"Господи, само не мама!" -
едно дете се молеше така.
"Недей ми я отнема, друга няма...
едничка ми е само тя!".
Едно дете, в началото на своя път ...

Гледат, мръщят се. Гримаси тежки.
В стаята се вихри битка страшна.
Кой от кой какво ли ще открадне.
Играта наблюдават милиони на опашка.
Блъф! Лъжа! Не на мене тия номера! ...

Кой копае в душите ни ями,
и раздира сърцата без жал?
Кой покрива лицата със рани
и подхвърля по пътя ни кал?
Кой във виното капва отрова ...

(за хората, които бихме искали да бъдем и за тези, които междувременно сме a.k.a. за всички неща, които мразим у себе си)
Аз - другият глас/болковото тяло
Понякога репетираш сама в стаята,
аз крещя в ухото ти, че не струваш и си безполезна.
Понякога плачеш на пода до леглото, ...

Чувах майка си често да плаче,
че не съм се родила добре
и изгубила моето братче,
а очаквали бебета две.
Моят татко тогава се сринал ...

И аз видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, – и такъв беше видът им: приличаха на човек, и всяко имаше четири лица, и всяко ...

Беше най-малкият мъж в семейството. Нямаше още три годинки, но вече бе господар в сърцата на всички. Милваха го, глезеха го, обгрижваха го, но светът за него бе ново, непознато място. Страхуваше се от големите пухкави котки, от рошавите улични кучета, от паяците, мухите, комарите, от сянката си дори ...

Бай Данчо беше енергичен старец на седемдесет и няколко години, който винаги намираше начин и смисъл да се усмихва на другите хора и да бъде добър с тях. Беше си патил от това неведнъж, но нищо така и не успя да изправи тази гърбица в характера му. В пристъпи на моментно разочарование, той самият ня ...

Фен на чалгата няма да стана,
Слави като всеки кусури има,
но къде родната чест остана...
за парата, що от вас се взима!
За такива хора просто ми е жал, ...

Навярно майка ми – войната, е много хубава жена.
"Най-прелестната беше моя" – любовниците ѝ тръбят.
А аз съм грозен, боледувам. Но знам да пазя тишина:
получовешка, но безсмъртна. Там болките не ме болят.
Там името ми е красиво. Като целувка в утринта. ...

Един обикновен четвъртък
Като всеки друг такъв
А всъщност някак е различен
Теб няма те и нито мен
Е нищо, давай напред ...

Красива си. Нощта е къса.
В притихващия ти овал
отекват взрив и земетръси.
Без тебе как ли съм живял?
Забравям име и посока, ...

Мило дневниче, знаеш ли, снощи дочух
нещо лошо и тъжно. И страшно.
То не беше нарочно! Но детският слух
сам намира кавгите домашни!
Татко викаше силно, а мама рева. ...

Поспри! Да помълчим. Какво сме с теб:
два такта мимолетни от безкрая,
две стръкчета зелени в ширна степ,
незрими нишки в мрежата на паяк?
Ела. Да помълчим. Сега сме тук. ...

Стих
Написах стих и благодарих на Бога,
прекръстих се и наведох своята глава!
Да се възгордея от това, не, аз не мога,
те от Бог са ми дадени моите слова! ...

Мартин Колев - Кучето на терасата. Резюмета на разказите в сборника.
Точната есенция - Младо момче влиза в парфюмерия да търси парфюм за меркантилна жена, в която е влюбен. Продавачката му
предлага много, но той е недоволен и накрая тя измъква специално флаконче с парфюм, измислен от Грьонуй.
Цената ...

. Бессарабская свадьба.
*Свадьба - событие громкое в Бессарабии, три дня гремит, всё вокруг шевелится - гудит весёлый народ. И главный человек на свадьбе – Кум. Есть кум – по положенному гости свадебничают. А случаи разные могут вылезти, не всегда в прошлом уныний слова смирные плавают. Бывает: жени ...

