Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Гълъби се любят 🇧🇬

Октомври.Утро между мрак и светлина...
Но слънчева усмивка в очите ми грее!
Гълъби гукат на комин в нежна тишина.
Слънцето с успех се бори;и ще оцелее
любовта му в душите на птици и хора! ...

Ranrozar

Poetry » Love, Landscape, Philosophical

268 7 11

Противочумно 🇧🇬

Не никне из салоните пшеница
и честен е конопът пред коприната –
с цървули е обута ръченицата
на Мърквичка в известната картина.
Музейни експонати са каруците ...

argonyk

Poetry » Civic

199 1 2

Поет ли е, или гадина? 🇧🇬

Поет ли е, или гадина?
Веднъж настъпиш ли го... край!
Не може и не иска да прощава...
а бълнува римувано за Рай.
Ежедневно пише за Любов. ...

Grift

Poetry » Civic, Other

268

14+ Изповеди 🇧🇬

Бащина:
Сарахош –
оставях ги без цент;
на детски живот лош –
продуцент... ...

Стефанин

Poetry » Epigrams

175

Космически сън 🇧🇬

Сънувах, че Земята е звезда,
забравила защо е светлина.
А аз вървях по ръба на нощта
и носех тишината на света.
Над мен Вселената безкраен храм, ...

HristoDimov

Poetry » Philosophical

188

„Ако времето можеше да плаче“ 🇧🇬

Ако времето можеше да плаче, би ронило секунди от тъга. За всички обичащи, които са се изгубили във вечността.
Би плакало за думите неизречени, за погледите, спрели на раздяла, за всички обещания обречени да бъдат само сянка избледняла.
Но времето не плаче то отнема. Не пита кой е бил щастлив и кой ...

CrezyNinja.1

Poetry » Philosophical

115

За прошката 🇧🇬

За прошката се непрестанно пише –
че правилá всевечни отстоява,
че за добро нам спусната е свише
и че на благородство е проява.
Не мога да се съглася изобщо, ...

Димитър_Малчев

Poetry » Other

248 11

Огледало 🇧🇬

Жената има сто лица,
сто роли, сетива и пози.
Тя може да те вдигне в небеса,
но може в пясъка да те зарови.
Жената има сто лица – ...

Луната

Poetry » Philosophical

228 3 9

Да те гушна 🇧🇬

Искам да те гушна
и времето да спре...
Дълбоко да те пусна,
в моето сърце.
Силно да те стискам, ...

Krisscho

Poetry » Love

119

Ти, моя любов! 🇧🇬

Ти, моя любов,
искрена и вечна!
Ти, прекрасна,
тъй нежна и човечна.
Ти си слънцето ...

Nikoleta-Petkova

Poetry » Love, Philosophical

127

Носталгия 🇧🇬

Отново днес носталгия ме мъчи
по минали отдавна времена:
Бях млад… и не извивах като куче,
по-хубаво живеех от сега.
Тогава социализма бе на мода. ...

Yuri

Poetry » Humorous

237 5 11

Добро утро, любов! 🇧🇬

Той е вятърът нощен, утихнал сред клони на хвойна,
тя е утринен лъч, който гали пустинния бряг.
Той я чака в нощта си с душа от мечти неспокойна,
тя му носи зора и стопява последния сняг.
Той усеща в тъмата как бавно покълва мечтата, ...

VladimirRuykov

Poetry » Love

266 4 12

Есенните листи 🇧🇬

Есенните листи се пилеят.
Събрали в себе си от топлото на лятото.
А годините множат се и събират
спомени, любови, и усмивките на слънцето.
Есенно палитрена е шумата ...

Djein_Ear

Poetry » Landscape

149

Кърджалийското Съединение 🇧🇬

Хиляда деветстотин и дванайста –
позакъсняла, есента
покрила е с дъждовно тайнство
града, граничната бразда
между среднощното нехайство ...

МарияДимитроваБел

Poetry » Civic, Other

125

Есенно рондо 🇧🇬

Ах, този вятър с пориви внезапни
разтворил есенното ми манто,
погалил роклята ми с пръсти жадни
с усещане за кленово листо,
отронило се сякаш пада пламък, ...

jenyivanova

Poetry » Other

285 9 20

За вечност стига 🇧🇬

Тъй лесно, като длан, о длан е.
Сърцето ли? Та то е мускул.
А любовта? Ще си остане,
не си я никъде и пускал.
И просто е. Попитай някой, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

190

И луната също сънува... 🇧🇬

И луната също сънува,
нима мислиш,
че си само ти?
Тя и след безкрая
ще е жива; ...

