Не можеше да се отрече, че позицията му беше стратегическа – всички, които идваха по моста, за да отидат на предизборния митинг на площада в стария „Варош“, щяха да минат покрай него.
Дамян, брадясал, висок и с едър кокал, но съсухарен от недояждане, разгъна рибарското столче и тежко се отпусна отго ...

Тяхната приказка кротна се в своя логичен,
най-ежедневно окастрен от плам епилог.
И заживяха си... В радост. Без пик романтичен.
С много надежди за утре в съня си дълбок.
Само забравили бяха за мъдрост от века, ...

Фалшивото бреме
в заспалото време
душата ми котви
забива и дреме.
Омайните залези ...

Плачеш ли... недей.
Погледни светът е
илюзия голяма...
Уж си тук но всъщност
си измама. ...

Да допуснем, че цената на петрола не пада.
Сякаш ако падне, ще ми падне... настроението.
Да помечтаем, че у нас няма картели и че дори Комисията за защита на потребителите работи, а също и онази загадъчната – Комисията за защита на конкуренцията, дето е платена.
Да екстрапулираме дори, че има държав ...

Февруари някак промени се –
малък Сечко хич не се показа,
само вятър, мокър сняг харизан,
кал и шума в горските оврази.
Февруари е като попарен, ...

Разкъсвам се, разкъсвам се на две.
Сърцето ми обител е на тайнство.
И изнемогвам вътрешно обзет
от най-мъчителното постоянство.
Изгубих сън, изгубих сетния покой. ...

Метлица имам, вярна като куче,
за книжки, сестро – няма да се случи,
за друго не, мишлетата жалея,
стомахче ще ги заболи от нея.
А знаеш – Купидон от мене бяга, ...

Този мъж, който срещнах в подмола на моята младост,
бе посипан с барут и ми стигаше драска с кибрит –
да взривя есента и в пръхтящи от дим листопади
да изригнат телата ни с порив, старателно крит.
А сега ми го връща животът – изгърбен и смачкан, ...

Като длани, разкъсани от тръните на отсечените акации започнаха да кървят и дните им. Изпълнени ту с вкуса на сладостта на залезите, стичащи се по върховете на бориките, ту с горчивината на изтръпналите есенни сутрини, които попарваха със слана всичко, до което се докоснеха.
Безмилостно време на гор ...

ТОПЛИ РИМИ
Така живях си – праведно и чисто,
мен Господ Бог ме водеше по пътя.
По-дребен от търкулнато мънисто,
мен мисълта ми никой не помътя! ...

Искам този мъж в моите дни... в моите нощи.
Искам да заспива, да се буди до мен.
В дните светли да обича и кара усмивката ми да блести.
В тъмни нощи да прегръща нежно, да вълнува и обсебва съня.
Искам този мъж да държи моята ръка, ...

***
Тя излезе от шивашкото ателие, където работеше майка ѝ и пресече улицата. Загледа се в отворената врата на мизантропа и видя на една затънала в прах витрина книжката, която баща ѝ и четял приживе.
Тя почука на вратата и поиска да разгледа книжката, но книжарят сякаш не я чу.
Тогава тя влезе и вз ...

Последна капка вино... и последната чаша привършва...
а след това, горещи, топли и опиянени – нямаме тайни един от друг.
Посрещни отново горещата ми плът и както виното в кръвта,
опиянявай жадната ми душа.
Докосни ме... остави ръцете да те водят. ...

Гледам се в огледало от блестящ кристал...
виждам се, такава, каквато съм – гола, чиста, нежна.
Дяволски красива – аз съм "порядъчната" твоя жена.
Виждам го в отсрещната страна, огледалото показва в мен промяна.
Стоя, изправена пред греха, а той на теб прилича, ...

Не поглеждай назад към годините минали
всяка болка и страх в тях натежават.
В тях е кодиран животът, но имаме
спомени, които кръвта нажежават.
Забрави за вините, не търси вина в никого, ...

Ти си безценен.
Като луната блестиш
в пълнолуние.
Озаряваш в нощта тихия град
Ти си непреклонен. ...

Мама си търси щипалката,
ала не ме и поглежда.
Мисли ме още за малка тя.
Мамо! И аз тънча вежди!
Питаш ме: „Кой ме одраска тъй?“ ...

Далече, много сме далече,
от портите на онзи Рай
на който някога, човече,
змията сложи за нас край.
И май е път еднопосочен ...

Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост древна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...

Кога ли ще пристигне любовта,
тя не признава времена, сезони.
Връхлита като приливна вълна,
намери ли те няма да я гониш.
Тя прилив е на звезден прах, ...

***
Вчера бях дете.
Днес съм жена. Утре ще
съм прах. Кръговрат...
*** ...

представата за
ада идва в образ на
душепроказа

Ядът в мен пирува,
яко ми се мърсува.
Много луд купон бушува,
душата ми за него уж жадува.
Ала, не е доволна от този пир, ...

по Реймънд Чандлър
– Не ме очакваш, тъй ли, хубавице?!
Секундите до срещата броях.
И тази рокля!… Като ръкавица
обгръща тяло раждано за грях… ...

- А нещо за варварите? – императорът погледна двамата консули, удобно разположили се в креслата насреща му. Беше им разрешил да седнат, защото ежедневният доклад му хареса. Пък и бяха негови стари приятели – ако императорът може да си позволи подобни плебейщини…
- Да, ваше имперско величество, има п ...

Видение на каменните стълби
със синя рокля и разбъркана коса
върви към мен и ме обгръща с поглед,
това е краят или пък началото на вечността.
Загубен съм, захвърлен в празнотата, ...

Купих следобяд от мола
малко козя пастърма,
и към осем седнах в хола
с чаша вино във ръка.
Резнах няколко парчета ...

ТОВА СИ КАЗВАМ ВСЯКА НОЩ
... когато времето тече
по-бавно и от селска бара,
а ти живееш на парче –
на границата на кошмара, ...

Аз съм сбор от слабости и страсти,
пълен съм и със душевни красти.
Но две страсти няма в мен,
от тях, уви, съм аз лишен.
Веч' прекалено съм далече ...

/сериен хорър/
П о п р а в и в с и ч к о,
врат белнал, Ник –
стомашен
сетих ...

Елизабет подскочи със сподавен писък, след което се извъртя и го ръчна с бъркалката в гърдите.
– Ето затова! – заяви му смръщена и след като осъзна, че той все още не я е пуснал, го цапна през ръцете. – Твоето няма да е досаждане, а ще е промъкване и изкарване на акъл!
– И прегръщане, амара. – попра ...

Като зарове в свойте ръце
започна Бог да ни премята.
Като крехко сурово яйце
разчупи се и се разля Земята.
Земетръсите като юмрук ...

СУЕТА И ЗНАНИЯ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Малко са хората, които искрено признават
границите на техните знания,
а още по-малко са тези, които ...