Contemporary authors work: literature, music, art etc.
389.5K results
Мостът над реката
🇧🇬
Игрива съм извивка на път покрай реката
на който ти случайно уж ме срещна.
Сред капчици скокливи, протегнала ръката
зората с твойта обич ме посрещна.
Душата ми ликува и ... с бързея пътува, ...
Аз съм Анди и съм на една годинка.
Татето ме нарича Квадратно Слънчице, Изумрудено Синче, Гуци-Гуци и с още други имена, които галят душичката ми. Аз си го наричам Най-Доброто Тате На Света. С думи не съм му го казвал, защото все още се правя, че не мога да говоря.
Порастналите хора си разменят звуц ...
Цигарата димеше в пепелника пред нея, а неговата беше в ръката му. Един кичур изсветляла кестенява коса падаше небрежно, закривайки отчасти лицето й и хвърляше бегла сянка върху мрачните й, тъмни очи .
Не говореха. Сякаш думите бяха излишни пред предстоящата раздяла. Той заминаваше утре, а тя за пръ ...
Някой хвана ръката ми миг преди да изкача на един дъх стълбите към училищния вход на първия учебен ден.
Обърнах се , усмихвайки се щастливо , готова да срещна приятелско лице.
- Мила ...
Анита ме гледаше по - бяла от платно , устните й на няколко пъти трепнаха , опитвайки се да кажат нещо . Вече не ...
Подреждам обич - камъче след камъче
върху разтворената длан на океана
и очертавам профила на бистро кладенче,
което извор на любов ще е за двама...
Подреждам стъпки - коренче след коренче ...
Мъртъв писък прорязва нощта
съживява спомени, заровени в прахта.
Надява се някой да възкреси любовта -
последна молитва преди смърта.
Захвърлени драпат осакатени мечти ...
Пред теб застанала със дух смирен,
пред теб, най-висши сред всевишните,
с молба за прошка идвам днес,
а ти съди ме както искаш.
Да бъде името ти свято твое ...
Тя бе 15 годишно момиче с маслинено-черни очи. Не бе много висока. Имаше дълга черна коса и красиво бяло лице. Бяха и казали, че той не е много красив, дори грозен. Въпреки това тя искаше да го види, макар и само от любопитство....... Беше хубав пролетен ден. Тя пиеше сутрешното си кафе в кварталнот ...
Вървя пред себе си
Вървя пред себе си в нощта,
свети над мен червената луна...
Само изрезките от спомени са светлина,
само те подклаждат мъртвата мечта. ...
За мен тревожно морето всяка вечер пита,
а под небето самотна любовта ми скита.
На плажа сив, събирал със години тайни,
от порив див заключих спомените стайни.
Докато ти усмихнат любовта прегръщаш, ...
Денят e малка пясъчна икона,
а по прозорците му - аз съм стъклопис,
гравиран с устните извити на Мадона
и с багри пъстри на разгърнат ръкопис...
Денят е малка казана молитва, ...
Загледана във точката отгоре
се питам колко ли слънца
ще видя докато си отговоря -
кога от мен ще бликне мъдростта?
Кога и мен ще изгори тревогата, ...
Той озаряваше раненото небе ,
превръщайки го в прекрасен сън ...
Аз помня тази светлосиня усмивка
тя още ме стряска в съня ми ,
а денем я виждам около себе си - ...
Със трънен венец ще закича луната,
със златен сърп ще докосна звездите
и щом от адското царство въскръсне душата,
черна вълна ще погълне сълзите.
И нека облаци черни надвиснат над мене, ...
Нощта пристъпва, като блага монахиня
побрала в себе си неоновия цвят
на град, във който знам, че теб те има
прекръстен в мислите, макар и непознат.
Нощта пристъпва, в снежно бялата си роба, ...
Обичам България. Много искам да направя нещо за нея, но съм просто една малка прашинка от света. За нея пиша тези редове - за прекрасното й име и безмерното й величие, поне това мога да направя. И какво да ви кажа за нея? Вие сами си я познавате - велика и несломима в миналото, а днес упреквана и от ...