Contemporary authors work: literature, music, art etc.
387.7K results
Бягам...
🇧🇬
Бягам от твоите ласки...
Тръгвам, но отново се връщам...
Бягам от очите ти прекрасни,
и задъхана от страх силно те прегръщам...
Бягам от ръцете ти нежни... ...
Тъй жадна съм за твоите ръце...
Душата ми е като факел в мрака,
разбулван от немирни ветрове
и тишина, в която чакам... чакам...
Не ме пъди от себе си. Недей... ...
Когато съдбата реши да те срещне
със злобни и зли същества
и страшни, озъбени те ти се сторят
приеми, че са само шкурка.
Макар и да драскат, и жулят по тебе, ...
/ На всички изоставени дечица по детските домове /
Милички, мънички, тъжни дечица
с тези големи и влажни очи
как може детската, нежна ръчица
някой да пусне и тръгне с лъжи. ...
... очаквах поне ред, или два,
... или поне "благодаря"
... нищо, само бeли и празни листа
... къде е все пак любовта???
... явно е само в мойта душа...
Аз вричах се във вечната любов
и казвах: не, не е възможно.
И ето, на, след толкава години,
сърцето и ума се бият в рими.
Какво желая и какво ще трябва? ...
-Плачеш ли..? Или цигареният дим ти пречи?
Веднага ще я угася...
Защо не те разбирам тази вечер?
Губиш ми се като в есенна мъгла.
Уж искаш да си с мен,а тръгваш ...
Когато изчезна, забелязаха, че я е имало.
Мобилизираха всички спасители, крайбрежната охрана, полиция и пожарна, включи се и голяма част от цивилното население.
Откриха й остатък на скелет, но после се установи, че става въпрос за нещастие от преди години, за което никой не е подозирал, ни чул нещо. ...
Отчаяна станах от леглото зарана -
душата ревеше, от глад изтерзана,
приготвих отвара надежда за мене,
на глътки изпих я - престана да стене.
Повдигнах клепачи и погледа светна, ...
Наметнал пардесюто на живота,
аз крачех по площадите на разума
и търсех път към своята Голгота.
Ала попаднах в будоара празен
на своята мечта, поел дълбоко ...
Животът е серия от уроци, които трябва да бъдат изживени
🇧🇬
За живота и смърта. Всеки има свой собствен свят - свят на мечти, който е
непокътнат и недосегаем. Понякога самите ние го изграждаме и заживяваме в него.
Бремето на ожесточения живот става непоносимо и много често човек се уединява в
илюзиорното си битие, където няма злоба и ненавист, престъпност и ...
Вярваш ли? Вярваш ли, когато цялата ти хармония се обърне, че има поне едно
нещо, в което си заслужава да се вгледаш? Вярваш ли в истината, докато виждаш
как всичките ти илюзии са една лъжа? Когато единственото, което забелязваш е
гърба на някой твой приятел, същия човек, на когото си се доверявал п ...
Когато претърпиш разочорование се отчайваш от живота.Казваш си, че той няма смисъл.Мислиш си, че бог не знае адреса ти, че не се интересува от теб.Не се интересува какво чустваш, мислиш и в какво вярваш.А ти вярваш в него, вярваш, че някога и ти ще бъдеш спасен, вярваш, че все някога твоя ад ще свър ...
Малките нежни лестенца, едва-що укрепнали, любопитно се протегнаха нагоре.
Цветето беше щастливо, защото е живо и съществува. Отне му известно време да
стигне до заключението, че действително Е, но пък и разполагаше с толкова много
време.
Слънцето плисваше рано сутрин и го гъделичкаше с безбройните ...