Приказка за мартеницата
Някога, много отдавна, край морския бряг имало селце. Винаги, когато мъжете излизали с лодките си за риба, едно момче седяло на пясъка и ги изпращало със замислен поглед. Те не знаели нищо за него. Изглеждало на не повече от шестнадесет години и сякаш никога не напускало своя ...

Здравей, Любов! Днес пак те срещам.
Завърнах се от дългия си път.
Сега готова съм да споделя със теб частица
от туй, що ти запали в мойта гръд.
Здравей, Любов! Днес пак те срещам, ...

Обичам твоя непукизъм,
дори когато ставаш арогантен.
Обичам твойто непокорство,
дори когато стига до нахалство.
Обичам те най - вече сутрин, ...

* * *
Помниш ли онзи ден,
как ме понесе на ръце?
Помниш ли онзи миг,
в който бяхме само аз и ти? ...

Обичаш, когато те гледам.
Обичаш, когато те искам.
Обичаш, когато ревнувам.
Обичаш да бъдеш желан.
Но мразиш, когато желана съм аз. ...

Чудя се. Чудя се, ядосан ли съм тази вечер, та да псувам? Тъжен ли, та да плача? . Или пък романтичен?...

Реших! Ядосан съм! Мамка му – тоя път ме ядосаха! Майната му на всичко и всички. Майната ви! Майната ми и на мен! Ха, ...

Просмуква те тревогата
и те боли душата,
усещаш се осиротял.
Понякога забравяш
да се смееш ...

Огледалото си е огледало - вещ като всяка една друга във всеки дом. Но, защо пък тогава, човек не може без него? Ако попитате мен, хората приемат огледалото по различен начин. За едни то е средство, което вдъхва увереност, за други пък е просто едно пародийно отражение на човека, докато според трети ...

Сивушка беше умна крава,
до Белчо хич ни искаше да се вестява
за да оре в една държава,
отдавна преорана
и обрана. ...

Питам се каква е тази орисия,
щастието да не мога да открия.
Да бродя все сама, да те докосвам
без да мога с нежност да те уловя.
Ела и с лунен блясък ме дари, ...

"Ще те виждам ли отново?"
- Не знам. Ще ме виждаш ли, а тебе аз?
Ще се виждаме ли или само ще се гледаме?
Размити стъклообразувания
в кутийката на нашия етаж ...

Нощта се сгуши под забрадката си черна,
прикрила нежното си румено лице.
Не щеш ли вятъра, разбудил се я мерна
и се подпря на лакти с двете си ръце.
Поспря на млечен път, затихна и с възхита ...

Ръцете и – тъй нежни. Очите и изпълнени със сълзи, бляскащи на слънчевата светлина, озарявайки полето в небесно син цвят. Пухкавите и устни, които трепереха заради риданията и. Сълзите се стичаха по бузите и и скигаха до устните и. Тя болезнено преглътна и нежно докосна лицето му. Искаше да говори, ...

Момчето погледна останките от огромния небостъргач, разрушен до основи. Огледа боклуците и останките от хора, които се въргаляха около него. След това продължи пътя си.
Дълго време войни раздираха света из основи. Докато не дойде деня, в който бомбите се изсипаха от облаците право върху хората, разд ...

Колко жалко.
Пак седиш сам,
седиш и мислиш -
какво е това живот?
Понякога мечтаеш, ...

Господи,
дай ми година без празници.
Аз съм сама.
Скоро,
много скоро ще дойде любимият - ...

Сърцето ми е изтъкано
от хиляди пулсиращи артерии,
усукани в преливащи нюанси
на бяло и червено ...
Сърцето ми е жива мартеничка. ...

Всъщност тя никога не е самотна
и преминавайки всички сезони
искрят за нея снежинките в зимата,
и нейни са ранните пролетни песни
на птиците, ...

Ако се вгледаш в очите
ще я намериш в поле
лятно умореното поле
там някъде където
в нива слънчогледи ...

Живот, илюзия, съдба човешка
преплитат се във моята душа.
Останала в безвремието на
фалшиви и безлични грешки
днес бягам аз от свойта самота. ...

Сини сенки пътуват в безкрая,
бял воал от умрели мечти.
Поглед блед и до болка отчаян,
две очи неизбежно сами.
Тиха нощ ,а луната се смее ...

ПОЯСНЕНИЕ
Аз съм само един астролог
и такъв, може би, ще остана.
Търся смисъла, правдата, бог
на звездите безброй в океана. ...

За един мирен свят
Не искам да започвам отначало.
Светът отдавна е огромно гето,
в което всеки зависи от друг.
Така всичко е наред. ...

Споменът отдавна избледнял
за нежност малка, зажаднял.
На яве да излезе пак напира,
но нещо вътре го възпира.
Избива всичките прегради ...

Нощта притихнала
във ледения си сумрак;
луната нежно е затихнала -
стои на звезден праг.
Клоните надвесени над мен ...

Купчина пръст,
грозно надига глава
от пръстта нейде в балкана,
злосторно вълкът извива за мъстта.
Луната - нейде над земята ...

Когато всичко ми е наобратно
и ме заливат ледени вълни,
уж обгърнала съм изгрев,
а залез застрашително
ме дебне отстрани. ...

Не си тръгвай!
Имам хубави стари мелодии,
твоят любим филм ще ти пусна,
знам няколко смешни истории
и готвя вкусно.... ...

Безпределното време редим,
думички нежно шептим -
сякаш те могат да върнат
спомен отдавна забравен,
сякаш ще могат да зърнат ...

Петър от Христа се три пъти отрече,
потъна в забрава за великите дела,
а някъде в града - далече,
с игрева петел пропя.
...

Тази вечер
никой не очаквам.
Дори и мен
ме няма...