Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.8K results
Архангелова задушница
🇧🇬
Сякаш мъртвите шепнат – сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.
То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял. ...
Колко е дълга една приказка?
Колкото утрото?
Колкото пролетен дъжд?
Колкото стъпките до онази, старата вишна,
разцъфтяла внезапно, ей така, изведнъж… ...
(На моя приятел – чичо Жоро)
Две рози ти оставих, красиви рози от мен,
една красота споделих с теб този слънчев ден.
За теб са, мой приятелю, донесох ги от душа
и стихове написах за теб, но изпълнени с тъга! ...
С приятеля ми Ник се уговорихме да се чакаме точно в 6 сутринта под моста, за да стигнем навреме за риболова. То за риболова няма точно астрономическо време, нито уговорката ни засяга по някакъв начин водните обитатели, решили ли са веднъж да не кълват, но ние така си знаем – рано пиле рано пее. Сир ...
Полетът ми мина като в мъгла. Поръчах си едно питие, а после още едно. Започнах да философствам наум…
Ех, Стиви… подлец такъв…защо така приятелю…защо причини това на твоята Лиди…
Образът на Стийв застана пред очите ми, но защо лицето му беше застинало като маска. Защо ме е лъгал, как така е завъртял ...
... навярно съм едно ужасно ретро и отстрани изглеждам идиот,
не вярвам вече в бъдещето светло, което чака моят мил народ! –
щом шепичка продажни депутати го карат – и го водят за носа,
и всеки гледа как да го изклати! – е, няма как да вяврам в чудеса?
снаряди и куршуми за Украйна, и орди бежанци въ ...
Повярвахме ли в даровете на живота
чрез мисли помпозни с надути размери?
Заради химерната радост, бленуваща,
нагазихме в проблеми, цели вселени.
Почувствахме ли желаният миг ...
Днес спомням си за блясъка в очите
и сълзите ме давят и говорят.
Днес образа ти търся и мъчително,
в случайните очи пак търся твоите.
В мечтите си несбъднати потъвам ...
Когато с мен игричка ти започна,
играта ти не бе по правила.
И аз погледнах малко дългосрочно
към най… невероятната игра!
Ти беше сладострастна и опасна: ...
Сам чакаше Елизабет да се прибере от среднощната си разходка със страшника. Опитваше се да не обикаля нервно двора, ами да стои кротко в конюшнята, от където се ослушваше за всеки шум, който може да му подскаже, че вече са близо. Не, че не знаеше точно къде е. Гарванът летеше над нея, но това не зна ...
Тази вечер морето е страстна жена.
Тя сърцето ми мъжко с финес го люлее.
Тази вечер не зная дали ще заспя,
или аз ще изчезна, отдал се на нея.
Тази вечер морякът ще пише творби. ...
По жадните пътеки неведоми,
след отдавна търсена среща...
Ти разби на светулки сърцето ми!
И сега събирам в душата горяща
спомени сиротни-ехо от болка. ...
Деца са си играли с лейкопласт,
а аз като дете не си играя.
И често за Милена мисля аз,
как искам да сме двамата във стая.
Деца са си играли във коптор, ...
Денят бавно напускаше морското градче, оставяйки след себе си розов залез. Дори летните дни си имат край – сякаш въздишаха гларусите, приземявайки се върху топлия пясък, от който и последните плажуващи си събираха кърпите. Морето беше спокойно като цялата вечерна картина, в която тихо се прокрадваше ...
Сцена 1
Домът на Монк … камера, снимачен екип и… ‚ЕКШЪН“ Camera roll …
Монк тича из стаята си ужасено размахвайки ръце и уплашено нарежда …
- Натали, кърпичка … Наталиииии,
Натали влетява през вратата задъхана от бързане, носейки голяма торба с кърпички ...
Съвсем на прага тъмен на смъртта,
душата ми от мен като отлита,
полейте пред нозете ѝ вода,
дарете я със детската ми риза!
Тя може би тогава ще се спре ...