори поредната измама,
в която си се лъгал... пъти...
А би могло... да бъде вечно, ...

Натежала сива завеса се спускаше от горе... Толкова гъста бе мъглата, че запречваше пътя на безбройните дребни хорица, които все на някъде бързаха... Не спираха! Шестваха като призрачни силуети по скованите улици, с премръзнали сърца и ръце... Бяха се запътили нанякъде, а някаква дълбока пустота зас ...

Да ме целунеш искам
и дълбоко да заспя.
Да сънувам дълго, дълго,
че душата ми лети
над този свят, ...

Животът ми е пуст,
а може би не е.
Наранена от крила
на хилядите птици,
а може би не съм. ...

Караш ме да се изчервявам,
като дете, уплашено от трепета на любовта,
твоя дъх усещам,
бурна е кръвта,
изтръпвам при вида на устните, ...

Вампир
Вампир си ти,
но не пиеш кръв, а надежда.
Пиеш от чуждите мечти
и инстинкта към жертвата те отвежда. ...

Вятърът гали напъпили устни,
роши косите ми, целува очите,
с мъжки парфюм и мъничко мускус
ароматно ме кани при теб... и политам...
Вятърът тайно при теб пак ме води, ...

Боли...
Когато виждаш в две очи
любовта, за която цял живот си копнял,
любовта, за която по цели нощи си мечтал...
Боли... ...

Да сведем глави за мъртвия,
мъртвия, погубен отдавна,
погубен още в мита за безкрая,
да сведем глави за смъртта му славна.
Да помълчим минута, две, ...

В друго русло преминаха чувствата.
Укроти се душата, изстинала
и по новому схващам изкуството
да живея, чрез всичко отминало.
Все по-малко са новите истини. ...

Обичай сърцето
Не казвай, че обичаш ми косите,
че те ще побелят някой ден,
не казвай, че обичаш ми очите,
че ще се изплачат те по теб. ...

>> (танка)
>>
>> моделираш ме
>> имаш вълшебни ръце
>> мека глина съм ...

Имаш всички права,
твоя съм, вземи ме.
Добра или лоша - не зная,
но хвани ме за ръка и отведи ме.
Имаш всички права, ...

Аз искам да съм с теб,
да си говорим,
да те докосвам
и да ти шептя.
Очите ти ...

Тъмен тунел, пълен мрак и тишина.
Плахи стъпки - лабиринта на смъртта.
Неузнаваемост, но не страх,
ни плач, ни смях.
Небето сринва се до основи, ...

Тихо и кротко вали ли, вали,
натежали са стрехите от сняг.
Белеят къщите, белеят дърветата,
в бяло се скрива и нощният мрак.
Весело пукат искрици в камината, ...

Тази рокля ми стоеше прекалено добре,
бяла, с воали и с широки поли.
Изминаха години, дори цели векове,
а в съзнанието останаха непознатите очи.
Корпинените обувки като по мярка ми бяха, ...

Дарът на обидите
по Пауло Куелю
Живял самурай, могъщ и прославен,
на възраст преклонна, с ученици безчет.
Бил мъдър!... Към хората тъй всеотдаен. ...

Смачкана като фас в пепелника,
лежи душата ми пребита.
Смаза я ти със жест едничък,
дори не се обърна - тръгна си самичък.
Не се обръщаш, не съм ти любима. ...

Поредната любов,
като искра внезапно пламнала,
все някой ден ще заблести.
Внезапно озарена,
ще се изгубя в следите й, ...

***
Ти знаеш ли колко те имам?
Ти знаеш ли колко си мой?
В албума ми без да те снимам...
си вече безкрилен герой! ...

Това стихотворение посвещавам на моята баба, която не е сред нас... Може би тя ще го прочете... Обичам те с цялото си сърце! Никога няма да те забравя!
Няма те сега... Отне те от мен смъртта!
Няма те сега... Отгледа в мен човека!
Няма те сега... Да видиш мойте болки и мечти!
Ах, ако знаех поне чувст ...

Изглежда странно,
но чаках те непрестанно.
Дойде в моя свят
и погледнах го с друг цвят.
Трудно беше ти с мен, ...

Тази вечер лягам и заспивам...
Почвам да сънувам...
Катo река в безкраен океан се вливам
и на никoй не робувам.
Мога да летя сега ...

В една стая със самотата
Пак съм сама. Стаята е пълна с тишина... сърцето – с болка. Още чувам думите ти, онова безчувствено “сбогом”... И всичко - пропаст е вече пред мен... Спомени като на филмова лента преминават... Хубав филм с не толкова приятен край, чиято главна героиня съм аз. Спрете! Спрете ...

Ти си там, където нощта не ме докосва.
Ти си там, където дъждът свършва с дъга.
Ти си там, където обляна в тъга.
Чакам те, за да ти подаря
една красива сребърна сълза. ...

" Еще не вечер..." Вл. Висоцки
Къде още крачиш, човече?!
Тревата отдавна е суха.
Следите ти вятър издуха
и ето че вече е вечер! ...

Дори и най-красивите думи са толкова скучни без теб...
Дори и най-красивите устни са толкова безвкусни без теб...
Дори и най-нежното докосване е толкова подло и мръснишко без теб…
Дори и най-топлата сълза е напразно пролята без тебе до мен...
Свой собствен свят мечти, построен от лъжи и света ми към ...

Търсеща ново начало, нова утеха - аз те срещнах случайно. Обикнах те безкрайно! Страхувах се - Не... не бих понесла още една лъжа. Не... стига повече тъга - не бих издържала повече така.
Страхувах се да те погледна, но сега не бих понесла да не виждам твоите очи.
Страхувах се да те докосна, но сега ...

Защо ли плодовете забранени
толкоз сладки са,
когато искам
да се уединя?!
И чувствата неизживяни - ...

Не се срамувам, че съм Българка
и че в България живея аз.
В ден прекрасен съм родена -
тук, в моята родина.
Не се срамувам от "своя род и език", ...

Отваря книгата с лъжите...
Отново закрива очите си...
И отрича това, което прави...
Превръща се в това,
което твърдеше, че не понася... ...

Тя можеше да мисли, но не и да чувства, защото нямаше сърце. Беше го забравила някъде при някого, както се случваше с всичко излишно в живота й - онази стара жилетка в кафенето, чадъра, който никога не отваряше или шарената чанта, останала на счупената пейка.
Та нямаше си тя сърце, но си имаше малко ...