Тя... несдържано полюшваше пазва и ханш.
Мъжете сладникаво гледаха,
от превъзбуденост после сами се скопяваха,
а жените повръщаха в язА.
Тя... от безсеменност ги прокълнаваше ...

Цял живот те търсих и мечтаех да те имам,
накрая те срещнах, ей тъй, на шега,
от многото обич сърцето изстина,
как теб да обича? Не е ли съдба?
В мечтите си светли те срещах и вярвах, ...

АЗ ЛИ НЕ РАЗБРАХ
Две очи в мрака те следяха,
две очи ги беше много страх,
че погледнеш ли ги, ще откриеш
в тях омаята на светъл грях. ...

Убий всяка част от мен,
която вечер губех по алеите
в Парка на Нашите дни.
Ново безумие с новия ден -
нови пророци и нов Прометей ...

Криволичих по кални пътеки и
стръмни баири,
разпиляни надежди след мен се чернеят
във блатото...
устните изнемогват да топлят длани ревниви, ...

Имало едно време едно малко момиченце...
Това малко момиченце си играело на тревата - незащитено, то се смеело от сърце.
Един ден дошъл той... Хванал я за ръка и й казал, че ще й покаже големия свят...
Отвел я.
Тя била толкова погълната от всичко, което виждала. Грабела с пълни шепи от новостите. ...

Как станах извънземен
А бях съвсем нормален. Като повечето от вас. Сутрин ставах рано, отивах на работа, в края на месеца получавах заплата... Радвах се на растежа на децата, на повишението в службата, на нежната си половинка, на редките си срещи със старите приятели – с други думи нищо човешко не м ...

Ноктюрно за вечният град
Рим не прилича на другите западноевропейски градове, където обикновено всички домове, разположени в центъра на града, са реставрирани, боядисани с прясна боя, където в някои страни мият дори мостовете със сапун, а всяка отломка от историята старателно е пронумерована и поста ...

Малката горска къщичка всъщност представляваше една стая с камина, малко диванче и голяма дървена маса, точно до едно от малките прозорчета, покрити с плътни завеси.
Дейвид и Ейдриън се бяха сгушили под мекото одеяло пред огъня. И двамата държаха по чаша чай и (странно) мълчаха. Той беше легнал на р ...

Тъмно. Чува се шумолене. Някой се препъва в нещо и мърмори. Светлина. Вижда се вътрешността на студио, няколко декора от стиропор във формата на стена. Маса с телефон и три стола, в дъното още няколко стола. Човек.
- Къде ми е сценарият? - от думите му се разбира, че е Водещият.
Не последва отговор. ...

Омръзва ми да бъда силната жена,
да се събуждам, стиснала юмруци,
с усилие да вдигам аз глава
и да разбивам ледени буци.
Пристенва болка, понякога плача ...

Брод за обич
Гръм в гората...
... и разкъсани дървета.
Студ в мъглата -
и невиждащи очи в ръцете. ...

Два свята, една съдба.
Eдна съдба в един живот.
Любовта спасява всеки свят стига споделена да е тя...!
(by xpucu)

Daughtry-It's not over
I was blown away.
What could I say?
It all seemed to make sense.
You've taken away everything, ...

FOREIGNER
Break It Up
Made myself a prisoner
I locked myself away
Can't remember the last time ...

Да си „човек" днес значи да си никой.
Да си добър днес значи да си лош.
А питаш ли Ги, Те ще отговорят:
- Това за нас е друг въпрос!
Да си лицемер е нова мода. ...

Андромеда
Когато няма думи
и чувствам се ефирна, светла,
обгръщам всичко с красота
и политам, защото ми е леко. ...

На 2 октомври тази (2007-ма) година се навършват 15 години от смъртта на баща ми.
Това са някои от спомените ми за него - като един малък жест на признателност и преклонение пред паметта му!
Баща ми е роден на 20 април 1910 година. Спомням си как, когато бях съвсем малко момченце още, на пейката пре ...

Енигма
Душата на жената е енигма
за мъжа,
не може той дори във нея да надзърне,
там огнено кълбо от страст гори, ...

Не искам да пея за цветя и рози,
в живота ми няма много от тях.
Не искам да имам любов в големи дози,
мислех, че имам, но лъгана бях.
Не искам фалшиви усмивки и напразни дела, ...

Понякога съм сеизмично вдъхновение,
разкъсаната плът на ням вулкан.
Не търся в себе си различно измерение.
Не нося дрехи, а изпитвам свян.
Не паля свещи, а в душата ми - икона. ...

Ти отново се върна в сърцето ми,
а те нямаше толкова дълго,
в мен смениха се много сезони,
любовта ми, обаче, е същата.
Любовта. Тази обич, която ...

С Ъ Д Б А
Прекършен бе един живот
във младост недоизживяна.
Създаден с радост и любов,
но със съдба жестока и коварна. ...

Изгубих се, преди да се намеря!
В молитви неподвластни на съня,
с безумството на вятъра немея
и тичам босонога в пепелта...
Посоки хаотично се пресичат, ...

Тази нощ, единствена, за тебе,
ще подаря ти звездното небе,
ще прилаская твойто тяло в него,
ще те залюлея там като в море.
Главата морна в него ще положа, ...

Предателство, измама,
нищо по-различно в тебе няма!
Ти криеш се във сянката на своите лъжи,
страхливец си и нагъл си
и никой на тебе вече не държи! ...

Кипи си животът във тоз свят голям,стиснал в шепата си радост и неволи,а горе скитат, като в стар таван,мишоците, наречени велможи!
Луната жълта, като медената питатъркулната. Къде ли ще се спре?Къде ще отведе десетките, стотици...но... те за нас не дават пет пари?
А долу там, край къщите, на двора, ...

ЗЕМЯ
Буците й черни омекнаха -
зарида набраздена Земята,
че в болка я жилят отекнали
викове смели за Свободата! ...

В сайта разбрах, че не съм сама,
която да страда от самота.
Има и други, различни жени,
които описват свойте съдби.
Коя без приятел, коя без роднина, ...

Евангелистът ми избая,
че ще вляза в рая.
Изръмжа гласът на Луцифера,
че съм му в тефтера.
Атеистът ми рече, ...

Запознаха се случайно, някъде във виртуалното пространство.
Тя беше сама - за пореден път. Не й се спеше. Пусна си музика и реши да си побъбри с някой - из нета. Влезе в един от чатовете.
Зарови се в списъка с никове. Леле, каква шарения! Ако започнеш от първия и ги сглобиш, би се получил интересен ...

****
Аз съм всичко.
И камък, и милост,
и нож, и копнеж.
Аз съм всичко, ...

Ти си въздухът, с който дишам...
Ти си кръвта, която тече във вените ми...
Ти си всяка една клетка от тялото ми...
Ти си земята под краката ми...
Ти си слънцето, което огрява деня ми... ...

"... и колко близо усещал те бих аз
до себе си тогаз..."
П.К.Яворов
отверстията
на мълчанието ...

(много по-сложно)
Не е всеки път,
когато голословнича
за болката пословична,
докато късаш обръча ...

Интересно - помисли си тя - какво става с оживените улици по това време на денонощието. Не за първи път пътуваше с този автобус, но сякаш за първи път усети улиците толкова празни. Или това беше сърцето й.... Поогледа се. Непознати физиономии с едно и също познато изражение. Всеки един от тях беше х ...

Дали когато те обичам,
когато искам да съм с теб...
грешка правя,
нима не знам, че сърцето ти е лед?
Дали когато ти звъня, ...