Сега вече искам да пиша за една любов -
такава, за която всеки на всичко е готов.
Такава, дето нощем всеки тайно я мечтае.
Такава, дето всеки трудно, но ще я познае.
...

Боли ме, сякаш болката е вчерашна,
а всъщност веч' годините летят
и толкова е силен в мене спомена,
че чувствам горещата ти плът.
Събирам ръбестите късове ...

Не погледна ли
Погледни, потопи се омайно
в синьото на тъжните очи,
светят от любов безкрайна,
обкръжени с пръстен от лъчи, ...

При теб ще дойда по лунната пътека…
Със звезден прах косите ще посипя…
Така жадувана утеха
в милувките ти ще открия…
Под нацъфтели ябълкови клони ...

С бездушници не искай да дружиш, бездушните са хищници засмени, до тях с пари недей да им шумиш, очите им са тайници стаени. Събират си открадната любов в сметановите сладости на дните, потърсиш ли им вярност до живот, в секунда ще си плюят на петите. Далече от бездушни същества и мислите им плява с ...

Надут, не "заможен". От гордост отнесен.
Пропускаш да видиш в Душата си плесен...
Забравяш, че Пътя, по който пристъпяш
отдавна съм минал - отминала есен...
Гори Мобифонът Сърцето ми нежно. ...

Не искам...
Тръгвай си, от мен върви,
отивай си и ме забрави...
Не искам твоите лъжи,
Не искам твоите мечти, ...

Проклета да е любовта...
Сама съм и така ми е студено,
сама със спомени, за минали
щастливи дни...
Няма вече щастие за мене, ...

На гробищата в събота следобед...
Сещаме се тук-таме за мъртвите.
В делничните радости, тревоги,
не се досещаме дори за живите...
Задушница е. Раят за цветарите. ...

Под дУша
Простичко пиша - както живея.
Бавно, почти неусетно сивея.
Събуждам се сутрин с болки в краката.
Ръцете не слушат. Главата - замятa... ...

Хей, вземи се в ръце и не чакай безсилно
да те изхвърли живота като костилка ненужна.
Огледай се, виж - светът все така се върти,
съдби се преплитат в нощ теменужна.
Ти сам би разбрал, ако малко помислиш, ...

Завързани усмивки днес развързвам,
отключвам мислите стаени в ъгъла.
От светлото се раждам и обичам...
което във съня си тайно съм измолила.
Наливам във очите скритите надежди, ...

Ако искаш да ме видиш -
Брод в небето ще отворя,
Вятър мрака ще разбие -
Гривна от звезди ще сложа.
Ден ще скъсам от безкрая, ...

Обичам аромата на кафето,
твоите писма...
На слънцето лъчите
в морско отразени.
И топлите лехи ...

С нежни думи те наричам,
без да искам ти се вричам,
с мисъл топла те прегръщам
със магия те обгръщам.
В сънищата те сънувам, ...

Във Андалу-сия
О, мила Лусия
на скалистия нос
разрязващ бурна
река ...

Виждам сълзите в очите им,
усещам мъката в душите им,
чувствам болката в сърцата им,
съзирам белезите по телата им.
И питам: ...

Бъдете спокойни – има я.
Само аз зная коя е.
И й е свято името,
и тялото й – изваяно.
Коя е феята непозната? ...

За служба, за любов, надземна грижа,
за гняв и чест, за смърт скоропостижна,
говорим ний и мъртвите ни слушат –
във студ и зной, в порой и дълга суша…
Опасност няма – мъртвите са неми, ...

НОЩНО СЪБЛИЧАНЕ
(поема)
“Вселената е безкрайна
и едновременно с това – ограничена.”
К.Ф.Гаус ...

Посветено на Кремена От виното ти тази нощ отпих... То като молитва се разля и зазвуча във мене като стих и заблестях със лунна светлина... Докоснат от блажената му мощ, усетих аромата на морето... Усмихнах се на падналата нощ и разпилените жълтици по небето... Нарочих си най-ярката звезда, нарекох ...

Вчера бях сред тях – хората на предела на третата възраст. Събраха се пред храм-паметника “Александър Невски”. Веднага стана ясно, че целта им е да обявят за пореден път, публично протеста си срещу недоимъка, който мъти старините им. Стояха на групички – неми и примирени, посивели и пожълтели от вре ...

усет за любов
гнездят в душите
лястовици
ние ли сме вестителите
съзидаващи ...

Здравей, Аня!
Много исках да ти напиша това писмо или още повече да ти кажа всичките тези думи, но уви. Нас ни разделяше морето. Ти беше самичка на брега, аз също. Само, че тъмнината ни пречеше да се видим. Но не ни попречи ...

По-бели сме от лястовици
във тайнството
на час безкраен.
Докато със черна светлина
не прободе сърцата ни нощта. ...

You pack your bag.
You take control.
You're moving into my heart
and into my soul.
Get out of my way! ...

I never promised you a ray of light,
I never promised there'd be sunshine everyday,
I'll give you everything I have, the good, the bad.
Why do you put me on a pedestal,
I'm so up high that I can't see the ground below, ...

Justin Timberlake-Never again
Would have given up my life for you
Guess it's true what they say about love It's blind
Girl, you lied straight to my face
Lookin in my eyes ...

My heard can't tell you no
I don't want you
To come round here no more
I beg you for mercy .
You don't know how strong ...

Навън беше прекрасен ден, слънцето напичаше и в същото време духаше прохладен вятър. Още щом се показах на терасата, разбрах, че днес ще е един необикновен ден. На момента реших да излезна, облякох се набързо и тръгнах.
Вървях без посока, обикалях града и неусетно се озовах на плажа... Там вятърът б ...

Когато усещаш, че сриваш се вече.
И всяко желание е просто илюзия.
Когато си студен, наранен и обречен.
И последната надежда се е изхлузила.
Когато нощта с пръсти те гали, ...

Когато си сам
и никого няма.
Животът припрян
пак бил е измама.
Когато боли ...

Навън изгрява пролет.
Но в мене е така студено.
Не ме топли на птиците свежия полет,
не се усмихва сърцето ранено.
Виждаш, че дишам - това е така. ...

Прекалено много рани, прекалено много болка, прекалена празнота. Тъмно е... Прекалено е от любов да те боли, нараняваш ме... Моля те! Спри! Някой ден... но не сега, ще увехне като цвете любовта. Болката ми ще утихне и отново като огън ще се разгоря, като сълза свободно аз ще потека, като феникс ще с ...

Спри! Спри! Не виждаш ли? Боли! Спри, отивай си! Не ме мъчи. Спри! Погуби ме! Спри! Не чуваш ли? Спри... моля те, до мене остани! Любов = смърт Последно сбогом... в ушите ти кънти. Не искаш да приемеш, не искаш да го разбереш - дъжда в очите ти вали. Последно сбогом. Ах, как боли и бягаш, а не можеш ...

Имало едно време една самотна принцеса. От другите принцеси я отличавало това, че нямала балгородно семейство и че баща и никога не би дал половината си царство, ако някой пожелаеше ръката й - просто защото го нямал. Принцесата той затвори във висока кула. Никога не й беше забранявал да излиза оттам ...

Дълъг път се простира зад мен. Дълъг път пред очите се вие. Лакти - целите в рани. И колене. От крайпътно изворче пия. И присяда мил спомен до мен - аз при себе си често го викам - цветна точка на трудния ден, затаена за малко под миглите. Спомен мил с демодирана дрешка, със искрящи, усмихнати дни, ...