النسر يحكم السماء.
الفحل فخور بهروبه.
ولد الأسد ليكون ملكا..
ونحن مصنوعون من الطين.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Все източно от рая се мотая,
а някъде на запад май е адът,
къде съм точно май ми е все тая -
черешите презрели са и падат.
Замеряме се с плодовете гнили, ...

Излъчването ти ме удивлява...
Струи от тебе животворна аура
и всичко в мене топло вдъхновява
с духа на Беатриче и на Лаура.
Не съм от гениалните поети, ...

I. Поезията
- Раят на думите!
II. Поетът:
Блуден син, който виси
от паяжината ...

Двете в тъмната стая
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове ...

Балансът ни е чаши от кристал,
надвесили се над ръба на масата;
под нея земетръсна е площта.
Колко е нужно да прелее чашата?
Започнахме на стръмната скала ...

Животът ми е черен кон с красиво име.
Животът ми е черен кон.
Понякога в тишината дочувам неговият тропот.
Оттеква неговият зов.
Съзирам силуета му понякога. ...

Фобът ненавижда само нещо,
филът мрази всичко освен нещо.

Щом зле почувстваш се - погледни
към света красив, пълен със светлина.
Щом на някого ядосан си - прости!
Любов раздаваш ли, ще чувстваш топлина!
Не таи омраза никога в теб, ...

Все по-изкусно мракът се стреми,
душите детски подло да разложи.
С отровно зли, невидими стрели,
заблуждаващи идеи да предложи.
Безценното опитва да обезцени, ...

Във Вселената безкрайна
съществуваш само ти,
а душата е побрала
чувства силни и мечти.
За сърцето няма тайни, ...

На хайван-пазара политически,
предложиха ни „светли личности“.
Купихме магаре за 1000 гроша,
а опашката къде е? - скрита от Гавроша.
Пак крадци на бъдеще избрахме. ...

Реклама: „Без рецепта! Ако имате диария – спира я. Ако имате запек – спира го. Ако имате каквото и да е – все го спира. Каквото трябва – разбива, размазва, разтича, втвърдява, вкаменява, побеждава. Увеличава теглото, намалява килограмите, лекува едновременно късогледство и далекогледство, може да се ...

Да го няма твоето мило дете,
да е някъде звезда в небосвода!
Да те мъка от вътре силно яде,
да си с дрехи, но да чувстваш голота!
Да плаче душата, да бъдеш кат псе, ...

Лесничея на Земята е човекът, който ходи по пътеките на щастието. А тези пътеки ги прави красиви Велес. Велес е Владетелят на гората, а под „ГОРА“ се разбира всяко съ-общество, и всяко общество. Велес владее всеки проблем в природата, всяко препятствие, той ги създава и той ги премахва. Препятствият ...

Ако е нежна тази нощ над нас
и мислим си, че е далече утрото,
дали ще сгреем дългата тъга
по дланите ни? Вечни. И разлюбени.
Ако сега дъждовно не скърбим ...

Празна стая,
приглушена светлина.
Стени без врата, прозорци,
тишина.
Без звук блуждаят мислите ми, ...

Усърдно принцът търсеше подслон,
че ненадейно вятър зъл задуха.
Заряза го и расовият кон,
когато каза: "Брат,... аз бях до тука".
Валеше изведро. Какъв късмет! ...

Хоризонт на събитията, Хадес
Когато става въпрос за безвъздушно пространство, летенето не е толкова физическо действие, колкото състояние на духа.
И не крилете издигаха все по-високо и по-високо в опушения въздух над Ухан феникса, а неистовият му копнеж и жажда за знания – да види, да докосне, да ус ...

Седя и чета живота си,
чета като празна книга,
без редове, букви липсват,
писана през годините, бледнее.
Забравена на някоя лавица стой, ...

И ето, че отново тъпчеш старите пътеки
до болка в сивота и безразличие.
Омръзнали с водовъртежите нелепи
те водят към двусмислено затишие.
И някак бавно времето умира, ...

Ало, мамо!Ти как си в чужбина?
Аз - с дечицата тук,съм добре.
Малко болничък бях..., но ми мина!
Само кашлям. Не ям сладолед.
Слушам лелките, както поръча. ...