Седя и чакам вече час на спирката. Пусто е. Студено. Снежинките падат и образуват бяла покривка около мен. Покрай мен притичва разплакано момиче, сигурно на не повече от 12 години. Въпреки това животът вече се е отнесъл несправедливо към нея... както и към всички нас. Най-накрая автобусът идва... ви ...

... Беше поредната безсънна вечер ... изключих си компютъра , загасих телевизора ,
чух как баща ми излиза от спалнята ... легнах си в леглото и се отпуснах.
Бях уморена , но все още в будно състояние.
В един момент тялото ми се обездвижи ,
чух силни удари по вратата ,сякаш ме предопреждаваха , че ид ...

Жива съм, не разбираш ли сега
и повече болка няма да търпя!
Достатъчно ужас до сега изживях
и всичко по пътя преодолях.
След цялата болка в моите очи ...

Сбрали са се
зайци-многознайци,
и приказват кой каквото знай си.
Един казва:
- Понеделник ...

Искам те...
искам да усетя, че съм жива,
искам да усетя как боли,
искам и сърцето ми да бие лудо.
искам те... ...

"Don't Love You No More (I'm Sorry)"
[VERSE 1]
For all the years that I've known you baby
I can't figure out the reason why lately you've been acting so cold
(didn't you say) ...

Тя беше обикновенно момиче,непознаващо щастието и любовта.
Нейното ежедневие минаваше по един и същ начин,обичаше с часове да се взира в луната
и звездите,и да мечтае,че някой ден ще открие любовта.
Мечтите й се простираха извън реалното и навлизаха в света на смелите фантазии.
Името на тази мечтате ...

Днес присъствах на една погача...на погачата на моята малка и красива племенница.Това толкова красиво създание само стоеше
мирно и послушно,гледаше всички онези непознати жени и се опитваше да не заплаче...А толкова му бе интересно!Виждаше нови
неща и в малките й очи се криеше едно огромно любопитст ...

МАНЕКЕНЪТ
-Този човек, когото видях тогава на пейката в 5 и нещо сутринта на Славейков, този човек, който беше прегърнал гол манекен на жена и плачеше над него, та този човек така успя да ме закове на място, че всичкия погълнат алкохол и никотинов дим от през нощта, сякаш се изпариха от самосебе си ...

Как непонятно закова се в мен.
Пропуснат миг от делника забързан...
Недей!
Невъзвратим е този ден.
И ти си безвъзвратно с мен обвързан... ...

Небето - черен купол със звезди,
луната тайничко нашепва
за една любов, обвита със сълзи,
за една душа, която гаснейки, не трепва,
че няма нищо вече на земята, ...

Във дрехите си вътре аз съм гол.

Сивеят думите.
Приспан е смисълът.
И само бежовият спомен
за отминала емоция
се лута в залеза на неизгряло слънце.

Когато всичко се обърка,
изчакай кротко отстрани.
Мушицата, когато пърха,
привлича паяка, нали?

Ти ден обикновен,а тъй велик,
орисан от предците ни за памет.
От ехото на слава би честит
дори безславния,отъпкан камък,
по който бездуховни и без род, ...