И се веят многозвездни знамена...
Вятърът е за бедни и богати.
Случихме на интересни времена!
Какво ли още не видя Земята?
Цената на войната е твърде скъпа. ...
Прегърни ме, Любов, прегърни ме...
Че без тебе животът е страшен –
всеки облак е призрак изстинал
и се губя из друмите прашни!
Прегърни ме, защото е късно ...
Не мога да престана да се чудя,
какво ни раздели във таз страна
на "любещи" и "мразещи" Русия,
когато истината е една...
- Без нейна помощ никаква България ...
Хвалби за още от същото
Два милиарда потънаха във козметика
на българските пътища - лунен пейзаж,
пилот на бял кон калкулира наново сметката
и води бюджета към нов тренд на блокаж. ...
Дали е винаги било синьо небето над главата ни
дали преди не е било невидимо и безгранично
дали не са го били,насинили юмруците на тъгата ни
кара ме да се усмихвам, ах колко е трагично
каквото и да помисля, то вече съществува ...
Живея си нощем край сребърни ручеи,
в затънтени, злачни дъбрави.
Съня си изпращам врата да отключи и
открехната да я забрави.
Живея си в нощем в душите на славеи, ...
По дяволите вечната любов!
Присмя ми се и с тихи стъпки си отиде!
След сладостно-примамливия зов
ужасът от самотата иде!
В безвремие, без час, без нощ и ден ...
Когато всички влакове заминаха
и гарата опустя от мечти,
ти се появи – като дъжд над пустинята,
в часа, в който и надеждата спи.
Не си онази пролетна буря, ...
Помня тихия храм. Бе отдавна, но знам,
Божеството рисувано молех:
Дай ми мъничък знак. Научи ме, Ти, как,
да се скрия в черупка от орех.
Имам бурна душа. Дъждовете теша, ...
КАЗИНО
Без край, без смисъл или без начало –
нощта е сбор от непонятни кръгове.
Аз тук съм – ти оттатък огледалото.
Било каквото е било, залъгвах се. ...
Дълго се опитвах да те разбера.
Вглеждах се във всяка дума и детайл.
Човек от непознатото изпитва страх,
затова те мразех, но те мразех тайно.
Опитах се да вникна в същността ти ...
До мене спря, когато нямах нищо –
останала вдовица в самота.
Натрупаните спомени разнищвах
и търсих в тях живец за старостта.
А ти бе неочакван и смутено ...
Въздиша тежко в кафене човек,
умората в очите тихо го издава,
навярно ходил е по път нелек
и този път за него продължава.
Въздиша тежко не от старостта, ...
Стоя и гледам булеварда —
нощта е тиха, ледено хладна,
а през прозореца с очи те диря,
дано поне за миг да те открия.
Но само фарове се нижеха в мрака, ...
Прекрачиш ли веднъж в шейсетте,
друга символика придобива денят,
уж отдавна си зрял и взел каквото взел,
но все още търсиш Аз-ът с духа.
Откъм морето бризът гали страните. ...
Съдбовна бременност
Ще ми се наложи напук на себе си да се замъкна
в Сити центъра на нашето голямо българско село
и само за две минути смело със замах да затъкна извора,
от който за всички ни извират проблемите. ...
Във сънища безсънни все живея -
в полите черни на отвесни планини.
От полъха на чужди мисли леденея
и скитам сам из кривогледи равнини.
Печатът на отвъдното отвред надвисва - ...
Кой назова те луда? Дръзна да изрича
такива думи, обич? Стар последен влак?
Самият той слепец е, може би глупак.
Не вижда ли душата искрена девича?
Вдигни глава, любов! Виж колко ти прилича, ...
Извай ме от остатъците нова.
От гьол душата моя извади.
Стеснен ми е отдавна кръгозора,
затворих се, дано не прокърви
наново тя — душата не е дреха, ...
Сутрин и вечер, в сърцето с тревога,
с тиха молитва се молех на Бога ...
Ангеле верен, мой ангеле златен,
молех аз Бога при мен да си пратен....
Ето, накрая те Господ изпрати, ...