В една софийска лятна вечер, закъсняла,
забързана, пресякох жълтия площад.
Замислих се, че още малко време ми остава
и скоро ще напусна този град.
Една ръка в миг сграбчи ми сърцето, ...

Ще бъда малкото ти изкушение,
изплетена за тебе паяжина.
Изплувалото в мрака ти прозрение,
рисуваната с пръстите картина.
Във култ превърнатото преклонение, ...

Погали ме и изпий ме,
аз съм чаша - суета!!!...
И със устни преоткрий ме,
изрисувай красота!
Обходи ме със дихание ...

Благодаря ти, скъпи, за чудесния подарък!
Мъжът ми завинтва последното винтче. Гръмвам шампанското. Пенливото вино искри, звънват кристалните чаши. Двоен празник имам - след повече от шест месеца молби, кандърми и скандали днес (навръх рождения ми ден!) той оправи вратата на гардероба.
Вярно е, че н ...

ПЛАЧ ПО ПИНЧЕ
Къде е Пинче, та я няма вече?
Търговец на жени
ли я отвлече
и във чужбина нейде я продава? ...

Тънкострунни, разплакани нощите
ронят своите звуци под пръстите,
ветрени сънища, долетели от спомени,
пеят със струните песен за ласките.
Летен вятър докосва душата и гали, ...

Пейзаж
Луната - побеляла врачка,
разпръсва бобени зърна
и пръстите й кокалести мачкат
премръзналата тишина. ...

Любовта – вечната и святата
Човекът е едно наистина странно същество. През целия си съзнателен, а и несъзнателен живот, той непрекъснато търси и иска нещо –дали ще е сигурността на майчината прегръдка, повече пари или успешна кариера, той се стреми с цялото си същество към него.
Най-голямото предизв ...

Искам да потъна в мрак
и да не изляза вече,
щом не мога да съм с теб
и те гледам отдалече.
Искам слънцето за мене да угасне ...

Паисий Хилендарски ,,История славянобългарская’’- Защо езикът и родът са важни за всеки човек?
В произведението си ,,История славянобългарская’’, Паисий Хилендарски успява да опише част от българската история, история, почти забравена от българския народ по времето, когато Паисий е творил. Чрез прои ...

Море от мечти и спомени вечни,
полъх на студ в същинския ад,
образи миражи далечни,
изчезват за миг и явяват се пак.
и търсещ спасение глас се дочува, ...

Холивудски филмови саги в наш вариант
Наближава полунощ. Седя срещу часовника и потропвам нервно с пръсти по масата. Моята половинка все още не се е прибрала. Кой е измислил това определение? Лично аз се дистанцирам от него. Или например „съпружеско тяло". Пфу! Тоя плешив дебелак с криви крака и под ...

Земеделецо, къде ти е земята?
И остана ли от нея даже къс?
Със сърцето на чиновник да пресмяташ -
калкулация за всяка буца пръст!
Инвестиции и фондове пробутват - ...

Калдъръмените улици ми шепнат...
Тайните си само днес разкриват!
Стъпки по асфалта топъл лепнат,
със знаци мои пътя ти покриват...
А пороят поглъща листата, ...

Еретично
Бог в ябълката криеше познание.
Поисках го. И той ме прати на земята.
Не съжалявам за това изгнание.
И не коря пред смъртните змията. ...

Самочувствие
Омръзна ми да бъда псевдоистинска,
в лъжливи думи да се вричам.
Омръзна ми да съм доволна в ниското -
на върховете пленник са очите ми. ...

Ще се върна, за да те прегърна!
Ще се върна, за да те зърна!
Ще се върна, за да те разсмея!
Ще се върна, за да ти попея!
Ще се върна аз от мрака, ...

Малка къща на високата скала,
обърната към морския пейзаж,
отвориш, вътре самота,
окъпана в старинния мираж.
Два стола, маса и креват, ...

Сърце, изпълнено с тъга,
ъгли, пропити с отчаяние,
ръце, протегнати в нощта,
целувка, търсеща ридание,
едва подслушана въздишка ...

Бяла нощ над града.
Ароматни цветя
с дъх на пролетен ден
се извръщат към мен.
Нежно шепнат в нощта. ...