Nevium

Poetry » Other

128 1

14+ От тефтера на ергена 🇧🇬

Пред тебе, мила ми Саманта,
ще си разкрия аз таланта,
а от красивата Мария
не мога вечно да се крия.
Заради стройната Елена ...

chefochikone

Poetry » Humorous

176 1

Крепостни 🇧🇬

Пот се лее на полето,
глад, мизерия и студ.
Бездна зее във сърцето.
Влачим тежкия хамут.
Към земята черна, робска, ...

Яким

Poetry » Civic, Author's song

178

14+ Във вените на нощта гори пожар 🇧🇬

Във вените на нощта гори пожар,
безсрамна страст и нестихващ чар.
Светът зад прозореца тихо заспа,
а с теб ни прегръща дива тъма.
Тялото тръпне под твоята длан, ...

rhapsody

Poetry » Erotic

350 3 20

Тъмнина 🇧🇬

Дъждът вали и мие улици, коли ...
Защо не мие гадни мисли в нашите глави?!
Снегът покрива всичко с бяла пелена ...
Какви ужасни думи в нашата уста!
Мъгла! И пак мъгла! Нищо не се вижда! ...

goblenka

Poetry » Philosophical

148 1 4

Прераждане 🇧🇬

Безсмислени и безнадеждни
Отминаха шейсет лета…
Къде сега са дните прежни?
Какво оставих на света?
Къде са стилните поеми? ...

EliasNikolov

Poetry » Philosophical

144

Пухкав като баба 🇧🇬

Мънички деца,
знаете ли как мирише хлябът?
Той е с хрупкава кора
и е пухкав като баба.
С мека, хубава среда ...

Spring_sunrise

Poetry » For children

165 2

14+ Изотопия 🇧🇬

Не може
ли, Боже,
да може
не тоже
програма ...

Стефанин

Poetry » Epigrams

179

14+ Ще си изям кълбетата от яд 🇧🇬

Ще си изям… кълбетата от яд,
че бивш другар творбите ми визира.
Ще го блокирам още следобяд,
щом с путинските орки се събира.
Без звук ще го оставя да реве ...

Yuri

Poetry » Civic

190 2

Лицата на любовта 🇧🇬

Любовта пристига сама, когато си готов,
способен си да обичаш, разпознал си нейния зов.
Разгадал, че любовта не е нужда, а изпълване,
душевността ти е с нови форми покълване.
Любовта е като разходка в чудна градина. ...

Лютиче

Poetry » Love

167 1

14+ Пуйетът може само да чете 🇧🇬

Наричам си те Мое вдъхновение
(Игра на Музи, или игра на нерви)
Редовно пиша ти поредно песнопение,
а ти си правиш пак поредно селфи...
Прозяваш се когато куцо сричам ...

mislitel

Poetry » Parody

161 2

Свети Иван Рилски 🇧🇬

Свети Иван Рилски
Там дълбоко в недрата на Рила планина,
намира се манастир красив в борова гора.
На името на св. Иван Рилски е той наречен,
на един светец голям, на Бога бил обречен! ...

valcanyon

Poetry

160 1

Път е... 🇧🇬

от Пътя Млечен
нека творчеството - път
е по-далечен

rhymefan

Poetry

134

Разчистване 🇧🇬

Тишината се пропи във кожата ми,
прокрадна се по натежалите ми устни.
И сякаш бях сама във ложата,
със вплетени в аплаус пръсти.
Засвириха свирепите ми мисли ...

Луната

Poetry » Philosophical

201 2 10

Упование 🇧🇬

Тези дни аз чувствам се сломен.
Психически усещам себе си морен.
Вижда му се вече края,
Господ скоро ще ме прибере, аз зная.
Затуй качих се аз на близката рътлина, ...

Paytry

Poetry » Other

103

Минало 🇧🇬

Грешките ти са урок сърдит,
не те оставят даже да си упорит.
Не си отиват и не те забравят,
докато по тебе целия следи оставят.
Не ги ли победиш навреме, ...

