Подаряваш ми няколко часа,
подаряваш ми няколко разговора,
подаряваш ми ласки желани
подаряваш ми стъпките си
на тръгване...

Тази нощ отново ще танцувам сам. Бос, с пусната коса, на изгасени светлини, единствено пълната луна ще наднича нахално през прозореца на мислите ми и ще се мъчи да разбере, защо съм се опитал да спусна пердетата. Не обичам да ме гледат в подобни интимни моменти, но от нахалните психо-философи (или ф ...

Любов..Любов...
Дали думи да изричаш
в нощта под звездният покров
и с тях в обич вечна да се вричаш?
Или може би с делата ...

Дори да заплача,
то няма да е за теб,
а за себе си.
..Ще заплача от страх..
и от ужас. ...

В рог на елен съм навила пътеката тясна
и късам с копитцата крехки звънки пространства.
Нощта се разгъва - открита, ефирна и ясна
и с перлен отблясък ... сърце в сърцето израства.
Стръкче трева съм в крило на излитаща птица, ...

Нощта, крила от мракове ме носят.
Искри кръгът й - черно огледало,
там в полет зъл лицето ми се зърва
в страха от своя устрем смъртоносен.
Сърце световно бие на умряло, ...

Колко странни могат да бъдат понякога глаголните времена?...
Днес мисля, че май утре бях жив все още, но вчера със сигурност ще умра... По дяволите, какво става с това време? Имам чувството, че съм сложил на ръката си евтин китайски електронен часовник с объркана платка, който вместо да върви строго ...

Плъховете са виновни
Плъхове.
Да,да, плъховете!
Не мога от тях да заспя.
Обвинявам всички клошари, ...

Самотен идваш, за да ти прости.
Думи стари в раните й чоплят.
Ръцете ти - треперещи листа -
не могат нейните ръце да стоплят.
Очите ти - студени капки дъжд ...

Самотна и недостигната заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният
лечител.
В мрака се прокрадват сенките ...

От самото си раждане до последния дъх, човек живее в дълг. Това е нещото, което го съпътства, където и каквото и да направи. ,,Дългът е обич към онова, което сам си заповядаш ” е казал Гьоте. Той е част от живота на всеки и щастието ще дойде, когато го изпълним.
Дългът винаги е съпроводен с дилема. ...

Дървета с разтворени клонки ветрило
отпиват от багрите пъстри в нощта.
Следите от устни с дъждовно червило
са стъпки светулчени в твойта ръка.
По листите с капчици лунно мастило ...

Не знам в Ада или в Рая
ще отида след смъртта си,
не знам, ала едно желая -
да подаря на любовта си.
На тебе, ти я заслужаваш, ...

Наближаваше девет. Слънцето бавно се спускаше към хоризонта, а редките, разхвърляни тук-там по небето облаци, бяха станали ярко червени и сякаш изгаряха във въздуха. Лекият вечерен вятър подухваше и правеше лятната жега малко по-поносима.

Не можеше да заспи. Поредната нощ, в която той беше сам. Поредната нощ, в която не можеше да мигне.
Тъмнината и тишината бяха единствената му компания. Беше объркан. Никога преди това не се беше чувствал по този начин. Не можеше да откъсне мислите си от нея. Те вилнееха из главата му като буря, неви ...

Не ми се пише, не ми се живее, не искам да виждам, не искам да дишам. От както я загубих нищо не ми се прави, всичко ми изглежда така безразлично, така сиво и мрачно. А колко хубаво беше докато тя бе жива. Любовта задвижваше света, а сега само спомени и спомени. Да, точно така спомени за отминали вр ...

Тя си вдигна ръката и с нежните си пръсти докосна лицето му. Чувството, което изпитваше беше неповторимо - сякаш вдишваше безсмъртието, породено от любовта която тя му даряваше. След това тя се отдръпна и седна до него. Така в продължение на няколко часа не промълвиха нищо докато той и каза:

В дъното на душата ми се крие нещо зловещо. Нещо лошо. Нещо нечовешко. Нещо разкъсващо светогледа ми, каращо ме силно да мразя. Да мразя себе си. Теснотата на кожата си. Жалкостта си на човек. Безсилието си. Младостта си.
В ...

