Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.4K results
Някой ден ...
🇧🇬
Някой ден... някой ден, но не сега... ще разбереш какво съм била аз за теб!
Някой ден... но не сега... ще разбереш колко съм държала на теб!
Някой ден... но не сега!
Някой ден... ще бъда там... пак до теб!
*На моя най-добър приятел - Липсваш ми...*
Вечер всичко е различно... Поглеждаш през прозореца и виждаш очите на приятел... виждаш очите на твърде много приятели!
И като заклет романтик и самотник сядаш на старото си канапе, качваш краката си на малката масичка за кафе и си пускаш стария малък телев ...
Бяха думи, в които вярвах, бяха мечти, които се надявах някой ден да се сбъднат, бяха спомени, които не исках да забравя никога! Ти ме превърна в човек без душа, ти ми доказа, че не мога да имам ничие доверие, а мислех, че поне в теб мога да бъда сигурна, ти ми причини такава болка, че ума ти не мож ...
Новото момиче
Дойде 15 септември и се събрахме в училище. Колко хубаво беше. Усмивки, прегъдки, цветя... сякаш душите на цветовете бяха с нас в този ден... сякаш цветята оживяха и подхванаха своя вечен танц...
Влязохме в класните си стаи. Толкова спомени имаме там. За щастливи и тъжни моменти... Но ...
Ти помниш ли старата кръчма, където
осъмвахме с тебе щастливо в деня.
Пияни, но истински (еднакви за ехото).
Ти помниш! Аз вярвам, че помниш това!
Ти помниш ли всяка минута... в забрава, ...
Остави ме да поплача малко.
След бурята светът е прероден.
Не се страхувай, че ще страдам –
страданието пречиства грехове.
Не ме упреквай, че съм като облак, ...
Тихо стъпвам по новите пътища
и опипвам настилката с крак,
все едно, че съм в тайнствени сънища
и не знам от какво ме е страх.
Не понасям пътеките гладки. ...
Пронизани усмивки се удавиха,
а птиците проплакаха си песните,
във тихото на ъгъла на мислите
изтляха в огън жарещи копнежите.
Моленията, трепет на звездите, ...
Филето (кръстена на баба си Фила, най-голямата ми сестра) бе на четири и половина, когато дядо й Павлин се разболя. Лежа по болници, после вкъщи... Гледа го малката, гледа го, па току изръси:
- Дядо, искам да умреш много стар и като умреш, нищо да не те боли!
Лудницата
Свилен Петров видя отдалеч пристигащия трамвай, вдигна сака си и се приготви да се качи бързо. Имаше огромна вероятност насъбралата се тълпа да го изблъска, а той трябваше на всяка цена да хване бързия влак за Русе, тръгващ точно след час и петнадесет минути. Младият мъж изкарваше прехрана ...
*
Напразни усилия 1
Човекът вървеше по пътя. Видя камък.
- О! - каза си той и се почеса - Мирише хубаво. Ще го почистя!
Избърса камъка и се намести отгоре. Нещо не му беше удобно. Не беше подходящ. Стана и продължи да върви. ...
Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим.
Вселената ще се погрижи за начина.
Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето.
А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
Прошката е подарък з ...
Мариана Попова и Орлин Горанов - Lejos
Buscando en tus palabras el sentido de mis suenos
me quedo aqui esperando, y a veces no comprendo.
Otra noche pasa mientras lejos esta tu cuerpo
y siento en tus brazos, el hombre que yo quiero. ...
Наливай еликсира в чашите... Красавице...
Да пием по бохемски... както подобава...
Да вдигнем всички - Сто наздравици...
но не за да се сринем - като пясък на земята...
Да бъдеме едно - във най-великото стълпотворение... ...
Явила се в Хасково страшна стихия:
тайфун, а със нежно название - "Рия"!
Свистят ветровете, плющат дъждовете,
обаче най-силно си патят мъжете!
Пияни от обич, по нощите шарят - ...
Стъпкана от еднаквостта на ежедневието,
привела съм отново аз глава.
Мислейки за всичко от всекидневието,
убивам с всяка мисъл своята душа...
Чуствата от желанието и от редното ...
Поздрав към всички за деня на поезията и музиката 1 октомври!
🇧🇬
В ОЧАКВАНЕ
Коленичих, за да се помоля в изоставения храм на поезията, където нямаше църковен хор, свещенослужители, икони, а само бели каменни зидове и черни, отдавна изстинали хрускащи въглени. Молех се от все сърце, безмълвно като отчаяние; искрено като всеопрощение с надеждата на корабокрушенец, ...
Дървета разпилени по полята,
със клоните от спомени прекършени,
кората по стеблата изкорубена.
Над тях със писък тръгват си ятата
и лятна страст във есен е погубена. ...
Седя в студената и празна стая,
а в мен прозира мрак и голота
и пак мечтая и мечтая
отново да ме стопли твойта светлина.
Опитвам се да прочета последното ти писъмце, ...