Времето ли ме предаде, тайните ми щом разкри. Толкоз лесно ги раздаде и не ме предупреди. В слепота живях до вчера, днес живея в празнота, след прощалната вечеря с мойта счупена мечта. Ти, приятелю, предател, нож в сърцето ми заби, беше само наблюдател, но не се полакоми...
Чувствам се сама, въпреки че около мен има толкова много хора, не знам каква е тази апатия, която е превзела живота ми, апатия граничеща с тотално безразличие. Все едно живея по инерция, следвам пътя, а нека той ме отведе където трябва. А някога имах мечти, вече не, реалността уби желанието ми да ме ...
Да съм обичана дойдох на този свят,
Но и тежки удари да понасям.
Да бъда наранена от не един поврат,
Да обичам, да мразя, да страдам.
С какви ли имена не ме наричат, ...
Отварям си очите, поглеждам през прозореца,
„захапваме” се двама със деня
и няма време ритуално - за кафета и цигари...
Очаквам лъчезарното кълбо от светлина.
Греба със пълни шепи от живота си, ...
Оглеждам се… около мен няма нито решетки, нито огради, нито охранители… в такъв случай аз трябва да съм свободна, нали?! Но такава ли съм всъщност? Каква съм? Ако ми се прииска мога да скачам, да пея, да отида тук или там, но това прави ли ме свободна?
Гнева е огнен кислород -
пропадане покрай горящите етажи на света,
към твърдия му асвалтиран под -
светът, отпиващ чаша вино в здрача на нощта.
"Президентът посети Бразилия и Уругвай..." ...
Дихание от рози посвещавам на деня,
лятото тъжи за топлите вълни без бряг...
Очите копнеят цветове,дирят светлина...
Устните студени,топлина попиват тихо...
пиещи лъчи от твоите очи.... ...
Ще бъде мрачно и пак тъй силно ще вали!
Ще бъде морно времето, а мене ще погребвате, нали?
Тогава и ти ще бъдеш там,
но този път ще си сам!
Семейството ми ще се пита :Защо дошъл си тук? Защо споделяш тяхната скръб? ...
Разлюлените, мокри от дъжд, неразресани кичури
ме обгръщат с тъга, непогалени, бедни на свян.
Аз опитвам се някак си с тях да покрия очите си,
да отложа макар за по-късно прощалния час.
Вечерта пада бавно над чистите спретнати улички ...
Там, на другия бряг съм оставила всички предателства. Там изхвърлих и болката, от която тъмнеят очите. Там потъвах във мрак, боледувах от бивше приятелство, там е тази любов, дето бавно умираше в дните ми. На отсрещния бряг е самотно и зъзнещо времето. Там е винаги мрачно и мъгли мълчаливо пълзят. К ...
Ето, погледни ме... променям се.
По начин, по който аз мога.
Ще бъда различна... надявам се
и по-добра... вярвам във Бога.
Хайде, усмихни се... променям се. ...
Приятели...
Ще бъдеш някога обичан, ще бъдеш някога щастлив и щастие ще си намериш... щастие с друга, някой ден...
Ще минат месеци, а може и години, ще се срещнем пак някой ден...
Недей с омраза да ме гледаш, недей отминава ...