Разкажи ми, мила,
за тъгата в пъстрите очи,
тъгата по отминали дни,
за нежните китари...
Виждам как кръвта кипи, ...

Ако съм министър на културата,
ще забраня любовната поезия.
Метафорите са изчерпани
и няма място за обичане,
за словоблудство и за сричане... ...

Три… три.. Ще преброя само до три…
И защо изобщо трябва да броя?
Сега… сега ще се разрежа на три половини - една за него, друга - за нея и трета за някой случаен минувач. Имаш ли мисли, които да ми подариш… Предполагам, не…
…
Отварям вратата. Отдавна се познаваме. Но тези две седмици и три дена… Тез ...

„Но Устата заших си…”
… Защото имам малко многоточия… Виж… Многоточия за мен и за теб. Аз зная – думите ми са твърде празни, за да си заслужава да запълваме себе си с тях… Не ме гледай с ОНЗИ поглед, знаеш за какво говоря… Нима не го усещаш? А може би винаги си го знаел, мили мой Човек с големи Обещ ...

- Сега криволичим по правата..
- Не. Това е крива.
- Праволичим по кривата…
Из Една-От-Многото-Истории-На-Алиса
Отивам да ме хване Липсата…?! ...

Не знам какво искам и какво желая...
Не знам за какво копнея и живея...
Сякаш няма смисъл моето съществуване,
а животът ми е като едно безцелно лутане...
Сякаш няма за какво да се хвана, ...

Лутам се аз из пустите улици сама,
изгубила отново любовта,
търсейки светлина,
за моята изгубена душа,
потънала за сетен път в тъма... ...

Сама, потънала в мрака на нощта,
изпълнена с тъга и горчивина,
плача аз за моята изстрадала душа.
Остави ме ти тук сама... без капка топлина...
Не мога да позная себе си... ...

Това е нещо ново, опасно,
толкова силно и страстно.
Не просто природна стихия,
а някаква безумна магия.
Вали пороен дъжд, ...

ПЪТУВАНЕ
ОБИЧАМ ТЕ! И ЗНАЯ,
ЧЕ БЛИЗОСТ ТЪРСЯ И ЗАРЯД...
КАКВО, ЧЕ ВРЕМЕТО МИНАВА,
НЕ СЪМ АЗ МЛАДА, И ТИ ОТДАВНА МЛАД... ...

Здравей, Любов! Кога дойде?Не разбрах.
Не те видях.
Кога в сърцето ми се вмъкна?
Тъй тихо стъпваш. Не усетих.Нима си истинска, Любов?Нима не си измамна?Нима не си отново таз,която с вярата си тръгна?Нима ще искаш да докажеш, че няма синор в любовта?Че няма граници и няма възраст,че няма мъж или жена ...

Bruce Dickinson
Here, in a church, a small boy is kneeling
He prays to a god he does not know, he cannot feel
All of his sins of childhood he will remember
He will not cry, tears he will not cry ...

Пясъчният часовник отмерваше всеки час,
секунда след седкунда по тебе гаснех аз.
Очите ти изгаряха ме сякаш плам,
а за теб аз исках още и още да знам.
Мислех,че си ме обичал, ...

Събужда се в разкош
жена красива,
родена в златен кош
не познала какво е "унила".
В къща с вещи скъпи ...

Забързани под парещите длани на
сумрака дъждовен -
някак непонятно топъл и обсебващ,
нозете ми изтръпнали отдавна
крачат в спомени... ...

Думите одумват други думи
в опита си да ги дефинират.
В тази дейност те събират сили
и безскрупулно еволюират.

Нещата са залепени със нищо,
което спира тяхната безкрайност,
защото иначе ще глътнат хищно
самозабравилата се реалност

Искам да се сбъдна, но боли.
Страхувам се от сбъднати мечти.

Страх обзема ми душата,
а и чувствам се сама,
май шегува се съдбата,
о защо ли е така?
трън на всеки съм в очите ...

Тези нежни момчета по улицата
са магнетични, привлекателни!
Но аз съм ги виждал свирепи,
дори по-свирепи
от онези, които ги мразят! ...