ПРИЯТЕЛЮ, НЕ МЕ РАЗБРА

Изнервен, тъжен, уморен
прибираш се във своя дом.
Отминал вече е и този ден ...

Защо така /въпрос към теб/

Съдбата с мен шега си прави,
щом да ме срещне с теб определи.
Към изпитание ме тя отправи: ...

НЕПОЗНАТИ
Случайна среща в тъмнината
докосна с нещо моята душа.
И странна струна непозната
простена тъжно във нощта. ...

О, свещено-действуваща
със синове богове
и жреци корибанти,
из планините,
на своята майчица, Гея! ...

Херакле –
прославен,
чрез Хера ревнива!
Заченат от Зевса –
роден от Алкмена неверна... ...

Баща на всички
богове и хора –
титане, находчив,
могъществен
и храбър! ...

Свирепи помисли не случайно се пробуждат,
пред тайнствения облик на нощта.
И тази лунна светлина, така възбуждаща,
изостря даже всички сетива.
Тъмни сенки лакомо промъкват се, ...

Не знаеш ли, защо съм тук?
Защо дойдох, защо останах?
Не знаеш ли, защо не скрих
за любовта, която ти открих?
Не искаш ли да знаеш за какво? ...

Подари ми светлината,
подари ми топлина,
подари ми чудесата,
що са дар твой от света.
Направи така, че утре ...

Часовникът
на времето
е спрял
в ритъма
на моя стих, ...

Стоя сама в тъмнината,
с мен шепти тишината.
Всичко тук е само мрак
и в ъгъла плача пак.
Сълэи от кръв се стичат - ...

Без теб
Без теб времето спира.
Земята даже не се върти,
без теб душата умира,
без теб нищо не е както преди. ...

Свещ,
пламъче,
мастило,
мисли,
лист, ...

Faith of the Heart
It's been a long road
Getting from there to here
It's been a long time
But my time is finally near ...

Нисък, с малки мустаци, облечен с дрехи алафранга. Кръчмата му се намираше на площада срещу касапските дюкяни. Малък, опушен дюкян с няколко маси. В ъгъла димеше по цял ден скара с дървени въглища. От скарата в кръчмата цареше полумрак, а от комина се разнасяше над целия площад приятния аромат на пе ...

>> Луната,
>> цялата блести в позлата
>> и вечер щом си легна
>> първо към нея ще погледна,
>> а тя ми се усмихва и ме гледа, ...

Самота
>> Облада ме като зъл дух...
>> облада ме и не остави нищо тук!
>> Тук, в душата на едно дете,
>> което едва сега разбира, ...

Много героични подвизи ставаха през времето, когато във Враца бяха разквартирувани братята освободители.
Част от тях бяха настанени в училище "Софроний Врачански", до самото пазарище. Срещу училището, във Военния клуб, се по ...

По онова време, когато Враца беше 18000 жители имаше три гробища - български (сега старите гробища), турски над (Окръжната болница) и еврейски (между Бутов дол и Бистрец). Българските и еврейските съществуват и сега, а турските само като наименование на местност. Погребенията на покойниците ставаха ...

Мислех си - защо не сложа край,
на тоз живот омразен и презрян.
Не трябва! Пак ще дойде май,
от слънцето ще бъда пак огрян.

О, син на Калиопа,
роден от влажен
цветен сън!!!
Внук на Рея
и от титаните ...

Потърси ме във поредната вълна,
в шепота на морски ветрове.
Потърсиме в неизгрялата луна,
Потърси ме в синьото на чисти брегове.
Намери ме гола и сама, ...

Ако имах сърце, щях да го уча
да гледа през калните, мрачни дела
на разума, вечно скептичен и краен -
да вижда зад него, че има душа.
Ако имах сърце, щях да го уча ...

Отивам си - не утре, не днес
просто сега...
Отивам си сега, завинаги и никога
няма да спра,
никога вече не ще обърна глава. ...

Думи, думи, думи
Самотата какво е?
Тих скут, в който да поплача
от усещането за безизходица,
несподелени безкрайни празници ...

Аз съм един от всички посетители,
в денонощната стая.
Просто минавах оттук,
Но се застоях.
Момичетата са красиви, ...

МОЛИТВА
Не се ли преумори небето
от молитви на грешни човеци?
Подложи ни крак битието
и се спъваме в рошави делници. ...

Да бъда силна? Не издържам вече!
Поне като преди не бих могла.
Като ураган премахвах всичко що ми пречи.
Усмихвах се, знаех, че така ще издържа.
Изправях се дори, кога нямаше надежда. ...

Случайно те видях,
погледът ти плaх аз съзрях.
Едни очи ме погледнаха тъй очудено и странно,
но не като останалите, не тъй нахално.
Сини като небето, ...

Гледам през прозореца,
тиха и прекрасна е нощта.
Скоро пак ще погледна в твоите очи,
пак ще усетя светлината от техните искри.
Целувките ти ще усетя, ...

Да изгарям в устните от жар.
Да усещам страстта ти като силен пожар.
Всичко в мене да гори,
и светът ми на обратно да се завърти.
Да целувам нежно тялото ти пак и пак, ...

Изразяването на чувства при хорово пеене-средство за духовно и интелектуално развитие на учениците в норма и със смущения в здравето

Йорданка Йорданова Донева
Личността става личност в истинския смисъл на думата,когато достигне такова равнище на духовно развитие,при кое ...

Защо проплаква душата ти бяла?
Защо сякаш буца на гърлото ти се е спряла?
Защо усмивка на лицето ти не грее?
Защо сърцето ти не желае да се смее?
Кажи ми, хубаво момче, кажи, ...

Гледам аз твоите красиви очи.
С бисерни капки покрити са те.
Гледат ме нежно и казват: “мълчи”,
като послушно малко дете.
Обичам нежните ти ласки, ...

Денят започва със слънчевия лъч
Отварям очи и чувам нейде глъч.
Прозорецът отворен е и виждам аз простора.
Как весело играят децата, там, на двора.
Петлите кукуригат, птичките летят, ...

.....има
Аз съм стъклена, отразима
и прозрачна, и предвидима,
и уловима...
И сърцето ми достижимо, ...