"Последна песен"
Недей тъгува ти за мен,
поех по пътища безкрайни.
Но с теб ще бъда, знай, докрай,
докато спомени времето не изтрие с печалния си край. ...
Уморих се от урагана на чувствата,
от безкрайните бури, бушуващи в мен,
от листопада на мечтите си изгубени,
отронващи се от живота ден след ден.
Сега търся изворите хладни на надеждата, ...
Сутрин се събуждам уморена от сънища
за по-добър свят и хора – човеци,
за чист въздух и градини в лилаво,
пълни с усмивки и влюбени погледи...
Не искам да ставам от леглото, ...
Едва ли листа бял ще ми е нужен,
щом не зная буквите да пиша,
но искам, искам силно да извикам
и подаръка си с думи да опиша.
Голям да бъде, но не чак толкова, ...
РИСУНКА С ВЪГЛЕН НА АСФАЛТА
... а чайките прощален кръг извиха
за сбогом над стишеното море,
и есента до мен се кротна – тиха,
развяла жълта рокля на каре, ...
ДА ВИ ОБИЧАМ
Достойнство, доблест, доброта и чест,
коя от тези думички е слаба? –
глава веднъж не преклоних до днес
във битката убийствена за хляба. ...
Връщам се в този град след толкова години.
А сякаш беше вчера последната ни среща.
В дъното на тясната калдъръмена уличка бе домът ѝ.
Не след дълго бях там. Прозорчето на стаята ѝ не светеше.
А на балкона - изсъхнало цвете.
Мирисът на лайка успокоява душата,
ако знаеш къде да я откриеш. Дива роза,
розмарин, босилек цъфтят около дома,
който ние двамата създадохме отдавна.
Венец от иглика, бръшлян и борови клонки ...
СНЕЖНОПИСНИ СТРОФИ
Аленее пътеката в първия сняг –
сякаш пламнаха в залеза тихо листата.
И студът припълзя, вцепенени от страх,
из смълчаните пазви заспиват зрънцата. ...
ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
Понякога, когато съм на кеф,
при мен тогава просто празно няма –
ще пусна и последния си лев
във шепата на просяка пред храма, ...
Соцът построи язовирите – да събират водата.
Демокрацията събраното пръсна
и натири из баирите, та обезодниха се
и градищата ни и селата.
И от тинята на „Студена“, като от длан ...
И като нокти впити в дланите болят
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.
И без сърце живее си така благат. ...
Тя и той, двама неразделни.
Тя — свободна душа, той — отшелник.
Гледаха през различни очи
към едни и същи лъчи.
Тя обичаше спокойствието, което излъчва. ...
Все по-рядко радват ни баджаци
и тъгува мъжкото око.
Търсим ги, тъй както ум, глупаци,
но къде ти в този студ, бедро?...
Няма нужда да говорят синоптиците, ...
Някога тръгнах от най-крайната гара…
И птиците се учат да хвъркат сами.
Татко ми помаха, усмина се благо,
а после крайречната мъгла го смалѝ …
Виждах от влака как белият шлифер ...