Предателството е едно ужасно нещо, което за съжаление сме принудени да преживяваме често. Много са видовете предателство - кое от кое по - подли и ужасни. Човек предава приятел, принципите си, отечеството, подведен от лъжливо изкушение.
Да бъдеш предаден - едно ужасно чувство, което не те оставя на ...

Когато ви срещнах приятели
бях дете добро и наивно.
Вярвах в хората, в тяхната честност.
Доверие дадох на всеки от вас.
Но предателства много до днес преживях ...

Любовта е миг от вечността,
но миг от детство и мечти.
Само наивните сърца
вярва в вечността!
Любовта в живота ...

Спомням си едно лице-
усмихнато, красиво,
лице със светнали очи
и възглас радостен в деня..
Това лице отдавна само спомен е. ...

Колко тъжни есенни дни отминахме,
колко пролетни слънца посрешнахме..
Колко сезони с теб извървяхме,
колко чувства с теб споделихме..
Ти ми даваш опора в тъгата ...

Слънцето разлива
топъл цвят с аромат
на праскова узряла.
Погледни ме!
Бяла лястовица съм ...

Сърцето ми до теб е като бяло камъче,
подвижно в неподвижните води ...
В сърцевината му се крие малко пламъче
и изблици на хиляди мечти ...
Сърцето ми е зрънце от любов покълнало ...

Слушам, но не вярвам...
Слушам, но не искам да повярвам...
Слушам, но ми се иска да си по - искрен...
Слушам, но за пореден път не вярвам...
Слушам, но за мен няма истина такава... ...

(На Нико Пиросмани)
Ужас!
Кухненската маса
на живота позаспал
Господарят е харесал ...

Не съм
Обичах те и още те обичам
и до смърт да ме боли,
макар пред хората аз да отричам,
пред хората и пред себе си дори. ...

Ти пак тръгваш във зимната утрин
и ласката носи тъга,
във очите ти виждам тревога,
а също и малка сълза.
Наметнал целувката топла, ...

Звъни се!
Няма да отворя..
Зная,
че на прага ми си ти!
Застанал, ...

Красив живот им подариха
Мигове........
Несравними...
Мигове...
Грозни. ...

Сама съм, а теб пак те няма.
Сама съм без твоите очи - измама.
Къде ли си ти сега?
Къде ли пак прахосваш любовта?
Защо винаги правиш така? ...

Боже, какъв цвят! Тъмночервен. Като кръв. От онази, най – гъстата. Която се стича от най – дълбоките рани точно преди да спрат да кървят. Една такава тъмна. Почти черна...
* * *
“Дали хората ги боли, когато усещат как кръвта ...

Земята в тази нощ ... ухае на любов
и с аромата си до край опиянява.
А в люлчините песни с благослов
неволно всичко живо разцъфтява.
Земята в тази нощ ... е капка красота ...

Грозно, уродливо същество
седнало е и държи сърцето си в ръце.
Само,отхвърлено е от света
и сърцето си озлобено гризе.
Съсухрените му ръце са в кръв облени ...

Болката … Тя е извечна, тя е първосъществуващото. От нея е произлязъл светът и дори след неговия край тя ще продължи да съществува. Няма нищо по-вечно от нея, дори Слънцето. След като то спре да свети ще остане болката от спомена за топлината му.
Всеки човек го боли и то непрекъснато – дали ще е вър ...

Искам да бъда птица,
за да летя високо над това,
което вие хората наричате
пространство на света.
Искам да бъда бял облак, ...

И тази нощ не ме буди - да плачем, да говорим,
защото ако промълвя, от утре всичко ще повторим.
Тръгни си, знам че е това, което трябва да се стори,
но болката, че съм сама отвътре друго ми говори.
И този, който влезе пръв в живота ми на пръсти ...