Джулюнски пирати – клозетът на мъртвеца
В пространството около половия кабинет се възцари мъртвешка тишина. Единсвено учестеното дишане на санбернарът Арш-лекер подсказваше за витаещото напрежение, предхождащо ситуацията, която щеше да промени хода на световната история. С треперещи пръсти издънката ...

Достатъчно...
Той се приближи, седна до Нея и й зададе до болка познатия въпрос:
- Как си? Какво правиш?
- А ти как мислиш че съм? - отговори Тя и обърна поглед встрани.
- Но какво ти става? Нали уж щяхме да останем приятели?! ...

Момиче влюбено в едно момче,
момче влюбено в едно момиче.
Сърцата им привличат се омайно,
но мислят си че не е редно тайно
Силни чувства преминават между тях, ...

Тя е тиха, подходящо е за спящи,
и е скромна - на прожектори немей,
нажалява я подправката й с блясък,
а добро око я прави да расте.
Тя жадува и най-малкото признание, ...

“Икономическата политика е безспорно
най-важният и определящ фактор
за благото на нацията”; сговорно
звучи отвред, “... изнесените факти
доказват, че се справяме успешно ...

БЯЛА ПРИКАЗКА
Тишина....
Кой разби тишината?
Смях заскача
на бели зърна. ...

Странен сън и птици
Ние сме свободни птици
от нечии странен сън
крилати цветни скици -
нарисуваните хора. ...

СТАРА ПЕСЕН
Потърсих
за раненото сърце,
като лекарство
песен много стара. ...

Аз съм само твой.
Аз съм само твой.
Аз съм само твоето малко момченце,
дошло да се позабавлява.
° ° ° ...

Тъжно е,
че те няма
за мен любов.
Тъжно е,
че не си съзряла, ...

Тъжно е,
че те няма
за мен

Времето лекува- автор Наталья Маржан
Превод на български Весела Кънчева
Кръв тече от раната – да попитам трябва
доктора, че знае как да излекува от беда.
Нелека задача – и за зло и в болницата ...

Колко е нежна любовта ни и крехка-автор Виталий Чулюков
превод на български Весела Кънчева
Колко е нежна любота ни и крехка,
невнимателната дума предизвиква болка.
Непоносима е болката от думата раздяла, ...

Красотата в пустотата ти пълзи,
така величествено тъжна.
От всеки твой полъх ме боли -
всеки летен трепет далеч пропъжда.
В дланта ти сгушвам се самотна, ...

/На Слави - с обич/
Не ме искай, стара Вещице...
Тази среща – вече съм сънувал.
Изстрадах всичките ти истини...
От теб да се страхувам... ...

> На ръба аз стоя сама
> и те търся в гъстата мъгла
> Ти си ми спасението от света
> и протягаш пак кам мен ръка!
> ...

> Разби ми ти сърцето,душата ми кърви
> рани ме както никой друг преди.
> "Обичам те" повтаряше ми тайно,
> но в погледа ти имаше нещо коварно!
> Защо постъпи ти така, защо,кажи? ...

Липсва ми плахата ти грубост
и как от целувките ти
изпадах в нежна лудост
Kогато още ме прегръщаше
Липсват ми, защото ги изгубих, ...

ОПРАВДАНИЕ Ще бъда безразлично добра, когато с пръста си нахален, ме сочи завистливата ръка, незнаейки, че пътят ми е жален. Достойна е житейската борба, нанизала търпенията нежно, и плавайки по тихата вода, развявах миловидности прилежно. В духа на всеотдайностна любов, се реех във съпружеска тонал ...

Каза ми да си тръгна, каза го без причина.
Ти искаше да го направя и аз те послушах.
Отидох си. Минаха дни и месеци. Безкрайно дълги за мен.
Те минаваха, но аз не забравях твойте очи.
Не заравях как нежно ме гледаше с тях. ...

Душата ми - птица самотна
броди мрачна в пустощта,
в сянката тъй тихо плаче
и горещо целува прахта.
Окаляна, мръсна и грозна ...

Ноща покрива с черен плащ земята
и само тук - таме просветваха звезди.
Не виждаше се даже и луната,
в полето вълци виеха сами.
Сгъстяват мрака облаци дъждовни, ...

Тъжно “Сбогом” пред мен е чашата с кафе,
В него убивам споменът за теб.
Кристално огледало и счупено стъкло.
Това остана от моята душа.
Думи ли бяха само това? ...

Знаеш ли колко боли, от неизмеримото разстояние и сърцето по малко кърви, с фалшива усмивка и наивно оправдание. Знаеш ли безкраен е океана и ти си там зад безкрайноста. Как в прегрътките ти да остана, като твърде много е за мене вечноста. Липсваш ми и дългите ни нощи също. Как животът ти различен е ...

Умиращи звезди гледат те безмълвно.
Тиха нощ превръща всичко в сън.
Болката безкрайна убива всичко вън.
Магията позната разсейва своята мъгла.
Тишина… ...

Тя бе щура и дива, с ум ироничен,
не бе срещал такава странна жена,
беше лед, кехлибар, с лица най-различни,
неподправена, цветна природна дъга.
Връхлетя във живота му, преобърна го, ...

Изповед
Пред нея със свещта стоя,
някъде далеч замислена.
Поглед вперила във нищото,
мечтая пак да стане чудо. ...