Nikoleta-Petkova

Poetry » Philosophical

133

„Миг преди вечността“ 🇧🇬

Във миг, когато залезът умира, а небето се облича в самота, душата ми безмълвно те намира във спомен, по-дълбок от вечността.
Светът застива сякаш нещо чака, часовникът забравя своя ход. И тишината, крехка и еднаква, превръща края в непознат живот.
Защото има мигове, които не могат да умрат дори сле ...

CrezyNinja.1

Poetry » Philosophical

141

Море от острови 🇧🇬

Не сме родени, за да бъдем цели.
Навярно цялото е измислено
от хора, уплашени от въпроса
дали без липсите си сме възможни.
Родени сме на острови различни, ...

HristoDimov

Poetry » Philosophical

161

16+ Любовно такси 🇧🇬

Пускам си поръчка
за такси в нощта.
Една последна глътка —
и паля към греха.
Тръгвам към завоя, ...

Krisscho

Poetry » Erotic

154

*** 🇧🇬

Ще вляза тихо във съня ти,
по кожата ти като дъх ще се разлея.
Ще мина босонога през ума ти
и в най-дълбокото ти ще се влея.
Ще бъда полъх-нежна и безплътна. ...

Alitheia1

Poetry » Love

143

И ви обичам... в думите на стих 🇧🇬

Навярно аз в очите ви съм странна,
по вашите мерила е така.
Звездичка мога призори да хвана,
да осветя житейската река,
невидимото е за мене зримо, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

196 3 4

В осем без десет 🇧🇬

Точно в осем без десет си все надигран,
ех, животе, очукан, но все още свиден.
Прегърни своя брат, аз прегръщам сестра си,
всеки миг е безценен, преди да си идем.
Щом душата реши, няма как да я спреш, ...

КрасимираЧакърова

Poetry » Philosophical

249 8 10

Калипсо 🇧🇬

Побелявам във морето
като татко във Тартара,
сякаш днес държа небето
и понасям му товара.
В Огигия го приветствах - ...

ГерганаЖелязкова.1

Poetry » Love, Philosophical

268

Октомври яде хора 🇧🇬

Днес те видях в цвета на косата на едно момиче. Беше на отсрещния тротоар, пресичаше улицата с две малки планети в ръцете и слушаше песен, която някога китовете изпели на Луната, преди да забравят как се умира под вода. За секунда забравих къде отивах. Косата и се движеше от вятъра, а аз си спомних ...

w0tdl

Poetry » Love, Humorous, Parody, Blank verse, Free verse, Other

289 2 3

Poetry by contemporary authors

Гълъби се любят 🇧🇬

Противочумно 🇧🇬

Поет ли е, или гадина? 🇧🇬

14+ Изповеди 🇧🇬

Космически сън 🇧🇬

„Ако времето можеше да плаче“ 🇧🇬

За прошката 🇧🇬

Огледало 🇧🇬

Да те гушна 🇧🇬

Ти, моя любов! 🇧🇬

Носталгия 🇧🇬

Добро утро, любов! 🇧🇬

Есенните листи 🇧🇬

Кърджалийското Съединение 🇧🇬

Есенно рондо 🇧🇬

За вечност стига 🇧🇬

И луната също сънува... 🇧🇬

14+ От тефтера на ергена 🇧🇬

Крепостни 🇧🇬

14+ Във вените на нощта гори пожар 🇧🇬

Тъмнина 🇧🇬

Прераждане 🇧🇬

Пухкав като баба 🇧🇬

14+ Изотопия 🇧🇬

14+ Ще си изям кълбетата от яд 🇧🇬

Лицата на любовта 🇧🇬

14+ Пуйетът може само да чете 🇧🇬

Свети Иван Рилски 🇧🇬

Път е... 🇧🇬

Разчистване 🇧🇬

Упование 🇧🇬

Минало 🇧🇬

„Миг преди вечността“ 🇧🇬

Море от острови 🇧🇬

16+ Любовно такси 🇧🇬

*** 🇧🇬

И ви обичам... в думите на стих 🇧🇬

В осем без десет 🇧🇬

Калипсо 🇧🇬

Октомври яде хора 🇧🇬

Queue