Със топли пръсти ме погалвай
По кожата ми огън запали
Докосни искрицата и я разпалвай
Не давай капка по мен да завали
Небрежен стих ще посветя ...

Душата ми бе черна от пороци!
От страсти, мания и суета!
И научих се хиляди уроци!
Как в живота си самичък да блестя!
А може би букета ви от злоба, ...

Рисуваш ти със думите си чисти
и ми говориш с багрите в картини.
Перото ти изпълва с нежност листи,
а четката платната от коприни.
Слънцата греят в небесата сини ...

Посрещам внуците и питам: „Какво искате – локумки или тортичка?“.
Виктор реагира светкавично: „Локумена тортичка“…
После синът ми превежда – реално било „Голяма тортичка“…
И двете са верни, мисля…
хххх ...

Музика Соня Станчева
Текст Диана Димитрова
Аранжимент Кирил Гунчев
На този линк можете да гледате клипа на песента:
https://youtu.be/N9DtoEByqug

Всемогъщи Боже, моля те сега,
в този час, във който пламна зловеща война,
дай на хората, решаващи съдбата на света
смирение, дай им Бже мъдрост,
заличи в сърцата им омразата, гнева ...

Тихи акорди валят по перваза,
звуци напомнят за ласкав капчук.
Стапят се в миг и любов, и омрази,
литвам нанякъде, няма ме тук.
Носят се бухнали пролети с вятъра, ...

Чунг Хе спря в относителна близост до Хадонг, плати на шофьора и го изчака внимателно да се отдалечи. Предстоеше му да измине няколко километра. Все пак първата кола, която беше взел в Сеул, беше без шофьор, а после беше сменял методично превозните средства - едва ли някой щеше да го помни. Нямаше н ...

Обичам Балкана, с белите гугли,
подпалени от розови облаци,
дървета вековни, с клоните смугли,
красиви момински образи.
Гледам смирена реката от хълма, ...

Изтръпвам като чуя химна на родината,
на България, на моята родна страна!
Тук аз се родих, родиха се и мойте деца
и останахме да живеем в нашата татковина!
Изтръпвам, когато се завърна у дома ...

В живота светулка имах,
сред злото бе ми тъмно,
но не падах, не унивах,
въпреки че бе ми тъжно.
Но светулка няма да има, ...

Не всеки може да го получи, когато му е нужен. Или когато изнемогва от напрежение и стрес. Особено неотложен е при боледуване, но човек не намира сили да си го издейства, осъзнавайки празнината, която зейва в офиса след поредния изпаднал колега. Отпуск. И колкото и невероятно да звучи, тя успя да го ...

Отец Тимофей се събуди от оглушителен гръм. Стъклата на къщата се тресяха. Навън, в тъмнината се издигна огнен език от пожар в близката рафинерия. Във въздуха се понесе мирис на изгорял петрол. Чу се сигнал на сирена.
Телефонът зазвъня.
- Ало – старецът вдигна слушалката и пипнешком потърси очилата ...

Малък пролетен геноцид
(от Кънчо Владиславов)
Когато коремът е пълен…
животът е толкова хубав.
Нищо, че там близо в Украйна … ...

Хайде, заспивай...
Само след малко
ще полетим с моя дрон...
Ей оттам
зад червеното цвете, ...

Страхливо открадваш отнякъде слово,
от другаде строфа. По малко и скромно.
Съшиваш ги с бели конци. И готово!
А чуждата болка? Е, кой ли я помни.
Сияеш, блестяща наглед и перата, ...

Не искам да споря и времето кът е,
тиктака часовник, тиктака, безспир.
Човеци и хора си хванаха пътя,
кой срещнал, кой стигнал, кой станал кумир.
Не искам да спирам! Застоят и край е, ...

Остатъците от мозъка постепенно се сливаха в едно. Е, наполовина на миналото, с някои липсващи части и елементи, но се събираха. Две капки се изпързаляха по черепа и пльокнаха върху долната челюст. Оцелелите зъби притракаха, не улучиха, а капките внимателно се плъзнаха нагоре към наистина черепната ...

Тази нощ
Ноща своята мантия мята на земята,
тъмна тя обсипва със звезди небето.
Светлината на деня заменя с тъмнина
и луната осветява пътя ни в полето. ...

Асан Ага, клатушкайки се на седлото яздеше отпред. До него подтичваха Гинка и Станю. Излязоха от селото и насреща им беше огромният хамбар. Конят спря.
- Ур бе, гяур! Оди да чукаш дъски на покрива!
Асан се плъзна, като червей от седлото.
- А ти ханъм, идвай с мене у хамбара.
- Що бе, Ага? ...

Нямам, нямам време за спорове,
за люти схватки на „Да“ и „Не“,
ни за последвали компромиси,
ни за самоупреци, нито за вини.
Нямам, нямам време за тъгуване. ...

Стоя край морския бряг. Някой ме снима. Усещам. Давам усмивка.
Зима е.
Чайките вяло крещят. Няма хора почти. Има едно заведение, от което пуши – не от комин, просто пуши, от прозорците, от ушите на вратите си, скроени архитектурно настрани от входа, дими и от страничното място, което вероятно служи ...

ЗИМЕН ЧАЙ
Ах, как ухае здрачът на липи –
натрапчиво, възбуждащо, тръпчиво!
И непростимо е да го проспим.
Обичай ме. Защото си отивам. ...

es
lebe
dieser
Augenblick
in ...

Неделята прогледна вече
и слънчевите очила
са с диоптър. — Виждам всичко рече,
а лъжат – сляпа съм била.
Оглушки правя си отдавна. ...

Качи се бавно в автобуса. Беше нервен и сърдит. Седна мълчаливо зад волана и подкара с отегчение по поредния маршрут. След час свършваше работната му смяна и трябваше бързо да се прибере. Тази вечер щяха да празнуват една година от сватбата си.
Младата кондукторка го наблюдаваше дискретно. Червените ...

В един град многолюден и красив
живели много разни хора -
един талант,друг умен,трети див,
самотен някой,друг пък със опора.
Но всички имали една мечта - ...

Бяла, бяла, като сняг,
липата пак е разцъфтяла,
а пчеличката – юнак,
с кошничка е долетяла.
Ще събира тя прашец ...

Обида, клетва,
среден пръст.
Лампа светва
в черен кръст.
Студ коварен, ...

Над гори и язовири
чудни ленти се извили !
С цветове са най- различни
като децата ни обични!
- Мамо, Мамо погледни! ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРЕТИ, ПЕСЕН С ДУМИ И БЕЗ ДУМИ
Като започнахме да говорим за женската доброта, се сетих за още една история. Обикновена, ежедневна, всеки може да разкаже поне по няколко такива...Ти може и да си живял с добра жена, а може и никога да не си срещал, все пак, не мога да забравя къде те на ...

Здравей, не се познаваме, а тъй ми липсваш.
Къде си? Чакам те отдавна аз.
С разстоянието някак свикваш,
но колко много бих се радвала да чуя твоя глас.
А те няма, ти си толкова далече. ...

Посвещавам го на Анка, Бисерчо, Веселинка, Герито, Димчо, Еленка, Живето, Здравчето, Иванка, Йори(Йорданчо)... и на Янка.
Задъхан вятър се удари в транспаранта
и разпиля пъпчасалия дъжд.
Потрепна ламаринено гиганта.
Простена и рекламата на мъж. ...

Музата ми я налегна пролетна умора.
Иска ми се нещо да напиша.
Тя ме гледа тъжна, строга
и ми казва: Остави ме да подишам!
Остави ме! Все до теб да съм не мога! ...