Приятелки сме - всичко си споделяме
Когато работех в банката с колежките бяхме приятелки и всичко си споделяхме за децата, за свекървите, за мъжете. Коя по колко пъти, сутрин ли, вечер ли, какво и как. Подробно. Като идваха да ни взимат от работа ние поздравявахме този, който е уважил жена си сутрин ...

Ти кой си? Старият ми приятел?
Вече не! Мислиш се за всичко,
а остана нищо в моите очи!
Където минеш - там раздори всяваш,
целунеш ли - дълбоко згряваш, ...

Намерили сте я? - пауза - А, не сте? Благодаря ви все пак.
Нина затвори телефона и погледна съпруга си уморено.
- Седни. - каза той. - Няма къде да иде, все някога ще се появи. Я за пари, я за храна...
- Не е там въпроса. - въздъхна жената. - В какво се превърна това дете, какво стана с нея?...
Той ...

Гледам те и не вярвам на очите си!
Това нима си ти? Толкова се промени!
Беше мил, сърдечен, сговорчив, а сега
си блед, самотен, немарлив!
Какво се случи? Кой те промени? ...

Тръпнете в очакване
Утре заминавам за Варна!!! Затова нямам много време, трябва да си оправя багажа, да си купя бански. Миналата година си взех от детския щанд, обаче съм наддала 400 грама, та ще си купя дамски. То отпред съм равна като пързалка, мога и с банските на децата да мина. Ама като си слож ...

ПРЕГРЪЩАМ МОРЕТО !
Прегръщам МОРЕТО
и плувам! Сърцето
подскача напрегнато
такт подир такт! ...

Ти ме чу, когато ти казах "обичам те",
чуй ме сега, когато те мразя.
Бях готова да умра за теб,
дори в краката ти да лазя.
От ръцете капят кървави сълзи, ...

Мълчиш...
а тишината ме убива...
не каза ни веднъж, че те боли,
не се оплакваш
и ...

Вечер, когато ме няма,
когато съм далеч от теб,
мисли си за мен
и не забравяй, че в този момент
ще сме заедно в мислите си! ...

оковите скъсах
прерязах въжетата
отворих очите си
щастлива въздъхнах
вече свободна съм ...

Тектоничната ми същност се разтресе!
Всяка глупава покорност бе вина.
И под купищата граници
проблесна...
Капка его. ...

Познахте ли коминочистача във мене?
Живея по градските покриви,
живея току под небето,
живея с мечти и със пориви.
Обичам волните птици и слънцето. ...

Нямам думи, нямам вече и сълзи,
а мечтите са разпръснати.
Няма я вече любовта,
тръгна си от мен - отлетя.
За миг вълшебен те зърнах сутринта, ...

Любовта е сляпа, като птица без крила,
заслепен от чувството вълшебно,
не усещаш колко болка ще ти донесе.
И мъката болезнена ще горчи в живота ти нещастен
и не знаеш как да се измъкнеш от този ад...

Красива съм -
толкова красива съм
навън залязва слънцето
облаците позлатени
птиците прелитат ...

Лица
Едно лице пред хората показа.
А другото го скри.
С едното се смееше гласно.
С другото хвърляше омраза. ...

когато тъгата ме стисна за гърлото
бях още на шест. не исках да плача,
но небето се сриваше в миг когато
удари детски отекваха в моята същност
за да престана да виждам света и да ...

заспивам под дъжда запетая
за да накарам душата си запетая
да намери посока към
шахтата на ъгъла запетая
как не ми влезе вглавата запетая ...

Пожелавам те
Пожелавам те... целият
със затворени устни
и копнея те с пламнала жар,
аз сънувам те... нощем ...

Най-тъмно е преди разсъмване,
когато еретиците са изгорели
и кладите са лицемерна пепел,
притесняващи невинната зора...
Най-тихо е преди изстрела, ...

Ще отминават кораби, години...
Вълните ще се гонят в своя бяг,
животът неусетно ще премине
и всеки ще потърси своя бряг...
А ти, моряко, где ще спреш след време? ...

Жената на последния сънуващ
от него вече нищо не очаква.
Когато си отива, го целува.
И после се преструва, че забравя.
Сама си знае - няма да успее, ...

Has he lost his mind?
Can he see or is he blind?
Can he walk at all,
Or if he moves will he fall?
Is he alive or dead? ...

Водата, земята и хората
са тихият пристан на мойта душа.
Нямам нужда от думи,
само от мълчание.
То разказва за тишината, ...

Ще ме обичаш ли,
когато си отивам,
прегърнала последното ти сбогом?
Когато вечерите натежават от звезди
и Луната сплита златна плитка, ...

Не се събуждай още, не! Почакай!
Напразно ли преминах разстояния
през дъжд и вятър, в бурята и мрака,
преследвайки задъханото си мечтание?
Не ставай още! Направи ми място ...

Ще се срещнем след тъгите си.
Като сме готови
за пътуване един към друг.
И независими
от дължините му, ...

През лятото за снегове не пиша,
не са ми музи есенни листа.
Гореща пот по кожата се стича,
чертае морскосиня светлина.
Слънцето, любовно ме целува. ...

Задръж пръста ми върху паузата.
ПАУЗА...
... и нищо друго.
заснети кадри.
разпиляни движения. ...

Грехът умира в мене всеки ден
и всеки ден отново се възражда,
с тополен прах посипан, осветен,
засищащ ненаситната си жажда.
И хванал меча с лявата ръка, ...

НЕ МОГА
Не мога като стара непотребна дреха
от себе си да хвърля любовта.
Да я оставя като рицарски доспехи,
да сбира паяжини във прахта. ...